« Отговор #8 -: May 08, 2013, 19:26 »
В най-общ вид начинът на инсталиране на каквато и да е ОС, а не само на Линукс, е следният:
1. Записваш .iso образът на CD/DVD/USB Flash. Обаче го записваш като такова за autorun (да се стратира при пускането на компа), а не само да качиш .iso файла като обикновен фаил. Това става с ред вградени или отделни приложения в различните системи. Напр. Nero, InfraRecorder (за CD/DVD под Windows), Universal USB Installer и др. Имат алтернативи и за Линукс. Windows 7 може директно да запише образа на CD/DVD. Просто с десен бутон на него и "Burn image". Има и Xboot - позволява запис на няколко .iso образа на един DVD/CD/USB носител. Просто си избираш кое да boot (да стартира).
2. От BIOS-а си настройваш да ти boot първо съответното устройство. В различните БИОС-и се влиза с различни клавишни комбинации при различните модели компютри. В БИОС можеш да влезеш само след рестарт на компа и с натискането на съответните клавиши. В най-общ вид копътърът boot-ва твърдият диск при нормална работа. Можеш в БИОС да му зададеш преди твърдия диск дали да не буут нещо друго. В случая това, което ни трябва на нас. На същия принцип са LiveCD (живите образи). Записани върху DVD/CD/USB, могат да функционират без инсталация просто от съответния носител.
3. Различните системи имат различни вградени инсталатори. Едни с графика, други без. В общи линии, мисля... Хм.. Сега си поизтърках писаното, че се овлякох. Обезателно трябва да намериш информация за дяловете (partitions). Сиреч какви видове са, с какво се характеризират, файлови системи и т.н. Та с всяка съвременна ОС можеш да си делиш, сливаш дяловете и т.н. За предопчитане е вместо да триеш целия диск и да качваш на него една ОС и той да е един дял само.
В общи линии това е философията.
П.С - на някои лаптопи като моя не ще да буутва флашката от двата десни порта, а само от левия. Ако не ти я показва в БИОС-а, мушни я в друго портче.