Изпечатай

• ДА

  3 (50%)

  НЕ

  2 (33.3%)

  Не знам

  1 (16.7%)

Общ брой гласове: 6

[vstoykov]

Тук препоръчват да се ползва GNU GPL и променения BSD:
http://www.opencores.org/faq.cgi/section/4/4.1#4.1

Връзки:
Линукс за българи: Помогнете на Open Graphics Project
Уикипедия: Свободен  хардуер

[loxs]

Хах. Признавам си, че за пръв път чувам за това нещо. И ми стана адски интересно '>
И се питам дали такова нещо изобщо има шанс за съществуване. В смисъл, ясно е, че Интел няма да си "освободи" хардуера, но не вярвам някоя свободна инициатива да направи изобщо процесор, който да е сравним със съвременните процесори, примерно.
В смисъл, че за софтуера е значително по-лесно... няма нужда от заводи и изследователски лаборатории... трябва само един компютър...

[vstoykov]

Цитат (loxs @ Фев. 25 2006,13:55)

И се питам дали такова нещо изобщо има шанс за съществуване.

Вече отдавна има свободен хардуер. Виж например проекта Ronja -  безжична мрежа, работеща с лазери или светодиоди.
Проследи връзките, които съм дал по-горе и ще бъдеш залят с най-различни електронни устройства, които са свободен хардуер.

Oтдавна съм го мислел това и стигнах до заключението , че всъщност принципа сега в икономиката и производството е сходен , естествено с една голяма разлика :-)

В момента не мога да пиша много , но ще се попитам да напиша основното:

Какво разбираш / те под СВОБОДЕН ХАРДУЕР ?!.

Аз разбирам - документацията за него -> Т.е схеми, чертежи, обясниния и прочие. Цялата документация необходима за всеки един модул на даденото у-во/хардуер.

Обаче с какво се различава този модел от сегашният.
С много , но и с малко едновременно.

Нямате схемите , документацията и прочие, примерно на GSM-а си и  т.н, и т.н. Сега имате готов продукт, за които плащате и той е затоврен според това, че нямате у-вото му , как точно работи и прочие, и прочие.

Но вие не печелите по-малка цена , единствено отворена = ШИРОКО И СВОБОДНО ДОСТЪПНА ЗА ВСИЧКИ докуменатцията.

И като последствие от това може би повече производители -> конкуренция.

И като последствие пък от горнотно може би , последващо усъвършенставане да бъде също документирано и отвоорено , т.е подобно като с GPL-a.

Но не печелите в цената.

А и замислете се кой производител ще направи това -> много малко - за съжеление или не.

А който така или иначе ще иска да сподели със света го прави и сега , фраска ги на уеб сайта си или някъде и без никакви ограничения си свалята дадената схема или прочие. :-)

Така че въпроса е доста интересн и сложен , но като цяло ако го опросите , за да видите за какво иде реч ще видите , че в крайна сметка това би било добро само , ако някои иска да пусне нещо отворено, което НЕЩО е изключително по своята същност и някои може да иска да си изкара патента за него и да го затвори.


Но там пък навлизате в гооолеми и сложни , И опасни води , които определено няма да се преплуват само с един лиценз за свободен хардуер ;-)

[vstoykov]

Обяснение какво е свободен хардуер има в съответната статия от Уикипедия (вж. по-горе).

Цената на свободния хардуер, е възможно да е както по-висока, така и по-ниска от тази на несвободния хардуер. Зависи кой го прави, как го прави, колко броя прави и колко плаща за реклама (разбира се има и други фактори, които определят цената). Голяма фирма би могла (след проучване на пазара) да произведе достатъчно голямо количество  от даден продукт и така да постигне достатъчно голяма печалба и едновременно с това един брой от този продукт да струва евтино. Възможно е някой любител да направи 5 броя на ръка и да не може да ги продаде, защото са излезли прекалено скъпи.

Обърнете внимание, че тиражът сваля цената дори и когато хардуерът е свободен! Това е така, защото производителят има разходи при подготовката на машините да материализират този свободен хардуер.

Ако производителят не само проучва пазара, а прави скъпа реклама (напр. всяка вечер по средата на филма), цената на продукта може да излезе доста висока (и въпреки това да се купува (ако рекламата е била добра)).

Много хора биха си купили свободен хардуер, дори и да е на по-висока цена, защото качественото е нормално да струва повече. В момента много клиенти се водят от имиджа на продукта (колко е "нов") - геймърите купуват най-новите видео карти на цени, които са в пъти по-високи от цената на същия продукт след 1 година. За подробности вижте раздела "Балъкът като фактор на разтежа" от Новите дрехи на икономиката (Автор:Иван Попов).

Никой не вярваше, че свободно съдържание с лиценз GNU FDL може да се продава напечатано на хартия, но това вече е факт:
Linux Ръководство на мрежовия администратор

[vstoykov]

http://f-cpu.seul.org/whygee....sy.html

Цитат

Hardware, Copyrights and Patents How can circuits be protected so that open hardware can succeed? Circuits cannot be copylefted because they cannot be copyrighted. Definitions of circuits written in HDL (hardware definition languages) can be copylefted, but the copyleft covers only the expression of the definition, not the circuit itself. Likewise, a drawing or layout of a circuit can be copylefted, but this only covers the drawing or layout, not the circuit itself. What this means is that anyone can legally draw the same circuit topology in a different-looking way, or write a different HDL definition, which produces the same circuit. Thus, the strength of copyleft when applied to circuits is limited. However, copylefting HDL definitions and printed circuit layouts may do some good nonetheless. It is probably not possible to use patents for this purpose either. Patents do not work like copyrights, and they are very expensive to obtain. Whether or not a hardware device’s internal design is free, it is absolutely vital for its interface specifications to be free. We can’t write free software to run the hardware without knowing how to operate it. (Selling a piece of hardware, and refusing to tell the customer how to use it, strikes me as unconscionable.) But that is another issue. —Richard Stallman Richard Stallman is the founder of the Free Software Foundation. © 1999 Richard Stallman. Verbatim copying and redistribution of this entire article is permitted provided this notice is preserved.

Откъс от закона за авторското право:

Цитат

Глава втора ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО [редактиране] Закриляни обекти Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: 1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; 2. музикални произведения; 3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други; 4. филми и други аудио-визуални произведения; 5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; 6. произведения на архитектурата; 7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския; 8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката; 9. графично оформление на печатно издание. (2) Обект на авторското право са също: 1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; 2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; 3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. (3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни. [редактиране] Изключения Чл. 4. Не са обект на авторското право: 1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи; 2. идеи и концепции; 3. фолклорни творби; 4. новини, факти, сведения и данни.

Очевидно според българските закони, може да има свободен (copyleft) хардуер, защото схемите му са обект на авторко право (освен ако не се разлгеждат като идеи и концепции - зависи как се тълкува пречертаването на схема с козметични промени).