|
Джулая при нас се появи през 90-те, може би 93-4 (Варна имам предвид, за други места не знам как и кога). Преди това не съм виждал такива неща и не съм чувал за тях, а съм роден и израстнал във Варна. Веднъж се подлъгах с една компания, тъкмо преди влизане в казармата. Къде бира, къде водка, след като затвориха плажните дискотеки, айде да посрещаме Джулая. И там вече хвърчат едни бонкове от уста на уста, целия плаж смърди на трева. На сутринта всичко опикано и тук-таме оповръщано, плюс фасчетата с картонче вместо филтър и пластмасовите шишета от бонковете.
П.П. Това "бонк" представляваше пластмасово шише от половинка минерална вода. Долу на около 2 пръста от дъното с огънче от цигара се пробиваше малка дупка, в която се тикваше или дебела сламка, или някоя тръбичка от счупен химикал на някоя сервитьорка от дискотеката, а мястото, дето се тикваше в шишето сламката, се уплътняваше с дъвка. Тръбичката/сламката се оставяше да стърчи нагоре под ъгъл. В шишето се наливаше малко водка, така че входящият край на сламката да е под нивото на водката, но външният да е над него. В сламката отвън се натикваше цигарка с джойнт и тревоманът дърпа отгоре, през отвора на шишето. Така пушекът от тревата минавал през водката и се засилвал ефекта, нещо като наргиле-самоделка с водка и трева. В компанията тогава имахме такива "инженери", нагледал съм им се на "постиженията".
|