Linux за българи: Форуми

https://bits.debian.org/2015/12/mourning-ian-murdock.html
http://www.theregister.co.uk/2015/12/30/ian_murdock_debian_founder/

R.I.P.
Прекалено млад, много талантлив...

Нека почива в мир !

Дори не зная, кой е този човек.

Много жалко...

Защо да е жалко! Няма как да зная всичко. Но разбрах де. Много млад си е отишъл. Това е жалкото.

Има нещо мътно в цялата история. Преди няколко дни го били арестували. Човек дори да не вярва много-много в теорията на заговора, патриотичният закон е достатъчно неприятен.

4096 мисля, че се шегуваш. Според мен просто намекваш, че трябваше да кажем някоя друга дума за него. Е добре, прав си. Все пак ни посещават и млади хора.

Ян е най-известен с това, че се притича на призива на ФСС за създаване на свободна дистрибуция като реакция на комерсиалните СЛС/Слакуер, Игрдрасил, Ред Хат, Калдера и др. В резултат на това се ражда проекта Дебиан. Името на проекта идва от комбинацията на неговото име и това на съпругата му (Дебора). След време напуска проекта, но преди няколко години се завръща в него.

Професионалната му кариера започва като научна и съответно, и логично преминава в Сън където изкарва много години. участва в множество важни изследвания и проекти свързани със свободният софтуер, но нищо не му носи такава слава, както Дебиан. Освен това е почетен член в няколко организации и фондации сред които и тази за Линукс.

Почива при много неизяснени обстоятелства. Властите отказват всякаква информация.

Починал е при задържане от полицията доколкото става ясно.

Ян е най-известен с това, че се притича на призива на ФСС за създаване на свободна дистрибуция като реакция на комерсиалните СЛС/Слакуер, Игрдрасил, Ред Хат, Калдера и др. В резултат на това се ражда проекта Дебиан.

Сигурно се шегуваш? Или поне преувеличаваш ::)

Може би си мислиш, че е шега (особено за Слак), но към средата на деветдесетте всички от изброените, а и към днес, които са оцелели, повечето са комерчески.

http://demografi.org/forum/viewtopic.php?f=24&t=1805
" Изключително мътната смърт на Йън Мърдок, основател на Debian

Направо не ми се говори. Не и сега в този момент. Но всичко ще се изясни, Йън. Те не могат да заличат с един замах теб и Делото ти, каквото и да правят, като си мислят, че като изтрият страницата ти в Туитър, изтриват и теб."

Може би си мислиш, че е шега (особено за Слак), но към средата на деветдесетте всички от изброените, а и към днес, които са оцелели, повечето са комерчески.

За другите не съм сигурен, но РедХат е създадена след Дебиан. До колкото знам дори са търсели съвети от него по онова време.

Може би си мислиш, че е шега (особено за Слак), но към средата на деветдесетте всички от изброените, а и към днес, които са оцелели, повечето са комерчески.

Към 1993 година, която е годината на създаване и на Debian, и на Red Hat (Slackware е от 1992 г.) няма комерсиални дистрибуции на Linux. Има комерсиални версии на Unix. Red Hat се комерсиализира в края на 90-те или началото на XXI век (виж там кога се появява Fedora Core) и то се комерсиализира само поддръжката му, иначе си свободен да си го компилираш сам. Caldera започнаха да правят простотии едва когато бяха купени от Corel.

Така, че това, което казваш не е точно така -- също като совите ::)

Ами аз малко произволно ги изброих. Просто тези се сетих като по-стари. Възможно е да съм сбъркал.

Ами аз малко произволно ги изброих. Просто тези се сетих като по-стари. Възможно е да съм сбъркал.

В последната статия, която преведох за този сайт, и в която ставаше дума за различните видове дистрибуции на Linux („Периодична таблица на дистрибуциите на Linux“ ($2)) има прилична информация за възникването на самите дистрибуции, макар че акцентът на самата статия е друг. Доколкото си спомням, май един от коментарите към нея беше твой ;D

Едно време redhat не беше точно това което е сега, нямаше enterprise и "community" разновидности, беше по-скоро нещо "community" дистрибуция под крилото на една тогава фирмичка. Съответно се стараеше да го играе малко като убунту в днешно време, което за тогава си беше по-смел експеримент, отколкото сега - съответно с повече гафове. Тогава съответно по дефолт redhat-а вървеше с ред услуги, които почти никой никога не ползва и редовно излизаше някой зъл remote exploit, това комбинирано с факта че всичко беше 32-битови билдове, нямаше NX, ASLR и тем подобни неща, беше докарал духовития прякор "RootHat".

Това беше май и една от първите дистрибуции които съм ползвал вкъщи...даже май още си пазя някъде из вкъщи старите CD-та с редхат, тогава идваха с разни списания, когато тези списания ги четеше някой. Сега и да ги има още, не знам кой ги чете, а и на безплатните дискове с линукс нещо им мина модата отдавна.

Основния проблем за Мърдок е бил, че по онова време всички дистра са били комерсиални и са пускали версии само заради самите версии - пълно с бъгове и пробойни. Като излезе една верия почти няма ъпдейти особено за приложния софтуер. Дистрибуциите са се правели от компании. Патрик Волкърдинг (Слакуеър) и няколко месеца по-късно Мърдок са опитали да променят това. Мърдок е искал да използва похватите за споделено разработване на Линус Торвалдс, но при разработване на дистрибуцията. Както се вижда е успял.
Разбира се за това много помага и вече навлизащия интернет - преди това са се продавали СД-та пощата и в списанията и от това се е печелело.

Четете бе дечица, образовайте се!

"Кратка история на проекта Debian

Проектът Debian е основан на 16 август 1993 г. от Иън Мърдок и началото е обявено в публикувания от него манифест на Debian. Целта е била създаване на дистрибуция, която да се придържа към принципите на проекта GNU. Първоначалното развитие на Debian е спонсорирано от проекта GNU за една година – от ноември 1994 г. до ноември 1995 г."

"Препоръки на Debian за свободния софтуер (DFSG)[1]

Версия 1.1, ратифицирана на 26-ти април 2004 г. Замества версия 1.0, ратифицирана на 5-ти юли 1997 г.

Препоръките на Debian за свободен софтуер (ПДСС), първоначално проектирани като набор от ангажименти, които обещаваме да спазваме, са част от обществения договор и бяха приети от обществото на свободния софтуер като основа за дефиницията за отворен изходен код.

    Свободно разпространение
    Лицензът на никой компонент на Debian не може да ограничава никого да продава или подарява софтуера като част от софтуерна дистрибуция, съдържаща програми от различни източници. Лицензът не може да изисква процент от продажбите или друга такса при подобна продажба.
    Изходен код
    Програмата трябва да идва с изходен код и да позволява разпространение във вид на изходен ход и в компилиран вид.
    Производни разработки
    Лицензните условия трябва да позволяват промени и производни разработки и трябва да позволява те да бъдат разпространявани при същите условия като оригиналния софтуер.
    Непокътнат авторски изходен код
    Лицензните условия може да ограничават разпространението на променен изходен код _само_ при условие, че не ограничават разпространяването на „файлове-кръпки“ заедно с изходния код с цел модификация на програмата по време на компилиране. Лицензът трябва ясно да разрешава разпространението на резултата от компилирането на променен изходен код. Лицензът може да изисква производните разработки да използват различно име или версия от оригиналния софтуер. (Това е компромис. Проектът Debian препоръчва на авторите да не ограничават променете в никакви файлове, независимо дали са изходен код или резултата от компилиране.)
    Без дискриминация на лица и групи
    Лицензните условия не трябва да дискриминират отделни лица или групи.
    Без ограничаване на начините на използване
    Лицензните условия не трябва да поставят ограничения при използването на софтуера за специфични цели. Например, не се допуска забраната за използване в бизнес-организации или за генетични изследвания.
    Разпространение на лиценза
    Правата, прикрепени към програмата трябва да са приложими за всички, до които тя се разпространява без да е необходим допълнителен лиценз.
    Лицензът не трябва да е специфичен за Debian
    Правата, прикрепени към програмата не трябва да зависят от това дали тя е част от Debian или не. Ако програмата е извадена от операционната система Debian и се използва или разпространява без Debian, но според условията на лиценза, всички, получили копия на програмата трябва да получават същите права, които биха получили ако програмата е част от Debian.
    Лицензът не трябва да засяга друг софтуер
    Лицензните условия не трябва да поставят ограничение за друг софтуер, разпространяван с лицензирания. Например лицензът не трябва да изисква всички други програми, разпространявани на същия носител да са свободен софтуер.
    Примерни лицензи
    Лицензите GPL, BSD и Artistic са примери за лицензи, които смятаме за „свободни“."

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D0%B0%D0%BD ($2)