Ако имаш предвид нечия съпруга, тогава задължително трябва да има уточняваща думичка, примерно "Неговата съпруга отиде за вода".
Мислех да не пиша повече по темата с надеждата, че проблемът лесно ще бъде разбран, но не би. Както казах, това, че някое правило е непонятно за някого, не означава, че е излишно и глупаво. Златко, съвсем спокойно могат да се изписват изречения, в които се споменава неопределен обект без определяща дума пред него (ако не знаеш кой мъж седи зад "неговата", как ще го напишеш?), и това, че ти не употребяваш такива, не означава, че такива липсват. Но, дори да липсваха, кое от двете задължения предпочиташ (горе каза "задължително") - една буква в повече за пълен член или цяла дума в повече за определяне на обекта? Да дам и друг пример за двусмислие:
Коя камера трябва да заснеме оператора?
Ако липсва правилото за пълния член, би ли ми отговорил кое от действията се има в предвид при този въпрос:
1. Камерата трябва да заснеме някакъв оператор;
2. Операторът трябва да заснеме някаква камера.
Някой ще каже "Това са частни случаи, малко са и могат да бъдат пренебрегнати.". Този някой знае ли абсолютно всички комбинации от думи, които могат да се сглобят в изречение, че да каже дали са малко или много? Да, двусмислиците са по-малко от вариантите, които могат да бъдат разбрани и без правилото за пълния член, но кой може да каже колко по-малко? Откъде този някой ще е сигурен, че не създава двусмислица, изписвайки някакъв текст, с което да доведе до грешно подадена информация, объркване, последвали грешки въз основа на това...? Затова правилото съществува - за да предпазва от грешки. Затова и правилото е лесно за спазване - отнася се само за съществителни от мъжки род, като дума, която може да се замени с "той", трябва да бъде с пълен член, а дума, която може да се замени с "него", трябва да бъде с непълен член. Не е ли по-лесно да се прави тази проверка, вместо проверката за двусмислици. Човек трудно проверява собствен текст за двусмислици, тъй като е повлиян от течението на мисълта си. А правилото за пълния член е насочено по мисълта на пишещия - пишещият знае кой е извършителят на действието, къде е "той" и къде е "него".
Да поприказваме за запетайките. Пак ще се насоча към двусмислиците, тъй като са най-интересни. Двата варианта на примера:
Иванчо, не се жени!
Иванчо не се жени!
Както се вижда, запетайката определя две съвсем различни значения на изречението. В първия вариант се заповядва на Иванчо да не се жени, като на Иванчо може много да му се иска. Във второто се споменава, че Иванчо (в момента или по принцип) не се жени, тъй като Иванчо няма желание за това. Нарочно написах втория вариант с удивителна накрая, за да спомена и за това действие на удивителната. Който не знае къде се използва удивителен знак, да прочете. Тогава ще разбере, че удивителната има определящи за изречението действия и, ако съобщителното изречение завършваше с точка, тази разлика в завършващите знаци щеше да определи значението на изречението и запетайката може да бъде подразбрана и без да се вписва. Но удивителен знак може да се поставя и в края на съобщителни изречения, когато е нужно да се изрази някакъв патос, и в тези случаи се получава двусмислие. Пак припомням за разликата в трудността на проверките, когато се вземе в предвид течението на мисълта. Да вземем и един пример със сложно съставно изречение (уж излишно накъсване на речта според Златко):
Мина много време от периода, когато идваше, любимо мое момиче.
Мина много време от периода, когато идваше любимо мое момиче.
В първото изречение говоря на моето любимо момиче. Във второто изречение съм пропуснал втората запетая, при което се получава, че не говоря на моето любимо момиче, а говоря на някого, че е минало много време, откакто при мен идваше някакво любимо мое момиче. Поредното двусмислие, което не бих забелязал, ако не спазвах правилата. Тъй като съм модератор тук, преглеждам общо взето всички постове във форума почти ежедневно - видял съм много други хора, които също не осъзнават двусмислиците си, пишейки постовете си. Значи не само на мен ми е трудно да улавям двусмислиците си, но правилата ми помагат да не допускам такива. Дали правилата са излишни? Не. Те помагат, а не е нужно толкова голямо усилие, за да бъдат разбрани и запомнени така, че човек да ги спазва без да се замисля много. Всичко е до навици. Мързелът е друг въпрос.
Относно удареното "и". Освен да дам пример за двусмислица и по тази тема:
- Накъде да поема?
- Остави багажа и по баира. На върха свий вляво.
Без ударено "и" се има в предвид човекът да остави своя багаж някъде и да тръгне по баира. Ако използваме ударено "и", човекът трябва да остави нейния (на някоя си) багаж по баира. Нужното натъртване на "и", което се забелязва и в говорната реч.
Относно замяната на "ч" с "4", както и замяната на "ш" с "6". Не виждам никакъв смисъл в това, тъй като дори броят на символите е същият, трудът за изписването е същият... Единствено имаме пренебрегване на буквите. Тъпо!
Та такива ми ти работи, народе. Правилата са нужни и, поне за настоящия момент, изглеждат добре. Неразбирането им не ги обезсмисля! Който е разбрал, поздравления! Който не е разбрал, но иска да разбере, нямам против да помогна. А който не е разбрал и не иска да разбере, не заслужава да обелва и дума по въпроса - няма да позволя безхаберни хора да определят кое е правилно и кое не. Няма да го позволя поне на местата, където имам някаква власт