po-dobre e da tursish simvol EOF, a ne "<0" - EOF se kodira s "-1"
smeni si cikula za 4etene na neshto podobno:

 while ( ((p=getchar() )!=10)&&(i<80) )
   if( EOF == p ){ p=0; break; }
    else   if(p>=0) a[i++]=p;

mislia 4e reshenieto s C programkata e naj-podhodiashto  -  10 reda kod, ama si znaesh to4no kakvo pravi i kak go pravi '>
I az bih podhodil po sushtia na4in kum problema.  Moje da ima i po-elegantno reshenie s bash, no shte si zagubish pove4e vreme v tursene.

dobro na4alo  '>
mnogo dobre si go napisal do tuka
mislia 4e naistina ima nujda ot edno takova opisanie na bulgarski - tova shte pomogne mnogo na novite potrebiteli da razberat shto to prekopliriane na jadro i 4e ne e tolkoz strashno '>

почти всеки unix програмист е писал демони - това са основни за един програмист конструкции '> HOWTO не съм срещал, но сигурно има, а с документация по въпроса е пълно '>
погледни http://www-106.ibm.com/developerworks/linux/library/l-rt7
сигурно търсиш нещо такова '>

аз не съм юрист, но мисля че отговора на въпроса ти зависи какво точно ползва вашия софтуер - ако ползва дори и една функция от GPL библиотека - тогава ДА, трябва да го пуснете под GPL, ако не ползва GPL софтуер - може да го пуснете под какъвто лиценз си искате. В ядрото на Linux има функции, които са под GPL лиценз, има и такива които не са - зависи какви фунции от ядрото ползвате. Тези които са под GPL лиценз са експортирани за ползване с макроса EXPORT_SYMBOL_GPL, останалите са експортирани с макроса EXPORT_SYMBOL. Това е направено за да може и комерсиален, затворен софтуер да работи легално с линукс.

според мен въпроса си е предимно до мързел '>
поне при мен е така '>  -  например в работата ми се налага да ползвам Linux и WindowsNT - линукса съм го кирилизирал, и когато съм под него - пиша на кирилица. виндовса не съм си играл да го кирилизирам - просто не ми е необходима кирилица там, затова когато съм под NT-то, пиша с латински букви.

Това е един примерен код на C, който пуска един демон, независим от шела, от който е стартиран:
#include <sys/types.h>
#include <unistd.h>
int main (int argc,char **argv){
 pid_t pid;
    pid = fork();
     if (pid < 0) {
             perror ("daemon fork");
             return -1;
        }
     if (pid != 0) return 0;
      pid = setsid();
     if (pid < 0) {
         perror ("daemon setsid");
         return -1;   
     }   
    while(1) sleep(10);   
}

Ако искаш да пуснеш програма, която не е написана специално да работи като демон - има два начина:
1. prog.bin &     - Така като умре шела, умира и програмата
2. setsid prog.bin  - Така програмата е независима от шела. Пробвай го

Дай някакъв пример за нещо не работещо. Ако искаш да пуснеш скрипт в фоноф режим, скрипта ще излезе, когато умре шела - все пак скрипта зависи от шела '>
Ако пускаш някоя програма (не скрипт), то тогава програмата трябва да е написана специално да работи като "демон" - т.е. да  не зависи от шела

Няма точно определен файл, в който да се записва тази информация. Когато разрешиш тази опция, в кернела се включва код, който инсталира ново системно извикване. Като параметър на това системно извикване се подава името на акаунт файла - т.е. тази опция ще е полезна за теб само ако си програмист, и искаш да използваш това системно извикване, или ако имаш някоя програма, която го използва

и аз имах подобен проблем, преди известно време - като си смених майла. оправих го просто като си проверих новия майл - board-а беше изпратил едно писмо в което имаше линк - като отидох на линка всичко се оправи '>
преди това бях в някакъв state "Awaiting autorization"

аз съм използвал семафори за синхронизиране между тредове - не точно на linux, на една друга unix подобна OS, но това са си POSIX семафори - навсякъде трябва да е еднакво. Погледни
http://stommel.tamu.edu/~baum/programming.html
полезен сайт '>  Търси IPC - там са описани семафорите, има и малко примерен код.
Успех '>

spokojno moje da orejesh vsi4ki portove > 1024 na  eth0, ako ne polzvash tova PC kato server za vunshnata mreja
A ako si mnogo paranoi4en, i tova PC go polzvash samo za maskarading - t.e. ot nego ne polzvash internet, moje da otrejesh celia trafic na input/output verigite kum eth0 - az taka sum napravil na moja maskarading server, no polzvam iptables -  s ipchains ne sum mnogo zapoznat

kogato imash da poddurjash primerno 150 PC-ta v edna firma, togava lesnotata, s kojato se poddurja distribuciata e ot goliamo zna4enie - vse pak ne moje do vsaika secretarka da se zaka4i po edni sys-admin '>
Mislia 4e edna BG distribucia ne e "trugvane v nova posoka", a po-skoro obediniavane na vsi4ko napraveno do tuk po lokalizaciata na otdelni prilovenia na edno miasto - vse pak niama da se trugva otna4alo, a shte se izpolzva tova, koeto ve4e e napraveno.
Na men sushto ne mi dopada ideiata edna firma da se zaeme s tova, no vse pak e dobre purvo da se vidi kakvi sa planovete i ideite na tazi firma, i 4ak togava da se plue po neja '>
Dokoloto razbrah ot postinga na K.Kolev, samata distribucia shte bude free (4e kak moje ina4e '> ), a kum neia shte se predlaga opcionen paktet ot komersialni programi - ako pravilno sum razbral, tova e dobre.

Идеята ми е тази дистрибуция да е насочена главно към големите, корпоративни линукс потребители в България.
Да, наистина bglinux е страхотен пакет, но той не може да се оправи с всички версии на всички дистрибуции - това на практика е невъзможно. Ако ти си един начинаещ линукс потребител, какво трябва да направиш сега, за да си кирилизираш линукса - трябва да ровиш в интернет, да си свалиш примерно bglinux, да се опиташ да го инсталираш - а това може и да не е съвсем безпроблемно. Този проблем лесно може да се реши в една локална дистрибуция - bglinux може да е част от нея, да е съобразен с нея и да се инсталира автоматично и по подразбиране

Но мисля че кирилизирането не е големия проблем, който пречи на масовото навлизане на линукс в България. Проблема е че повечето съвременни дистрибуции се опитват да бъдат универсални - да стават едноврменно за сървер и десктоп платформи. Това съсвсем не е лошо, но добавя една излишна за някои потрбители сложност - например на една сектретарка въобще не и трябва apache, или пък gcc.
Идеята ми е тази дистрибуция да е десктоп насочена и да е съобразена с основните нужди на една секретарка в държавната администрация например. Няма смъл да се прави сървер  дистрибуця, която да се опитва да убеди един системен администратор че е  по-добра от слак-а например '>
Или пък да се прави нешо от рода на мандраке - на секретарката не и трябват излишни шарении - тя иска да си върши добре работата на своя сравнително слаб служебен компютър
Според мен ни трябва нещо малко, което да върви добре на сравнително слаби машини, да е десктоп насочено и да поддържа офис форматите на микрософт - това е задължително: не може да се очаква че една голяма фирма, работила досега само с микрософт продукти ще зареже ей така цялата си документация '>. Трябва да се инсталира и поддържа лесно - за предпочитане е да поддържа инсталиране по мрежа.

Една фирма наистина трудно ще се справи с поддържането на линукс в BG, но една локална дистрибуция лесно може да реши и този проблем.

Какво е мнението ви за един такъв проект? Има ли нужда от това според вас?
Предполагам че ще има много мнения от рода на "това пък защо, има си мандраке" или "какво му е на слак-а" '>, но според мен целта на такава дистрибуция ще е съвсем друга.
Според мен в BG е добре да има локална linux дитрибуция по две причини:
1. Кирилизацията '> Макар и почти всички съвременни дистрибуции да се оправят добре с кирилицата (е, признавам - с печата все още има проблеми), човек трябва да отдели не малко време за да си кирилизира линукса. Този проблем сравнително лесно може да се разреши в една локална дистрибуция.
2. Навлизането на линукс в BG. Според мен линукса не може да навлезе сериозно в BG (имам предвид държавната администрация и големите bg фирми), ако няма сериозна поддръжка тук, на място. Под сериозна имам предвид нещо повече от форумите и майлинг-листите в интернет - те наистина вършат добра работа за отделни потрбители, но това не е подходящ начин за поддръжка на един голям, корпоративен линукс потребител.