|
Минах се.
Първо малка справка. Има два широко разпространени сорта кафе¹.
Единия се казва Арабика и противно на името си, идва от Бразилия и околните страни. Има блудкав вкус, но в западните страни (включая САЩ) е предпочитания сорт заради по-ниското съдържание на кофеин.
Вторият се казва Робуста и обикновено идва от Азия, понякога Африка (включително арабски страни). Реално това е арабското (турското по нашему) кафе. Както казва името му, то е силно, остро, пълно с кофеин. Това е кафето, което се пиеше у нас от преди освобождението до преди двадесетина години. Друго просто никога не е било внасяно или отглеждано^2.
Съответно това е българския вкус. Казвам българския, но това лека-полека започва да не важи за столицата. Там все по-осезаемо изделията от мармалад и тесто започват да преминават на Арабика и онези сортове, за които просто не ми се пише начина им на производство.
Острия аромат, вкус и кофеина в робустата е това, което предпочитам и аз. Но рядко, но се усещам, че съм попрекалил с кафетата, затова си купувам Арабика за продухване един вид. Наистина е много рядко, но се случва.
Преди седмица ходих в Лидъл там видях тяхна марка кафе и шоколадови изделия. Цената беше малко по-ниска от очакваната за Арабика (затова го купувам) и реших да си взема три пакетчета по 250 гр. Това е около месечното ми потребление.
Имах от старото кафе (най-„евтината“ марка на Кауфланд) и не го отворих веднага.
Тази сутрин отворих първото пакетче. Веднага усетих нещо нередно. Приличаше на Робуста, миришеше като Робуста. Разбира се, когато кафето е смляно трудно може да определиш, какво кафе е точно³.
Взех да разгледам пакетчето. Цветовата му гама е същата като на кафето, което преди купувах за 100% Арабика.
Никъде не пишеше, какво точно съдържа това пакетче (би трябвало да се приеме подобен закон). За сметка на това пишеше:
100% сертифицирано кафе.
Идваше ми да полудея. Какво под ягодите значи това??? Сертификатите нищо не означават. Това е за пред държавата. За един потребител нищо не е. И аз мога да им издам сертификат, че това вътре в пакетчето е кафе, без дори да съм го опитвал.
Не знаеш, кой, какво, защо и с какво право сертифицира. Дори да е най-сложната процедура по сертифициране (например за лекарствата може да отнеме десетки години), нямаш никаква идея какво точно се сертифицира. Нямаш тази информация като клиент. Може би е възможна за намиране, но най-вероятно не е. Въпросните доклади обикновено са търговска тайна на „сертифициращия“ „орган“. А и езика в тях трябва да е толкова високо научен, че повечето хора да не разберем, какво точно пише вътре.
Така, че цялото сертифициране е една голяма глупост без никаква ценност, за този, който в крайна сметка купува стоката. Не значи нищо. Ако ми напишеш 60% Робуста, 40% Арабика, това за мен има много по-висока стойност. Казвам го, защото от същата марка, на същата верига магазини има други кафета и нескафета, където това е оказано.
Между другото какъвто и да е процент смеси между Арабика и Робуста е неуспешен. Това са напълно несъвместими кафета.
В крайна сметка, купил съм го, кьорав карти не играе. На всичкото отгоре нямаше картинка на машина за експресо, а само кафеварки и подобни. Но пък големината на люспите все пак е достатъчно едра.
Направих си сутрешната чаша. Въпреки, че мислех, че съм се минал много сериозно да купя Робуста (най-евтиния сорт в света) на цената на Арабика (средно към скъпо), във вкуса има тази блудкава нотка на Арабика, не е хубавия, остър вкус на Робуста. Все пак е някаква смеска с (неизвестно) процентно съдържание на Арабика.
Изглежда съм платил, каквото съм получил. Но все пак е минавка. Не обичам смесите. Пия чисти кафета.
===
¹/ Иначе има десетки бутикови, за най-скъпите от които да не ви говоря, че е гнусно в пълния смисъл на думата;
²/ Да у нас се отглеждаше кафе, макар и не добро;
³/ На робустата зърната са огромни.
|
![[_]3](https://www.linux-bg.org/forum/Smileys/default/beer.gif "Beer")
