Linux за българи: Форуми

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРАВ !!!
====
напоследък има от 100 - 5ма програмисти , админи или уеб дизайнери и всеки си мисли , че говорим за него , ама не.
====

Дедо Боре (от форум за микропроцесори)   

Мнение  
както го карате, излиза, че фирмите трябва да поемат функциите на университетите?
(един песимистичен сценарий)

да назначат младежи на 25 години, да им плащат осигуровки, да ги научат на закона на ом, какво е прав и крив ток, как се смятат честотни филтри, какво е VHDL, как се прави процесор на Verilog, как се пише буутлоудер за него, как се прави драйвер за нетконтролера му, как се сетъпва DHCP и TFTP сървър, че да бути от него, как се пуска SQL с ембедед-пърл функции, как да си натамъни апача да работи с томкета и да му покажат няколко примерни жава приложения.

това, разбира се, става за година поне. през това време младежа глътва 25-30 бона на фирмата, файдата от него е съмнителна. щото университетите произвеждат хора, дето не знаят "как така тече тока, като няма тръба", обаче са били точни на всички часове по плуване, не са закъснявали за час, купували са винаги учебника на преподавателя...
е, има и едни 10% които стават. ама обикновено те имат най-много проблеми я със заверки, я със самите преподаватели.
на стези студенти не им се седи в час, в който преподавателя дудне някакви щуротии от преди 20 години. (скоро гледах как карат второкурсници да правят логически оптимизации с карти на вейч. на някой от вас да му се е налагало да го прави на ръка през последните 10 години?). тези студенти обикновено работят в някой ТВ сервиз или чиракуват в някоя малка фирмичка, но поне учат занаят.

накрая на тази година нашия герой се явява нахилен при началника си и казва: шефе, ще ходя в друга фирма, че ми дават 300 кинта отгоре. междувременно си е написъл CV в което гордо е изброил, че знае закона на ом, може да пише на VHDL, асемблер, SQL и жава, да администрира юникс сървъри и т.н. в другата фирма глътват плувката и решават да вземат този уникат: 3-в-1 (хардуерист, юниксджия и жавар). е, верно, плащат малко повече, ама нали трябва да го примамят. пък и той може много, ще върне инвестицията бързо. на втората седмица виждат, че трябва да га учат на още много неща. почва се с това как се пишат коментари, как се работи в екип, как трябва да се пише софтуера за по-голям проект. на старите кримки им пречи младежа като песъчинки в спален чувал. те си гонят срокове, има тонове работа за вършене и вкарването в правия път на високоплатения заек е допълнителна, че и деликатна задача. предпочитат сами да си напишат нещата, отколкото да обясняват по 3 часа, какво е клас и защо е хубаво повечето методи да не са публични. бързо губят общата почва за рабовори. на младежа му става скучно, защото го изолират. почва да си чати или да сърфира. и да се оглежда за нова работа.

втората година, глътнал още 35-40 бона за заплата, гордо дописва в CV-то: умения за работа в екип, участие в сложни проекти, които винаги са завършвани в срок и т.н. минимални изисквания за заплата 50 бона.

някоя нова голяма фирма му гледа документите - диплома 6. първа работа - страхотия. втора работа - ауууу. това е нашия човек.
малко му трябва обучение по мениджмънт и го правим шеф на писачите. фирмата разчита на екстремното програмиране - има 2 етажа с писачи и 1 етаж с цъкачи. прави се някаква версия. няма значение каква, може даже да няма нищо общо с желанието на клиента. дава се на цъкачите. те имат за задача да го супят. връщат го на писачите, те правят нова версия и т.н. след 200 итерации се получава нещо що-годе стабилно, което се предава на клиента. според теорията на вероятностите, про достатъчно голям брой итерации ще се получи желания резултат. даже и да не знаем какво точно желаем. клиента е ошеметен, защото е очаквал тази работа да се свърши за една година, а му я дават след 200 дни само. а и версия звучи много стабилно: V1-51.65kQ build 51417

нашия младеж, вече на 28 е четник поне. като такъв не му се налага да пише вече. ходи с костюм на работа, вечер е на пияно-бар с приятели. някъде там забърсва водещата програмистка на голяма банка. на 26. след 3 месеца се женят.

купуват си къща в квартал с ограничен достъп в полите на витоша. какво като струва 800 бона? мацката е в банката, урежда изгоден кредит само с 10% лихва. кой да сметне, че за 20 годии това са още 2 къщи за банката. ще му мислим като му дойде времето. ражда се детенце.

изведнъж става нещо. няма значение какво - петролна криза, ударен небостъргач или крах на насдак. фирмата, в която работи младежа, свива знамената, щото вече няма бунаци клиенти да и купуват прескъпо боклуците, или ще мести развоя в уланбатор. така щяла да намали разходите за развой с 0.186%, защото кафето там расте по дърветата. банката я купуват някаквки инвеститори от бурунди или сейшелските острови. уволняват софтуерния отдел, щото си имат техен софтуер, който струва като поддръжа точно колкото е годишната печалба на банката. естествено софтуерната фирма е на кайманите.

младото семейство е на улицата. жената - бременна с второто. къщата почва да тежи - как се плаща по 1000 кинта без приходи.
младежа почва да си търси работа. повечето хора му отговарят "нямаме работа за толкова квалифициран човек". дори там, където им трябва човек, му дават едва 1/3 от предишната заплата. да, ама юнака не може да се справи с работата, щото не е работил истиски до сега. има богат опит... на хартия. на интервюто конструктора го пита: "абе в момента имаме една задачка да измерим разстоянието до даден предмет. зацепихме как се мери фазовата разлика. интересно ми е как ще подходиш, как разсъждаваш". много им трябва човек, че тримата китаеца, дето са им извадили вече и зелени карти по програмата на социалното министерство "китаец срещу купон за бензин", са много трудни за комуникация - говорят само чинглиш. но няма да е този кандидат.

банката си взема къщата. на се мейството ляга и тежка кредитна история - силно отрицателен кредитен рейтинг. отиват в панелката в люлин при тъщата. детската градина е проблем, щото общината е продала сградата и сега там се кипри магазин на ламборджини. е, не е толкова голям проблем - жената така или иначе не работи, ще гледа децата.

младежа побелява на 35. и изведнъж разбира, че не се научил на нищо в университета - няма занаят.

това е художествена измислица. всяка прилика с действителни субекти е случайна и непреднамерена.
извинявам се, ако съм засегнал някого.

Това, което си написал ми хареса, ала мисля, че не винаги има толкова голям риск. Същото може да се случи и с човек в друг бранш. Много фирми и банки фалират и затова човек като цяло трябва да гледа да не се жени особено за банките с някакви огромни заеми, защото от това много може да се опари. Ала пък ако няма риск, в повечето случай няма и успех. Инак съм съгласен с това за образованието, фирмите и студента. Доста е правилно казано. Поздравления!

@the_real_maniac ти ме отказа от живота. Въобще няма и да завършвам.  

@the_real_maniac,
Мисля си че само баламите знаят, че в България висшето образование е висше само на хартия. Особено в МЕИ-то... Който си мисли че понеже е завършил там е голяма работа - направо го съжалявам... Ако не си помогнеш сам и не се напънеш и Господ няма да ти помогне. Аз не че съм някакъв кой знае какъв специалист, ама поне се старая - около мен ако знаете какви хора има и на какви работи ги вземат. Ще спомена примерно за един админ в една банка доста популярна у нас, който си мисли че фтп клиентите могат да се ползват за фтп сървъри, мисли си че nforce е стар модел g-force, пуска някакви сървиси и не знае как да ги спре та си преинсталирала windows-a или пък един път 3 пъти си преинсталира уин-а понеже мислеше че има проблеми със драйвера на звуковата си карта, а просто звука бил mute-нат. Познавам и доста джава, с++, php "програмисти" с подобна квалификация... ИТ сферата тук е на доста ниско ниво - хора без грам познания лесно си намират работи за по 1000 кинта и после имат наглостта да се оплакват че за широките им компетенции това били малко пари. Пълен фарс - мен лично ме е срам, надявам се скоро нещата да се променят в някаква посока.

Друго си е в МЕИ-то. Как може един отличник на хартия, пълна читанка, да спори колко учил по С а накрая друг да му направи курсовата работа, а той да не може да я разбере??
И както всички знаем после "Аз съм от МЕИ - програмист, 6.01 диплома"...а си мисли че със 'select *' се свалят звезди на колежките

Това последното не го вярвам нещо. По-голямата част от познатите ми са в ИТ бранша - програмисти, администратори и т.н. Хората си работят добре, пишат си програмите и си администрират сървърите. Тук става дума за зубърите и за тези които на една лекция не са ходили. 90% от тези хора са завършили(и магистратурата даже някои) или евентуално ще завършат ТУ-София. Аз минах казармата и прекъсвах та още го влача .
Това че в университетите те учат на много малко нещо не е точно така.
Лошото е че и студентите не ги ебе за това което учат и преподавателите(част от тях) не ги ебе какво си научил. Всички първи курс си викат абе за какво ми е този паскал, това е остаряла работа и после на който и да е език, един цикъл с един условен оператор не могат да напишат. Всички почват да си плащат курсовите проекти по специалните предмети + дипломните и университета почва да бълва некомпетентни кадри. Поради тези причини в миналата ми група имах колеги, които не могат да напишат една програмата която да изпише "Hello World", всичко се купува, а преподавателите гледат някой да им напише един ферман, пък какво има вътре не е важно. Няколко примера:
Първо аз съм програмист от 4-5 години в сериозна фирма.

Малко разбор на интересните преподаватели в Технически Университет - София

Гочо Гочев(паскал):
Определение на оператор for и оператор за присвояване
Аз пиша синтаксиса + какви са тези неща който съм написал на няколко реда. Правя си курсовата задача. Влизам при Гочо Гочев - 4, влиза една колежка която нищо не знае написала роман 3-4 листа + аз и написах задачата - 6.

Гоцева(делфи):
Питане от залата - ако напишем задачата ще напишете ли три.
Отговор - да
Пиша задачата, но забравям една проверка пускам я и всички я преписват тя ги пуска с 3. Аз пиша този път разни фермани за стрингове в делфи и не знам какви бяха другите въпроси. Тя не чете нищо само гледа латинските наименования в текста - 4 мисля че имаше 2-3 5ци от 100 човека, не знам как е станало.

Ачо ака Ангелов(програмни среди май беше)
Разни работи за наследяване + задача.
Пиша всичко с мой думи(голяма грешка) + задачата - 3

Егоров:
Отивам на изпита бъкел не бях чел, чух че се взимал с фантазия и обща култура
Дава някаква задача на асемблер + някакъв въпрос, пиша задачата и преписвам заглавието на въпроса + произволни мисли на същата тематика(някой дори не писаха по въпроса) - 50% от хората 3, другите скъсани. Проверени работи около 120 + човека ходи на обяд значи ги е проверил за един час .

Техника на безопасност същата работа, като Егоров само че там се излъгах да чета(ходих три пъти, след първия път само преписвах).

Електротехника - Кънчо Иванов, много готин преподавател още го влача изпита от три години и си признавам вината е изцяло моя . Човека ни показа всичко на лекции на упражнения беше едно леке дето една задача не показа правилно как се решава. Изпита е труден, но нещо ме мързеше да уча, сега се надявам да го взема януари.

Ангел Попов - пенсионираха го, изпита още ми виси. Преписах всичко на изпита и ме скъса, така два пъти. Сега не знам при кой сме.

Ташо Ташев(Ел. Измервания):
Някакъв изпит в този ден даже не знаех на какво се явявам .
Отивам на изпита дава някакви задачи, казва ако решите една задача 3. Виждам задача с таблица на истинност , права я. Отивам в кабинета пред мен един приятел му дава листа с 3 реда.
Ташо: Абе момче ти нищо не си написал
Приятел Х: Абе как задача номер Х съм написал
Ташо: Е така кажи бе - 3
Аз: Аз съм написал 4та задача
Ташо: 3, така казвайте да не си губим времето тука.

С другите прекрасни хора тип Наков, Николов(неговия учебник между другото има много смислени работи) и т.н още не съм се срещал, но имам представа що за хора са защото им ходих на лекците.

Редакция 1:
Забравих прекрасния тип по САА(Синтез и анализ на алгоритми) - Запрянов
Отивам на изпит 3 задачи, 3 въпроса с под точки стават нещо като 6 задачи и 6 въпроса. Пиша задачите, без последната и един въпрос:
Запрянов: Колега нямате теория, не мога да ви пусна
Аз: Нали съм написал един въпрос и задачите
Запрянов: Я тук сте се сетили да използвате по-малко цикли, оптимизира ли сте задачите и не сте ги написали както другите студенти ги пишат. По принцип професора нямаше да ви пусне, но аз на моя отговорност ще ви пиша 3.

Редакция 2:
След втори замисъл, всички изброени по горе преподаватели, могат да те научат на някой основни неща. Ангелов и Иванов са преподавателите които си предадоха перфектно материала, други някой по-добре някой по зле, но пак предадоха доста ценни(начални) знания.

@the_real_maniac
Определено смятам, че Дедо Боре НЕ Е абсолютно прав!

Очевидно другарят Дедо Боре е "стара генерация", която  все още мисли, че за да програмираш трябва да знаеш кътните зъби на това което програмираш. Това не е чак толкова лошо, но когато програмните езици и среди за разработка се стремят към все по-високо ниво и по-добра абстракция, някак си ми се струва безсмислено да задълбаваш в това как се "...как се смятат честотни филтри, какво е VHDL, как се прави процесор на Verilog..." и т.н. и т.н. освен ако не ти се наложи. Става ми смешно, когато някой извади нещо от работата си и каже "това никой не го знае". Ами естествено да не мислиш, че всяка една фирма работи това което работиш и ти? Университетите не са длъжни да произвеждат "готови" специалисти, за тази или онази фирма. Аз искам да знам само това, което ми трябва, за да върша добре работата си. Смятам, че ако имаш нагласата нещата се научават и няма как, защото просто не можеш да знаеш всичко. Ще се радвам да се запозная с човека, който знае всичко в една индустрия.

Предполагам, че Дедо Боре работи в някоя малка "семейна" фирма, в която всеки прави всичко и е голям майстор. Има един вожд дето просто няма кой да му стъпи на малкия пръст - буквално гений, защото той е завършил някога си още преди обучението да се "развали". Той знае закон на Ом, може да смята честотни филтри, прави интегрални схема... въобще дори оправя телевизора и DVD плейъра си вкъщи сам. Може и самия Дедо Боре да е вожда.

В скромния си трудов опит съм останал с впечатлението, че когато наемат хора фирмите изискват повече от това което им трябва. Дори в някои случаи много повече, че се улисват даже. В тези случи естествено е, че от многото явили се кандидати ще излязат "годни" само малък процент. Някак си ми се струва странно, когато кандидатствам за длъжност програмист или разработчик да ме изпитват по закон на Ом, сигнали и системи и т.н. Вероятно аз не ги разбирам нещата, но се питам какво търсят подобни фирми? Програмист - не. Електротехник - не. Електронен инженер - едва ли. Те търсят комплексен човек, дето пасва на всяка гайка дето може да се затегне. Въобще човек дето цитира по памет не само закона на Ом, но и цялата електротехника и междувременно за удоволствие хаква най-различен софтуер. Да не забраняваме - той сам го и администрира. В крайна сметка се стига до това, че те търсят просто бачкатор, на който да спусат мръсна работа, за да може "старите пушки" да се занимават с велики дела.

И между другото парите не винаги са основен фактор. Аз лично желая освен да работя това което ми харесва, да имам добри работни условия - бизнес среда, да бъда осигуряван на пълната работна заплата, която получавам (защото смятам, че в противан случай работодателя ми краде от мен), да имам възможност да пътувам, да бъда обучаван на нови наща и др. Опитът ми с малки фирми е напълно отрицателен в тези отношения. Това прави ли ме по-малко "разбирач"?

Прекалено много е изписано с идеята "сегашните програмисти или админи не стават". Но замислете се какви са критериите по които се оценява това?

Щеше ми се the_real_maniac да си сложил връзка, към този форум, за да пиша и там, но уви не си цитирал източника си.

@Lord_Bad, @the_real_maniac
Относно квалификацията на хората, смея да твърдя, че повечето фирми отдавна успешно пресяват такива хора, защото просто знаят как да го правят. Ако дадена фирма е допуснала редиците си човек на когато трябва да се обяснява "... какво е клас и защо е хубаво повечето методи да не са публични...", това е проблем на самата фирма и хората, които са наели въпросния човек. Не роптайте срещу себе си. CV-то е само начин да се запознаеш "задочно" с кандидатстващия, но само резултатите от тест или възложени задачи могат да удостоверят написано в него.

Който не е бил в МЕИ-то нищо не знае за човешката простотия. За семетка на това който е минал от там и все пак може да се говори с него нормално и по професионални въпроси - човека вероятно е много добър. Не ми казвайте сега че някой който и не е помирисвал висше или е учил за детска учителка може да се сравни дори само по общочовешки опит с някой минал през месомелачката на някой университет.

  Който мисли че ще си вземе готови научени хора направо от улицата е в грешка. Въпроса е да си избереш хора които ще трябва да учиш възможно най-малко

Университетите и казармата те учат на някаква дисциплина и ред за извършване на определени действия.
Също там се научаваш да общуваш с хората по различен начин.
Определено съм на мнение, че един завършил някой техникум и някой завършил университет не мисля и говорят по един и същи начин(говорим за масата хора).

@astronom,
Не знам къде/какво си учил ти, но аз лично в МЕИ-то в КСТ не съм начуил нищо свързано със администрация/разработки което не съм знаел и преди. Може би само 2-3 предмета са достойни да са в програмата - и то не защото по тях преподават нещо за ниво, а понеже по тях се чуи от читави чужди учебници - визирам Програмните среди, Технология на програмирането, Паралелно програмиране например. Но тия учебници мога да седна да ги видя и без да съм студент. Няма го практическия момент в следването тук, няма ги тайните на занаята - има много общи приказки. В МЕИ-то освен малко електротехника едва ще научи човек друго... Ясно е че университетите не трябва да вадят асове, но трябва да вадят хора, които поне имат идея от нещата, а тъжната истина е че поне 2/3 на дипломирането си не знаят повече отколкото са знаели като са завършили гимназия...

Кънчоооооооо!!!!!!

Помня че взех електротехниката от 3-тия път.  Все пак бъкел не разбирам. Кънчо е супер пич, просто държи да си научиш материала (който е отвратителен за жалост). Иначе завърших приложна математика там, във факултета ФПМИ.

Кънчо е нищо, ама нищо в сравнение с Ронков (мат. анализ 2 при нас). По мое време се подвизаваше и във факултета по комуникации. Неговият изпит го взех от....не помня 6-7-8 път? Голямо празненство вдигнах след това. Прибрах се в Русе и същата вечер се направих на нищо, водка на корем, ахах.

Що се отнася до информатиката, не съм имал особени проблеми. Аладжем е супер пич, беше ми ръководител на дипломната работа. Единствено по операционни системи ми писаха 4, щото не бях ходил на 2 контролни (после ходих пак на изпит и си изкарах 6, щото се почувствах зле това да ми е работата и да изкарвам 4). Имаше и един ненормалник по C++ дето ми писа 4 на програма дето му я писах цяла седмица на тоя ПРОТИВЕН език. Всичко, което беше задал като изисквания бях направил - онаследявания, полиморфизъм, реализация на динамична структура (свързан списък), stream I/O (благодарение на малоумния iostream.h), че даже и приличен интерфейс, парсване на config и data файлове, ама не! На един клас не бях дефинирал оператор за присвояване. След като тръгнах да споря че нито го е изисквал, нито ще има проблем с присвояването в случая, защото компилаторът ще си свърши коректно работата, оня взе да спори че това не било "каноничният вид" на класа...и точка.

Защитата на дипломната работа беше забавна. Темата беше информационна сигурност и накратко бях разгледал основите на линукс/уиндоус сигурността, атаки на layer2/layer3/layer4, накрая бях написал и прост порт-скенер на делфи (мижава работа, даже и threading нямаше, за сметка на това правеше прост анализ за няколко web уязвимости и проверка за open SMTP relay).

В крайна сметка колкото повече време минава от завършването ми, толкова повече съм убеден, че това е било нещо много полезно за мен. Никога не съм се справял особено добре с масата висша математика, с която ни тъпчеха тиквите (средният ми успех е 3.99). Никога не съм зубрил теория и задачи, с 3 изключения - анализ 2, електротехника и диференциални уравнения (гр, колко грозни могат да бъдат понякога!!!. Университетите в България не могат да подготвят завършени ИТ кадри поради простата причина че това което ти трябва няма кой да го преподава а и да има, нямаше да се навие за толкова пари. Не мисля обаче че това е целта. Целият процес и учебен материал създават един подход, алгоритъм за решаване на проблемите, който после ти върши работа цял живот. Примерно това, което съм учил по статистика  сега му намирам ограничено приложение в оная бъгавиня vmtune дето я писах за кеф. Не знанията, подходът е важното, което научаваш в университета. Включително когато подкупваш с алкохол спортистите за да ти дадат заверка, при положение че не си стъпвал на спорт. Та тва мисля де...

Аз все пак си го обичам МЕИ-то, въпреки че ми е съкратило живота с някой друг месец...

Ронков е познат случай, но за него не ми се говори тройни интеграли и диференциални уравнения бяха при него не знам колко пъти съм се явявал да го взема .

Това е човека, който каза тази теорема в учебника не е вярна. Вие имате ли ми лекците колежки(към една колежка).

Три пъти прегледах програмата на КСТ в ТУ София и нещо не мога да открия предмет в който се изучава по-подробно рекурсията... А, повярвайте ми, фактът, че цял семестър съм учил дисциплина, посветена на рекурсивното програмиране много ми помага в намирането на различни решения, особено в И.И., но не само... Например всяка имплементация на автомати е много по-изискана, ако е решена рекурсивно... Хвърлих и един бърз поглед на материалите по лекциите в ТУ Варна по "Анализ на алгоритми" и останах с впечатлението, че рекурсията точно е забита в кучи gz. Ако бъркам за последното, ме поправете.Предполагам, че просто още не са се изпарили предразсъдъците от времето когато наистина беше цяла смърт изпълнението на рекурсивен алгоритъм... В момента компилаторите са адски добре оптимизирани за компилиране на рекурсивен код. Изпълнението му пък е бързо и ефикасно, а самият код е лесен за поддръжка, определено по-четим от итеративните решения, и по-модуляризуем.

Образованието в Българията, като цяло, е на много ниско ниво и основният проблем е в мотивацията.

Университетите са държавно субсидирани и им се плаща "на калпак". По този начин те правят всичко възможно да имат, колкото се може повече студенти. Тези студенти не трябва да се отказват и затова ръководството кара преподавателите да не са толкова строги и по този начин качеството пада.

Въпросните студенти в голямата си част не се интересуват от практичността на знанията, които приемат, а се интересуват само от тапията или да отърват казармата. Със времето обаче стойността на дипломата вече е много малка и има значение единствено за държавна работа като чиновници, защото на частните предприемачи им е ясно, колко струва "безплатното" образование.

Та въпросът е в мотивацията. Ако студентите плащаха директно на университета, те щяха да са тези, които да изискват нещо срещу парите си — нямаше да се отнасят лежерно към процеса, а преподавателите щяха също да са по-сериозни и да преподават по начин, който не казва "вие, колеги, сте големи тъпаци" или просто да си изпяват песента за един час.

Аз лично, ако бях на такъв акъл преди 5-6 години, нямаше въобще да се занимавам с университет. Сега просто съм на финалната права и само затова искам да приключа. Реално от 4 години учене "Приложна математика", научих само програмирането (в най-общи линии) и то защото преподавателят (казва се Моско Аладжем) ме вдъхнови, беше ми интересно и си го учех сам. Доста от преподавателите нямат умения за преподаване. Може да разбират много добре от дисциплината си, но не знаят как да представят нещата по достъпен начин. А за тези преподаватели, които пускат студентите "ей така", или другите, при които е трудно да се мине, мога да кажа, че това показва колко те са зле и не могат да си вършат работата.

Бих препоръчал следния успешен сценарии:

Бай Гошо има софтуерна фирма. Приема хора без опит и подписват договор, че като се обучат при него ще започнат да работят за фирмата му на еди-каква-си заплата в продължение на 3 години. Всички печелят — Бай Гошо, като формира хората, каквито той ги иска (така или иначе при всички положения ще трябва да ги обучава), но също ще има и гаранции, че тези хора няма да "изтекат" към други фирми. "Студентът", който няма пари за да си плати хубаво образование, "заплаща" чрез времето, което ще работи за тази фирма.

/offtopic:
Има езици, където единственото средство да се изпълни цикъл е чрез рекурсия. Просто езиците не предоставят други средства. Та, захласващите се по рекурсията да погледнат lisp и prolog.

/ontopic:
Една фирма, която седне да коригира сериозни пропуски в образованието на служителите си без да се подсигури с договор че или служителя след това ще работи N на брой години в нея или ще й заплати стойността на извършеното обучение, просто има нужда да се научи че не може безрезервно да се разчита на честта на всеки един човек.

Проблема не е в безплатното образование. Както знаем в Бългрия има и платено образование и само чакам някой да каже че там стдентите са много заинтересувани да учат за да се посмея. Проблема според мен е в оценката на преподавателите и университетите. Вярно е че има (още) много добри преподаватели но има и много талаж. Проблема идва от това че като няма правилна оценка добрите преподаватели се изблъскват назад. Даже и да имат идеи те се подтискат и не им се дава възможност за изява. Държавата трябва да намери начин да поущрява качеството и да наказва боклука. Това се прави лесно - публикации на международни конференции и журнали. Под международни нямам предвид балканска среща в Pумъния и под журнал computer word - България (нищо лично). Тази ситема се използва на запад и е достатъчно успешна.

paucku, колега, стискай зъби, вземеш ли електротехниката, анализите и диференциалните все едно си завършил

Аладжем ми беше идол в ученическите години, когато се занимавах с паскал под мс-дос. Имаше една лилава книжка която беше писал където беше разработил функциониращ текстово-базиран интерфейс с менюта/прозорци, подобно на turbo vision. Ако знаех че ще ми преподава след време.. Мисълта ми е че имам огромно уважение към него.

Апропо, има и един Лилиян Николов в ТУ. Той предполагам преподава операционни системи и беше издал една книжка за юникс системно програмиране. Тя създава смесени чувства - дава добра представа за IPC-та, състояния на процеси и т.н. От друга страна се документира libc отпреди 15 години, доста функции са променени, доста неща са коренно различни в един хммм модерен линукс. Странни включванки касаещи соларис имаше, както и неща, които отдавна нне съществуват. Странно много неща от книгата съм ги виждал 1 към 1 писани на английски из интернет...както и да е. С този човек (Николов) така и не се запознах, макар че имах огромно желание, така и не ни преподаваше. Някой познава ли го? Чувал съм че бил голямо страшилище за тези от КСТ...

Прав си за оценяването. То трябва да бъде външно — така преподавателите ще направят всичко възможно, за да си пазят престижа.

/офтопик
Докарал съм го до дипломна работа, само че от много време я чакам да се напише, а тя — не ще.  

btw gat3way е много прав.
В момента западните университети бълват кадри по политология. Каквото и да влезеш там винаги може да се преместиш политология. Няма формули, няма зубрене - собственото мнение и то е достатъчно. Дори нивото на бакалавър по икономика (да не говорим, че там няма кой знае каква специализиция в бакалавър) им се вижда непостижимо трудно.
Говорихме няколко пъти с подобни политолози, които ми казаха следното: мога да си намеря каквато и да било работа с тази специалност. Като покажа дипломата от университета работодателя ми знае, че мога да науча каквото и да е, след като 4 и повече години съм се справял с исканията на университета, теглил съм заеми за обучение и така нататък.
Не знам колко са прави, но може би е една интересна гледна точка.

Аз продължавам да твърдя, че хора не се задържат само с пари. Трябва нещо много, много повече. Няма гаранция, че като подпишеш продължителен договор с един човек той ще се задържи при теб.
Относно рекурсията: В ТУ съм я учил до толкова, доколкото сега мога свободно да я ползвам без да се увличам. Сега не знам как е, но така беше при мен.
Относно образованието: Дори и да си плащаш, няма как да изискаш нещо от преподавател, който няма как да ти го даде... от остаряла учебна програма несъобразена с нуждите и желанията на студентите. Спомням си например, че в 4-ти курс в ТУ избирахме от 4 от 4 избираеми предмета, т.е. си избирахме реда в който да ги запишем => нямахме никакъв избор.
Отново искам да напомня на всички, че тази тема не е основно за образование. По-скоро се поставят под съмнение способностите на "младото поколение" от там и изискванията им и се завижда за възможността да избират бъдещето си. Някои хора си мислят, че дават голям шанс, с работата която предлагат.

Цаката на МЕИ-то е да учиш нещо по различно от това с което се занимаваш - близко но не точно.Въпреки всичкия спам който  ти набиват в главата , прихващаш и неща за който никога няма да се сетиш да питаш чичко гугъл.А най ценното е 3-4-5 човека от незнам колко с които си се запознал , но нойстина си струват - ама найстина.
БТВ- събирам смелост от 2 години да седна да видия с какво ще се дипломирам