Отпечатай - Протокол от един истински разговор

Тъй като текста съдържа думи и изрази със нецензурно съдържание се препоръчва родителски контрол за деца под 16 години !

текст: Николай Романов

Протокол от един истински разговор по еротичен телефон.

Той: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки
Той: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са 90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
Той: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцуг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
Той: Окей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха нежна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
Той: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.
Той: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.
Той: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.
Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.
Той: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.
Той: Ще ти я платя.
Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.
Той: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли ножица под ръка?
Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.
Той: Ебаси, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!
Той: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.
Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.
Той: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя: Моля?
Той: Извинявай...
Тя: Нищо де, избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.
Той: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва "пльок".
Тя: Така... Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.
Той: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!
Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?
Той: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох, чакай малко.
Тя: Какво става?
Той: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.
Тя: Добре ли си?
Той: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, ебати. Целият почервенявам.
Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?
Той: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?
Тя: В шкафа вдясно от мивката.
Той: Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.
Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
Той: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.
Той: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.
Той: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...
Той: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
Той: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го, скъпи!
Той: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. О-ох, ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя: Побързай, скъпи.
Той: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опа-а.
Тя: Какво сега?
Той: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.
Тя: О, да. Да, ела!
Той: Сега ще си сложа това...оная работа... в твоята такова...в твоята оная работа.
Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!
Той: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.
Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага, чуваш ли!
Той: Не ми става.
Тя: Какво?
Той: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.
Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.
Той: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
Той: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.
Той: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си еби майката! Нещастник такъв!
Той: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
Тя: (сигнал заето)

P.s. Доста е старичко, обаче е весело ....при това доста.
Извинявам се за наличието на нецензурни изрази.

Linux за българи: Форуми

Хумор, сатира и забава => Хумор => Темата е започната от: divak в May 19, 2006, 14:25