Linux за българи: Форуми

Някой да е  виждал такъв речник в електронен формат?
Аз намерих нещо подобно, но е доста оскъден:
http://bgru.net/intr/dictionary/

Чудо! Вече има руско-български речник онлайн:
http://slovo.rila.ru/

Даже вече има речник за Windows (несвободен софтуер):
Полиглот 7 - http://www.persof.com/polyglot.aspx

Продава се за 19.90 лв, но няма наличност:
http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=13535
http://knigoteka.com/book/13535

Из мрежата се среща „Polyglot_7_All_Dictionaries.exe“, който освен руски език съдържа още много езици (нарочно не давам връзка). Явно книжарниците не го зареждат тъй като се опасяват, че няма да има търсене (всеки може да си го намери в Интернет за „без пари“...).

Баща ми се прецака с Polyglot преди години. Точно този - руско-българския. При всяка инсталация трябва за им се обаждаш по телефон, за да ти потвърдят серийния номер. Също така е предназначен за Win, а аз не давам да се инсталира пиратски софтуер в къщи

За директен двупосочен руско-български речник не знам, но ако си добре с английския можеш да ползваш KSocrat. Това е двупосочен руско-английски речник. Има го в хранилищата на Дебиан.

> За директен двупосочен руско-български речник не знам, но ако си добре
> с английския можеш да ползваш KSocrat.

Не мога да разбера защо за всяка възможна комбинация от езици трябва да има различна програма за речник. Вижте например http://sourceforge.net/projects/bedic. Има двадесетина речника, формата е лесен и могат да се добавят нови, стига да намерите нови свободни речници.

bedic дори е базиран на българския kbedic, патриотично е да се използва :Р

П.П. Като ми остане време, смятам да портна bedic за maemo, за да мога да го използвам на Nokia N810 (с комерсиалния Oxford English Dictionary).

П.П.П. И да използвам случая да "поздравя" българското общество за отворен софтуер, което е много активно в обвиненията за корупция и лъжи, но кой знае защо във freedict.org няма нито един български речник. Турците, румънците и сърбите имат поне по два

Аз откога търся и българо-немски и несмко-български речник, но да е офлайн, но няма и няма за Линукс, че се принудих да емулирам един стар речник на Габеров. Ако има навити да се прави база данни с думи за програма от сорта на bedic това лято съм навит да ударя едно рамо с каквото мога.

За създаване на сравнително добър безплатен речник може да се използват студентите по съответната филология в някой български университет. За целта трябва да се привлече за идеята някой (още по-добре няколко) университетски преподавателя, които да използват заданията за курсовите работи за подобряване на качеството на речника. Мисля, че заниманието ще е много полезно и за самите студенти. Най-лесния вариант би бил да се намери някой древен речник с изтекли авторски права, който да служи за база. Първите няколко години студентите може да работят по осъвременяване на думите в древния речник, а впоследствие може да го допълват търсейки нови думи в огромното количество текстове на езика в Интернет.

Качеството на речниците никога няма да бъде толкова добро, колкото създадените от специалисти, но ще е много по-добро от това, което имаме в момента (т.е. нищо).

Измислете някакво добро име и пробвайте идеята. Най-много да изгубите десетина часа в срещи с преподаватели. В краен случай може да опитате и с езиковите гимназии. Бих помогнал лично, ако не живеех в чужбина.

P.S. Между другото, писах email до rila.ru да питам какъв е лиценза на речниковата база на slovo.rila.ru и за разрешение да я конвертирам в TEI XML формат.

Смятате ли, че речниците, които в момента се продават са с база, която не е взета 1:1 от някой книжен речник „безплатно“?

Преди време бях пуснал една дискусия по въпроса: 1 2 3

Малко цитати:

Законът:

Цитат

Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори. (2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

Цитат

Изключения Чл. 4. Не са обект на авторското право: 1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи; 2. идеи и концепции; 3. фолклорни творби; 4. новини, факти, сведения и данни.

Цитати от дискусиите, посочени по-горе:

Цитат

Обясненията как се превеждт думите от българския език на някой друг език (други езици), имат ли характер на произведения на литературата, изкуството и науката? А обяснението какво значи дадена дума в българския тълковен речник?

Цитат

Редно ли е някой да има авторски права върху думите от даден език, преводът на тези думи на друг език и обяснение на значението на тези думи? Смятам, че е редно да има права само върху оформлението на тези думи в книга (речник), а не върху самите думи (които биха могли да се разглеждат като факти и/или данни по чл. 4 от закона).

Според мен речниците _имат_ авторско право, точно както и произволна програма, независимо колко елементарна. Ако е толкова очевидно и лесно да се направи речник, направи 2-3 и ги пусни с не-рестриктивен лиценз.

Дали съществуващите речници са "крадени" или не, е маловажно и не мисля, че ако някой нарушава законите, това ми дава право да ги нарушавам и аз.

Иначе забелязвам типично българския навик, проблемите вместо да се решават, да се започне философстване как работата не трябва да се върши защото А или защото Б. Накарай мързеливия на работа...

Разбира се, че съставителите на речниците имат авторски права върху това, което са направили.

Въпросът е ако се ползват вече написани речници като „източник“  (и се посочи кои точно речници за ползвани като „източник“) дали полученият речник (авторските права върху който ще бъдат на неговите съставители) ще може да бъде лицензиран под GNU FDL или друг свободен лиценз (без да се плаща на съставителите на речниците-източници) на основание член 4 (значенията на думите се разглеждат като „факти, сведения и данни“).

В случай, че направим свободен речник от нулата и този речник е достатъчно качествен неизбежно той ще бъде почти еднакъв с вече съществуващи речници „със запазни авторски права“. Така че дали при съставянето на речника съставителите ще преписват направо или не - резултатът ще е същия...

И за да не останат някои с грешно впечатление - не смятам, че трябва да се преписва буквално всичко. Трябва да се добавят нови думи, които ги няма в съществуващите речници, да се добавят нови значение на съществуващите и да се коригират някои примери (напр. в някои стари речници може да срещнем комунистически глупости като примери за приложение на дадена дума).

P.S. За съжаление не мога да се хвърля веднага в съставяне на такъв речник (както и да реализирам много други проекти, които съм си набелязал) - първо се налага да спечеля достатъчно $$$ за да си купя достатъчно свободно време за свободно творчество...

Не мисля, че речника ще бъде еднакъв, въпреки, че ще бъде сравнително близък. Но понеже не знам по какъв начин се доказва плагиаризъм (плагиаторство?) при речници, мисля, че има много по-лесни и безопасни начини за допълване на речници от ваденето на думи от вече съществуващи такива. В Интернет вече има достатъчно текстове на всички езици. Сравнително лесно могат да се открият често използвани думи, липсващи в речника с отворен лиценз. Например за руския език, lib.ru е чудесна база от текстове.

Да, няма да са еднакви. Но ако искаме в речника да има достатъчно думи, то голяма част от думите в нашия речник ще ги има във всички други несвободни (със „запазени права“) речници. Няма как в чуждия речник да пише, че думата „хлеб“ означава  „хляб“, а в нашия да пише нещо друго...

В този смисъл варианта „преписване с допълване и редакция“ ми се струва най-удачен. Например взимаме базата от данни с думи от руския език (напр. тези за проверка на правописа) и започваме да проверяваме в поне един-два речника какво пише. Ако във всички речници пише едно и също - пишем и ние същото  (без да преписваме и печатните грешки!) като добавяме и примерни изрази с тази дума (или коригираме съществуващите, ако съдържат комунистически глупости). Ако дадената дума я няма в нито един речник - правим проучване и я добавяме.

Добавяйки примерни изрази ще създадем основата на система за автоматичен превод... Но дори и никога да не се възползваме от примерните изрази за тази цел, би било полезно да ги има, защото не винаги значението на един израз е буквално и много хора, които не разбират езика, ще се ориентират какво се има предвид.

Мисля, че по-добре знаят как да се направи речник преподавателите по филологиите в университета. Защо не се опитате да ги привлечете за идеята

Някъде около средата на февруари ще има такъв онлайн речник на РНР с около 10 000 думи с възможност да се допълва от желаещи те с нови думи.