https://clubz.bg/177614А бе... тия дето учат право знам че там учат римско право и т.п. а църковно право учат ли, че попчетата пак се
скараха нещо
НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА (Секция F от формуляра) Нарушение на Член 9 във връзка с Член 8 от ЕКПЧ (Свобода на съвестта и право на личен живот): Държавата-ответник толерира ситуация, в която официален църковен орган използва институционална мощ за упражняване на психическо насилие с цел религиозна принуда. Отказът на съдилищата да разгледат казуса по същество нарушава свободата ми на мисъл и съвест, както и правото на защита на личния ми живот от авторитарен религиозен натиск.
Нарушение на Член 3 от ЕКПЧ (Забрана на унижаващо отношение): Психическият тормоз, организиран от църковна структура, е достигнал степен на суровост, която представлява нечовешко и унижаващо достойнството отношение. Държавата не е изпълнила позитивното си задължение да разследва и прекрати това отношение.
Нарушение на Член 6, ал. 1 от ЕКПЧ (Право на достъп до съд): Като се позоваха на автономността на вероизповеданието, българските съдилища ми отказаха правосъдие и ефективен достъп--
Гърците може да имат 10+ алтернативни синода, а на нашите не дават - тогава се сещат да вкарат полицаите в храма/овете, а когато трябва не могат. Излиза че църквата дава - държавата не дава (че с един синод по лесно се управляват)
-
"Може би не всички знаят, но аз никога не съм подавал писмена молба да бъда приет в организацията “Българска православна църква”. На 21 юли 2004г. тежко въоръжени мъже нахлуха в нашия манастир и със сила ни “присъединиха към каноничния Синод”. За което българската държава впоследствие беше осъдена в Страсбург."Църковният разкол и акцията срещу „алтернативния синод“. Какво се случи през 2004 г.?
Споменатите събития от 2004 г. се отнасят до един от най-сериозните конфликти в новата история на Българската православна църква – т.нар. църковен разкол между официалния Свети синод, оглавяван от патриарх Максим, и отделилата се група духовници, станала известна като „алтернативен синод“, начело с митрополит Инокентий.
На 20 срещу 21 юли 2004 г. държавата предприема мащабна акция за отстраняване на духовниците от “алтернативния синод” от храмове и манастири, в които по това време служат.
Според доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) и фондация "Толерантност” , посветен на религиозната свобода в България през 2004 г., операцията е била предварително планирана и координирана от Светия синод на патриарх Максим, прокуратурата, полицията и Дирекция „Вероизповедания“, сравнена от авторите с “религиозна полиция”.По данни от доклада между 94 и 120 храма и манастира в цялата страна са били превзети, запечатани или предадени на официалния синод. Свещеници от алтернативния синод са били отстранени със силови действия, а в редица случаи са били използвани тежко въоръжени полицейски сили. Част от свещениците, които отказват да признаят официалния синод, са били лишени от възможност да служат, от доходи и социални права.