Linux за българи: Форуми

Здравейте,
В момента се чувствам много объркан и затова предварително се извинявам, ако думите ми са объркани или звучат странно.

Днес е 2-ри юни. Денят на Ботев. Денят, в който честваме една велика кауза за свободна и независима България. Денят, в който трябва да се спрем за 2 минути, в което време вият сирени, и да си спомним за многобройните загинали, благодарение на които нас сега ни има... А на днешния 2-ри юни... за много хора сякаш е като всеки друг ден. Аз работя на Дондуков. Излязох на терасата в 12 часа, за да чуя сирените и да си спомня за онова велико дело. И за мое най-голямо учудване, в диапазона от Дондуков, който виждам през терасата, не видях нито един спрял се човек, нито една спряна кола... Дори тролеите летяха, сякаш живота ще свърши, ако спрат за 2 минути. Да беше някоя пуста улица, за да си помисля, че един-двамата случайни минувачи са някакви келеши, които 5 пари не дават дори за себе си, но не - това се случи на Дондуков, една от най-оживените улици в София. Какво се случи, драги сънародници? Забравихте ли вече това, на което дължите съществуването си? Имам някакви спомени, че миналата година видях спрели хора. Защо тази година не видях? Моля ви, кажете че вие сте спрели! Че въпреки PVC дограмите, които може да са попречили на някой да чуе сирените, сте се сетили да излезете навън в 12 часа и да отдадете почит. Много ще се радвам, ако това, което видях, се е случило само на Дондуков и само на тази част от него, която виждах (около моста Чавдар). Дайте ми надежда, че българите все още помним каузата България. Дайте ми надежда, че има хора, които се прекланят пред тези свети неща, защото в противен случай ще рухнем, както рухва сграда, на която сме махнали основите. Моля всеки, за който България и нейните минало, настояще и бъдеще не са безразлични, който не се срамува, а напротив, с гордост изрича думите България и българско, да напише в поста си "Аз съм българин и обичам България!". Покажете, че знаете, че това са много важни неща. А ако не го знаете - осъзнайте го, защото иначе не ни чака нищо добро.

Аз съм българин и обичам България!
А другата година, сирените отново ще завият...

В 12:00ч., когато почнаха сирените, станах прав и излязох на терасата - това е моя начин да отдам почитта си. За съжаление и тук (Варна) имаше доста хора, които не реагираха. Мен лично това винаги АДСКИ ме е дразнило и вбесявало. Не съм краен националист или нещо подобно, но смятам, че това което са направили сънародниците ни тогава заслужава уважение и ние го дължим - най-вече заради самите себе си.
Жалко за хората, които не си направиха труда да спрат за 2 мин.

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.Р.Славейков

П.П. Доста от моите познати и колеги също са спрели и уважили момента - това поне е оптимистично.

'Аз съм българин и обичам България!'

"Човек и добре да живее умира и ражда се друг..."

Миг след началото на сирените се втурнах да кажа на децата си. Да не би да не са ги чули при затворените прозорци. Заварих ги /в различни стаи/ станали прави и застанали мирно. Без да има хора около тях и без да е необходимо да се показват на някого. ГОРД СЪМ!!!

/edit
@senser
Не е лошо освен Славейков и Вазов да се чете!

Аз съм българин и обичам България. Това което не обичам са сирените и всякакви подобни начини за показно оказване на почит.

И аз от моята тераса(Пловдив, жк. Тракия) наблюдавах същата гледка.Иаше само един човек, който се беше спрял до своята Zastava, но изглежда му стана неудобно, че само той е прав,и преди края на сирените си запали колата и тръгна.Тъжна картинка наистина.Щом е така изглежда така трябва да е, но аз немога да го приема  все още.

"Съединението прави силата"

В офиса си застанахме чинно с колежката. В съседната стая стана същото. Има надежда! давай пример и ще те последват.

В 12 аз излязох на терасата на офиса ни и мълчаливо си спомних за големия герой и почетох паметта му. За съжаление за повечето ми колеги сирените си бяха само шум... Страна, в която хората не уважават героите си не я чака нищо хубаво...

ех не знаете ли че в БГ всички са мноо сериозни бизнесмени и за тези две минутки изпускат десетки хиляди милиони евра...


тъжна картинка сме си тва е.
ся ше видиш довечера беларусците как ще пеят с пълно гърло химна си , а нашите звезди ще мънкат под носа си,ако вообще си отварят устите!!!!
;(

Честит празник на всички граждани на България!
С чиста съвест мога да заявя, че почетох Деня на Ботев изправен на крака, мирно и с наведена глава, не съм излизал да гледам какво става на улицата, но явно столицата си е "Столица в сто лица...". Радвам се и че безмълвният ми пример накара един малоумник, временно пребиваващ в стаята ми и бръщолевещ точно в този момент всякакви глупости, да се осъзнае, да замълчи и гузно да се изправи. Описаното от neter явно за съжаление донякъде е истина, потвърждават го обедните новини на Канал 1 от 02.Юни, 2007 тук ... Не знам защо обаче непременно е трябвало да покажат спрели на оживено кръстовище автомобили (на червено) и притичващи пешеходци, които след това не става ясно дали продължават или застават мирно...

Изобщо не е важно дали си замръзнал за 2 мин. или не. Истината е какво правиш през останалите 1438 и дали изобщо се сещаш тогава за такива като Ботев. Най-трудно е да вярваш когато никой друг не вярва.

Обаче имаше и забавен момент. Имаме една колежка от Виетнам. Горкото момиче беше доста стреснато, сигурно си е помислила, че американците атакуват

Съгласен с dedmin и v_badev.
Сирените ме събудиха, тъй като по това време спях, така че не знам какво е било навън.
Но има още 12548965212 неща, които трябва да осъзнаем, за да се чувстваме повече българи.

Първо да свикнем, че във всяко българско училище трябва да се вее българското знаме, високо, на пилон, а не на неугледния покрив, да се пее химна при всички възможни поводи, а не да се играят хора, ръченици, гимнастики и подобни безмислици всяка сутрин [както беше едно време].
Да се празнуват празниците, но не в мазата пред шише гадна ракия със сланина, а организирано от държавата навън, в парковете, естествено съвместно и с помоща на заможни хора, има такива достатъчно.

Бил съм в Хърватска. По време или по точно малко след войната. В Загреб нямаше място в града, откъдето да не се вижда поне едно хърватско знаме. И сега е така.
Трябва ли да имаме война за да си уважаваме символите?

Аз въобще не знаех коя дата сме днес, нито съм чул сирените. Това ми се случва за пръв път

Лично аз станах и отдадох почит, след като си дописвах "ps -d | grep ..............." нещо от рода . Също така казах на сестра ми да застане мирно. Беше на стълбите...

Аз съм нихилист.

Срам ме е да призная, но в района на руски паметник и при отворен прозорец не чух сирени! Уличния шум и за секунда не затихна, отвсякъде в кооперацията кипеше ожиевн труд на "майстори" от различни вероизповедания и народности. На улицата от подобни етноси къртеха за водопровод, а отсреща на строежа дънеше българска "фолк" музика. Това е братя българи - станахме малцинство! Вече нямаме права, а българската история е грешна, нашите братя от турските региони, дето сричат българския език ще ни я напишат:

http://video.google.com/videoplay?docid=3586314619293278564

Това клипче го изгледах на 24-ти май със смесени чувства. Ако някой знае къде да намеря другите части ще съм му много признателен!

Да, вярно, че никой не се сеща да спре за минута.

Преди години на 2-ри юни видях нещо наистина уникално - на едно заведение в Пловдив. Бяхме няколко човека на една маса,  а до нас имаше туци, но не български турци, а такива от Турция. И знаете ли какво стана? Когато завиха сирените турците станаха на крака, а имаше българи, които си седяха и се хилеха като идиоти. Това нещо ще го запомня за цял живот...

Много ми е интересно, как възприемат мъртвите тази "почит" и дали е това, което са искали. Или са мечтали за един свободен народ.

Какво точно показваме, като спираме и си навеждаме главите, и на кого го показваме?

Сигурно Ботев си е мислел едно време: "Сега, като умра, сто години след това, хората ще ме почитат, като носят цветя на паметника ми и пускат сирените. Това е каузата за която умирам". Да бе!!!

Най-добрата почит, която може да имаш към някой умрял за дадена кауза е да се бориш за нея, а не да си го "спомняш" от време на време.

Българският национализъм е много смешно явление. Спомняме си с носталгия събития отпреди сто години и гледаме примерите на героите от онова време... но не ги следваме... Важното е да си ги спомняме... два-три пъти годишно...

Ако искате си "спомняйте", но не мислете, че това ви прави патриоти. Не карайте и другите да го правят и не наричайте тези, които не искат да "отдават почит" някакви отрепки. Някои хора са патриоти във всекидневния си живот без да го афишират и без патриотизма да им е самоцел.

@paucku, браво!

Относно оправданията - дадох вече примера за сградата и основата. Ако някой не ме е разбрал, мога да дам и още един пример за това, защо е важно човек да почита миналото и да не гледа само текущите си борби, пък дано някой ме разбере. Всяко нещо, с което се захване човек, се решава чрез натрупания до сега опит и при нужда, добавяне на нови знания. Ако за написването на някаква програма забравим натрупаните знания и не "отдадем почит" на постигнатото досега и инструментите (героите), с които сме го постигнали, въпреки цялото ни желание да напишем програмата, няма да се получи или, ако се получи, ще стане много по-бавно и много по-зле от другия случай. Да, почитта не трябва да се отдава само 1 ден годишно, трябва да е перманентно състояние. Лошото е, че много хора (поради някаква причина) не го правят. И тогава идва 2-ри юни, в който казвам "добре, не можете постоянно да мислите за това, ще го преглътна. Но ето ви 1 ден, в който да си спомните. Отдайте почит поне тогава.". Но не, всички неотдали почит изтъкват какви ли не оправдания - "Това, което вършех тогава, беше на живот и смърт", "Не чух сирените, защото бяха много тихи тази година", "Ако бях спрял с колата щях да направя задръстване"... боже, колко смешни и едновременно трагични са тези оправдания. Дори и да не можете да схванете колко е важно в онзи момент човек да спре, да застане мирно и да си спомни за героите, просто го приемете като важно и отдадете почит тогава. Най-малкото, ще дадете пример на околните. А дори само това е достатъчно важно, защото така (дори и да е "насила"), убивате една грешка и тя няма да се натрупа, заедно с всички човешки грешки. А когато се натрупат много грешки, следва разпад... Или сега ще последват оправдания "Вселената така и така е в постоянна положителна ентропия. Защо да й пречим?"? Вие решете защо.

edit: Тъй като забелязвам все повече хора, които бъркат понятията, ще отбележа, че има разлика между национализъм, нацизъм, националсоциализъм и патриотизъм. Стига вече с тази инерция! Ще завършим ли някога процеса на еволюция от хомо-хабилис до хомо-сапиенс, за да продължим нататък?

Да, отдавам почит всеки път, когато реша някой мой проблем. Отдавам почит и пишейки тук. Казвал съм го и друг път. Справка - тази тема. Има и ден, в който свеждам глава пред всички умни глави, благодарение на които имам компютър и работя с него и това е 256-ия ден от годината (Денят на програмиста). Ти на никого ли не отдаваш почит? Никой не е толкова велик, за да може да си го позволи. Отново не разбирам как някой може да спори за тези неща?! Как въобще човек може да защитава този пагубен нихилизъм и нехайство?

P.S.: Не е важно дали тези, на които отдавам почит са разбрали. Това е част от вътрешно самосъзнание, което води човека напред. Но явно не го схващаш.

И аз ще се включа с малко по-дълъг пост,
 
та споделям напълно мнението на neter само искам да добавя някои неща в подкрепа. Първо с тези две минутки запазване на мълчение ние не просто отдавме почит и благодарност на предците си, а демонстрираме и нивото на българския дух и манталитет. Ами представете си само за момент, че всички хора, автомобили, коли и т.н.
бяха спряли за тези "мижави" 2 минути и ти си един от тях. Как щяхте да се почувствате? Нека всеки сам си отговори на този въпрос, лично аз просто щях да летя от щастие и радост, това щеше да е просто едно уникално преживяване. В крайна сметка тези демонстрации не ги правим само заради предците си ами и заради себе си, за да се почувстваме единни в този момент
да видим, че българския дух е жив и, че все още в този комерсиализиран от всякаде свят са останали и някакви по-значими духовни ценности, които да ни сплотяват, да не говорим, че това възпитава и по-младите, т.е. децата, привлича им вниманието и самите те стават съпричастни и се засилва патриотизма в тях.
Иначе няма лошо някои при воя на сирените да си го карат по-старому, но имайте предвид, че това със сигурност издава един гаден манталитет на апатия и незаинтересованост, "непукане" от нищо и нихилизъм, благодарение на, който сме на това "дередже", щото в една немалка част сме се превърнали в стомаси само мислим за плюскане или нещо подобно, изключвам 10% хора от тях, които по горе са написали, че няма нужда от такива "формални" мероприятия, че те показват патриотизма с действия всеки ден - дано да е така.
Ние имаме въпиюща нужда от такива моменти, те въобще не са излишни, както някои се опитват да ни убедят, иначе ако расъждаваме в тази посока, то накрая няма да честваме нищо и тогава какво се получава?
Немога да разбера едно защо всеки път при някаква проява на патриотизъм все ще се намерят хора, които да излезнат и да надуят рев, че видите ли това било излишно или това било шовинизъм или някакви други подобни глупости и ще развалят всичко.
Вижте за мен, а и за доста хора в тоя форум е много важно да има такива събития, т.к. те са удобен случай да си кажем, че българите сме велик народ, че имаме велики предци, че българина може първо, второ и трето, че българина е умен, че българския дух е неунищожим пък ако ще и това да изглежда на някои преувеличено.

Бих искал да кажа преди да продължа, че аз уважавам героите, харесвам ги и съм благодарен на Бог, за това което са направили. Но за мен те не са идоли. Идолопоклонството ме отвращава от дъното на душата ми. Уважавам Нетер и другите участници в дискусията, но позицията, която защитавате не мога да приема и ще кажа защо.

Цитат

Ти на никого ли не отдаваш почит? Никой не е толкова велик, за да може да си го позволи.Отново не разбирам как някой може да спори за тези неща?! Как въобще човек може да защитава този пагубен нихилизъм и нехайство?

Отдавам почит — на Исус Христос. На хора (особено мъртви) не се кланям.

Първата и втората Божии заповеди
1. Да нямаш други богове освен Мен!
2. Да не си правиш идол (образ на божество от камък, дърво или метал) или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята;  да не им се покланяш, нито да им служиш

Бог ми забранява да имам други богове освен него и затова аз не мога да приема вашите идоли. Не мога да приема и налагането, че видиш ли кви сме патриоти, или пък другите са еди-какви-си. Всякакво насилствено налагане на религия не води до нищо добро. А това вашето е религия и то някаква смешна човешка измишльотина.

Надявам се разбирате, защо не мога да приема позицията ви.

Аз нямам нищо против вие да си седите вкъщи и да "отдавате почит" на когото си искате, пък дори и да ходите по улиците и да се тупате в гърдите, за това колко големи сте патриоти, но моля ви, не ми налагайте и на мен да участвам в смешните ви ритуали и жертвоприношения.

Почвам да се повтарям ама кво да правя,

къде лично ти видя ние да сме се кланяли на идоли, т.е. да сме възприели Ботев и т.н. за някакъв идол. Никъде никой не е споменал в досегашните постове, че за него Ботев и Бог са едно и също нещо, за да твърди някой, че недай си боже Ботев го възприемаме като Бог или идол. Невиждам нищо лошо един българин да си обича и уважава предците, да им отдава почит и благодарност затова, че благодарение на тях сега нас ни има. Ами нали точно това е възможност и да благодариш на тоя горе там, че е създал такива личности с, които да се гордеем.
Аз и доста хора досега просто споменаха, че имаме нужда от такива изблици на патриотизъм и нека това да не го заклеймяваме и да изпадаме в някакъв фанатизъм, т.к. то по никакъв начин не накърнява божественото, а само му помага.

VladSun сега и ти изпадаш в фанатизъм. Ето от това трябва да се отвращаваме от фанатизма, а не от религиозните хора иначе ще стане страшно. Всеки ще почне да си налага неговото виждане и накрая ще се избием за едното нищо.

Аз не налагам - аз споделям!
Ти налагаш ...
И ти използва "отвращавам" в мнението си, но аз не те наричам фанатик.

ПП: Едно от нещата, които много ме дразнят при религиозните хора е методът на "краставицата" от известния виц ...
От всяка тема стигат до религията...

Добре де ти си знаеш не искам да ти се бъркам в убежденията обаче някак си зле ми звучи това обобщение за рел. хора и лъхащата неприязън.
А аз исках да кажа просто, че лошото нещо не е да си религиозен, а да си фанатично краен без значение дали си религиозен или не. И че не е добре да се обобощава по-този начин, т.к. рискуваме в един момент да се избием. Щом човека иска да намесва религията да я намесва, както на теб никои не ти е забранил да намесваш каквото си искаш, пък било това и твоито отвръщение.
Дано съм бил ясен.

Разговорите на тема религия винаги ми напомнят за темата "пушачи-непушачи" ... Твърде много сходства ...

НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

edit: Надявам се всеки, който види стиха, да го прочете, а не да го мине набързо със скрола. Та... последните 4 реда присъстват и в онези 2 минути. Както казах, много неща са от значение при отдаването на почит (било то само на 2-ри юни или всеки ден), но ето, че и самия Ботев казва, че би било награда за него, ако нявга народа си спомня за него.

Стихотворението е много хубаво. Приемам довода ти, че такова е желанието на Ботев.

Все пак, мисля че е въпрос на избор на всеки човек и не може някой да го налага, пък дори и с добри мотиви.

 Ето тази част много ми хареса:

Цитат

Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват...