Изпечатай

• По-скоро народът е враг на държавата

  5 (7.5%)

  По-скоро държавата е враг на народа

  20 (29.9%)

  К'ва държава, к'ви 5 лв.?

  11 (16.4%)

  Не сме народ, а мърша

  8 (11.9%)

  Не се занимавам с такива неща

  3 (4.5%)

  Не мога да преценя

  0 (0%)

Общ брой гласове: 32

[gat3way]

А, нищо ново, предвид че Кейнс е роден през 19-ти век. И отвратителната либерална система все не се срутва, напреки на всички прогнози на прогресивните социалистически строеве Всъщност, повечето така и не доживяха да видят предсказанията си, а малкото останали не им пука за кризата, понеже та така или иначе постоянно живеят в такава.

[Златко]

Защо ли ми се струва, че напоследък либерално-демократичната система е в криза и доказа своята неефективност. Това е краят на тази система и не си правете илюзии за някакъв изход. А в момента по-голяма част от държавите да се борят срещу кризата именно с методите на социализма. Да не говорим за Китай, където социализма доказа своята ефективност.

A, nifelheim, нали преди проповядваше за геополитическите машинации на комитета за държавна безопасност по подкопаване на демокрацията?  В Китай няма социализъм, а неофеодализъм. И въобще целия източен (соц)блок си беше един държавен капитализъм с партаристокрацията на власт - нещо, което едва ли е имал предвид дедо Маркс (при него има идея за "диктатура на пролетариата"). 

[nifelheim]

Аз продължавам да проповядвам за геополитическите машинации Големият проблем на нашите управляващи е, че нямат представа (или не ги интересува) срещу какво са изправени. Така нареченото наследство на Андропов - организираната престъпност като геополитически фактор. Има много хубав доклад на Stratfor от тази година и на CIA от 2007 г. за това. Изтегляйки се от Източна Европа, Русия запази влиянието си посредством бившите служби за сигурност и бившия комунистически апарат, които извършиха приватизацията и навлязоха в политиката и медиите. Фактите са налице- 20 години гонене на ченгета и мафиоти и все нищо.
Аз никога не съм казвал, че съм за връщане на социализма, но съм за това да се вземат определени елементи от него. Аз съм за нов обществено-политически строй... например национал-сталинизъм звучи добре

[c2h5oh]

Защо ли ми се струва, че напоследък либерално-демократичната система е в криза и доказа своята неефективност. Това е краят на тази система и не си правете илюзии за някакъв изход. А в момента по-голяма част от държавите да се борят срещу кризата именно с методите на социализма. Да не говорим за Китай, където социализма доказа своята ефективност.

Само ти се струва Откакто има капитализъм оттогава а-ха да се гътне и пририта ама не - гърчи се още гадината. И така ще е и занапред А таков дзвер като социализъм нема Социализма (със всичките му етапи) е оправданието и отговора на въпроса "Защо, аджеба, си скъсваме задницитите от бачкане а комунизма го нема още" А пък точно на китай никак не се връзва със "социализЪма" Тами си е чист китайски капитализъм

[c2h5oh]

национал-сталинизъм звучи добре

Ти това сериозно ли го мислиш или го казваш ей така заради спора само?

[Златко]

Аз съм за нов обществено-политически строй... например национал-сталинизъм звучи добре

На мен ми звучи като "фашизъм". 

[c2h5oh]

Аз съм за нов обществено-политически строй... например национал-сталинизъм звучи добре

На мен ми звучи като "фашизъм". 

По зле е даже Ако използвам тирминологията от близкото минало фашизма е по-нисшата фаза на тоталитаризма в сравнение със сталинизма. Това е така защото сталинизма управлява (контролира) и базата и надстройката на обществото, докато фашизма контролира само надстройката. Какво е база и надстройка ще ви обясни  nifelheim.

[go_fire]

Не мога да уважавам строй, при които нямам лични свободи, но все пак да поясня някой неща. Капитализъм няма повече от век или малко по-малко, зависи, какво ще датираме. При него е важен проиводителя и няма никакво значение, какво и за кой произвежда. Това наречено горе неолиберализъм, има още доста имена, но не това е важното. То се ражда след WWII и при него определящ е пазара. Парадигмата е различна, много даже, почти по нищо не прилича на капитализма. Това е крайно неефективен строй. И е такъв, защото при него се него се наблюдава явление, което наричаме конкуренция. Това е възможно най-лошия начин за управление на ресурсите, който е измисляло човечеството. От друга страна това, което повечето наричат социализъм, а в учебниците се води командно-репресивен е сред най-ефективните, точно защото липсва конкуренция. Всичко се подчинява на планиране. Пазара няма значение, потребителя, производителя също. Важен е чистия икономически растеж и статистиката. Това последното е една доста крива наука. И се получават извращения, е не като тези при свободния пазар де. Онова дето наричаме социализъм никога не се е проваляло. И това е защото ние просто се отказахме от него или по-точно сториха го ръководителите ни. И слава +Богу бих добавил. Но този строи не се провали, беше сменен. Вероятно е единствения в истторията, поне е единствения в писаната такава. А КНР си е един много добър пример, как със социализъм никога няма да стигнем комунизъм, но пък чрез него може да се стане Свръхдържавата, икономически доминант.  И да де се изпълни четири-пет хилядогодишната мечта за поднебесната империя.

[nifelheim]

go_fire, и след като започна темата за неолиберализма..
Политическите теории съществували през 20-ти век, по реда на тяхното възникване са: либерализъм, комунизъм и фашизъм. Либерализмът в своето същестуване винаги е бил в противовес на комунизма и в един период и на фашизма. По този начин либерализмът се е обособил като теория (същото се отнася и за комунизма) като противовес на друга идология. Т.е. борба на идеологиите, в непрекъснато съревнование да се докаже предимстото на едната система над другата. След краха на комунизма (аз смятам че той се изроди и се провали), либерализмът остана единствената политическа система, но точно в този момент той също започва да се изражда- той вече няма алтернатива. Престава да бъде идеология и се превръща в наука за пчелене на пари. Един американски философ Франсис Фукуяма казва че е настъпил "края на историята". Той има предвид абсолютната победата на либерализма, но много бързо се разбира, че нещата не са толква прости. Фукуяма преразглежда позицията си, а някои други се опитват да спрат израждането на либерализма, като намират (създават) нов враг - световният тероризъм. Но в крайна сметка новият враг не успява да спаси системата и ето ни сега къде сме. Този нов изроден либерализъм се нарича пост-либерализъм. При него няма никаква идеология - всичко е пари. И никакви икономически средства няма и не може да спасят системата, защото проблемите не са икономически..

Maлко след перестройката един руски дипломат - Георги Арбатов, казва в САЩ следното:
"Ние ще ви причиним ужасно нещо; ще ви лишим от враг!"

[Златко]

go_fire, да , освен за империалистически цели (да си чешат егото колко са велики) май за друго не става социализЪма.  Хляб и зрелища.

Нифелхайм, кажи сега за национал-сталинизма, че нещо не доразбрах. 

п.п. Изненада

[go_fire]

Златко точно в тази точка не виждам разлика между изродения социализъм и това, което Нифелхайм нарече пост-либерализъм. А за израждането, нямаше как да не стане. Чистия социализъм предвиждаше да се премине към комунизъм, в който да не съществуват пари. От Финикия насам такъв строй не се е появявал и не се вижда вариант да се случи. За това се и изроди. Изражда се всеки строи, точно защото е строи. А идеите са идеи.

[c2h5oh]

nifelheim
Либерализма, мойто момче, като "политическа теория" е възникнал 16-17 век Тогава е възникнал и либерализма като икономическа теория (деля ги съвсем условно за да може да схванеш нещата) Като икономическа теория гласи следното (пак много опростено) - държавата да си гледа войската, полицията, законодателството и т.н. и да не се бърка в икономиката щото е некадърен стопанин. След края на първата световна война възниква и се прилага на практика другото основно икономическо течение - кенсианството Пак с две думи - държавата не само трябва но и е длъжна да се меси и да регулира пазара било то чрез заетост, данъци, и т.н. Тези две течения регулират пазара на света Комунизма е чисто политическа (социална) доктрина  и понеже няма съответната икономическа идеология то съвсем закономерно се срина. Тази половинчатост на модела го прави една хубава но неизпълнима мечта. За да го разбереш пак го повтарям но по-простичко Комунизъм никога никъде не е имало и поради тази причина не се е провалил. Провали се социализЪма като планова икономическа теория и повлече и съответната политическа надстройка - партия държава и т.н. Що се отнася да противопоставянето  то е противопоставяне на пазари, свери на влияние и  икономически теории На капитализма не му трябва противовес за да съществува Той си го има в лицето на чуждия пазар. Края на социалистическата система поради тази причина не е край на капитализма. Така че недей надценява значението на тази идеология. Имаше един виц че в световната енциклопедия след време ще пише че Т.Живков е дребен балкански диктатор от ерата на Бийтълс   

[nifelheim]

nifelheim
Комунизъм никога никъде не е имало и поради тази причина не се е провалил.

Да много хора смятат така, това се нарича троцкизъм.

На капитализма не му трябва противовес за да съществува Той си го има в лицето на чуждия пазар.

Не говоря за икономически противовес, а за идеологически. Коя е тази идеология, около която може да обедини нацията? Всичко е пари, кич, фалш и реклами..

което Нифелхайм нарече пост-либерализъм.

Не съм го нарекъл аз така. Има цял съвременен раздел от философията, наречен постмодернизъм.
Съществуват критици и приврженици на постмоденизма. Дори най-известният привърженик на постмодернизма - Жил Дельоз има една книга, наречена "Капитализъм и шизофрения", смисълът е горе-долу следният - единственият начин капитализмът да съществува е попдобно на шизофрениците да отрича всякаква идеология (шизоференично разделение на съзнанието):
"Ние живеем във век на парциални обекти, тухли, които са били разбити на парченца. Ние вече не вярваме в мита за съществуване на фрагментите, които подобно на отломките на една антична статуя чакат този, който отново ще ги залепи и пресъздаде цялостта и обрза на оригинала. Ние вече не вярваме в първичната цялост или крайната тоталност, очакваща ни в бъдеще."

[go_fire]

Нифелхайм, не е и необходимо. В този икономически строи съществува конкуренция, което означава, че е в негова вреда да има обединявания. Разединението е неговият растеж.

А на водка да повторя, че социализма не се е провалял, защото беше сменен, сиреч не му се даде възможност да се провали, а че щеше да се провали е ясно. Вечен строи няма. Това пък е друго тяхно качество. Радващото в случая е, че стана безкръвно и мирно, което много ме радва.

[nifelheim]

[off topic]
(sorry че е малко дълго)

Кадър от филма Матрицата:


Книгата, в която Нео крие дисковете е "Simulacra & Simulation" на Жан Бодрияр:
http://en.wikipedia.org/wiki/Simulacra_and_Simulation

Жан Бодрияр - философ постмодернист.

Потребителско общество.
От структуралистите Бодрияр взаимства идеята за представяне на системата от потребителски товари чрез код на сигнификация (смисъл), осъществяващ контрол, както над предметите, така и над индивидите в обществото. Поради което може да се твърди, че когато хората купуват предмети, те купуват и знаци. Често това, което купуваме не са предмети в истинския смисъл на думата, а само знаци. Потреблението се явява систематичен акт на манипулиране със знаци: за да се превърне в предмет за потребление, като начало предметът трябва да стане знак.
На основата на това съждение Бодрияр прави извод, потвърждаващ постулата за край на социалното: хората престават да се различават по социален произход и положение. Основа за тяхната диференциация се являва потребяваните от тях знаци. Още повече, като потребяваме конкретни знаци ние се приобщаваме към тези, които потребяват същите знаци, и, напротив разграничаваме се от хората, които не потребяват дадените знаци. При това именно кода на сигнификация контролира какви предмети се купуват. На хората им се струва, че имайки пари могат да си купят всичко, което поискат. Но в действителност те могат да си поискат само това, което потребява групата, към която принадлежат, по-точно, каквото диктува характерният за дадената група код на сигнификация.
Потребителското общество слага край на потребностите в традиционният смисъл на думата. До този момент потребностите и индивидите са свързани с определени отношения чрез предметите за потребление. Бодрияр осъществява деконструкция на тези отношения. В постмодерното общество хората не купуват това, от което се нуждаят. По-скоро кодът контролира или ги принуждава да правят едни или други покупки. Предметите губят функцията полезност. Потребителската стойност се заменя със символична стойност: индивидите започват да придобиват стоки, защото тези стоки се явяват символ на престиж, власт и благополучие. Тези символи не толко задоволяват конкретни потребности, колкото служат като знаци за диференциране, определящи принадлежност към конкретна група. Постепенно от потребяемите символи се формира "език", позволяващ да се общува с околните: потребяемите стоки могат красноречиво да разкажат всичко за техния собственик и принадлежието му към определена потребителска група.

Символичен обмен.
В потребителското общество няма такива символи, които не могат да бъдат стоки. Всички символи се произвеждат, обменят и продават. Така възниква и се утвръждава символичен обмен, който се явява основен в теорията на Бодрияр. Символичният обмен разрушава социалните взаимоотношения. И основният разрушител се явява не революция или някаква социална сила, а контролът от страна на кода за сигнификация. Силата и неговата ефективност се оказват много по-голями от всички известни социални движения. Но самият код също се контролира, преди всичко от средствата за масова информация. При това съвременните средства за масова информация практически тотално манипулират кода. В резултат символите, имащи концентриран израз в кода, стават абсолютно недетерминирани и относителни от реалносста на заобикалящия ни свят. Разрушава се и отмира връзката между символите и реалността. Зад символите не стои нищо конкретно. Така се губи границата между реалното и измисленото, между истината и заблудата. Реалност и истина, според Бодрияр, престават да съществуват.

Хиперреалност.
Символният обмен води до утвърждаването на хиперреалност. Под хиперреалност Бодрияр разбира симулация на каквото и да е. При това за страничния наблюдател хиперреалността е по-реална от самата реалност, повече правдива от самата истина, по-очарователна от самото очарование.
Превръщането на символите в хиперреалност се осъществява чрез серия от последователно трансформиране на символите:
1. символът отразява съществена характеристика на реалността;
2. символът маскира и размива тази същност;
3. символът вече скрива липсата на същност;
4. символът няма никава връзка с реалността, а представлява само подобие или видимост на нещо.
Според Бодрияр хиперреалността съдържа само фрагменти или някаква видимост на реалността. Общественото мнение отразява не реалността, а хиперреалността. Индивидите не изразяват собствено мнение, а възпроизвеждат предварително създадена система от символи, създадена от средствата за масова информация.
Политиката също придобива форма на хиперреалност. Партиите не отстояват и не се борят за нищо реално. Те се противопоставят една на друга, симулирайки опозиция. Всички социални групи се преобразуват в единна огромна симулирана маса. Революцията на нашето време е революцията на неопределенността.

The Matrix is a system, Neo. That system is our enemy. But when you're inside, what do you see?
Businessmen, teachers, lawyers, carpenters. The very minds of the people we are trying to save.
But until we do, these people are a part of that system... and that makes them our enemy.
You have to understand, most of these people are not ready to be unplugged.
And many of them are so inert... so hopelessly dependent on the system... that they will fight to protect it.