ОК, аз мога и сам да си направя инсталатора, даже ще бъде Windows-like юзър-фрИндли, но мисълта ми беше друга - не толкова практическа, а теоретична.
Ако аз разработвам софтуер, не трябва ли да бъда по-улеснен в неговото компилиране до краен продукт? След като това е една от основните идеи на Linux - създаване на пакети, които зависят от други пакети, то тогава трябва ли да стигам до такива "крайни" решения? Нали това е част от Linux thinks (Linux замисъла)? Ако имаш един пакет, не ти е нужно да инсталираш същото съдържание, с друг пакет/проект/програма.
Ето тук вече се опирам на въпроса: Ако аз тръгна по метода на Windows (голям инсталатор, с неща които може и да ги има инсталирани), тогава докъде точно спира "производството" на пакети? Т.е. едни програми ще имат версии за всички (или някои) дистрибуции, някои от тях дори ще присъстват в пакетните мениджъри, а други - просто няма да ги има. Някакси не я виждам тази идеология (ако мога така да се изкажа) - Windows / Mac мислене в една свободна операционна система, но също и не виждам - 10 преинсталации на дистрибуции - за един проект (да не говорим ако сбъркам някъде и искам да си го оправя [
при алфа/бета версиите на проект] - колко преинсталации ще падат).
Ако все пак някой знае нещо подобно - да пише, защото в противен случай - наистина Linux се отклонява от "правия път". Защото ако аз постъпя като Windows developer, ще постъпят така и други изправили се пред тази дилема. И ако един ден Linux набере големи темпове и стане малко по-масова, то тогава ще се загуби смисъла на пакетите, а стане ли това - честит ни втори Windows!

В такъв случай - нека Линус Торнвалдс създаде Linux 3.0, който да си има собствена графична среда, собствени библиотеки които ти идват по подразбиране, пък оттам нататък ние да си се оправяме - неща които май Бил Гейтс отдавна е предвидил че ще бъдат по-добре, както са сега в Windows!
И все пак - има или няма такова животно!

Извинявам се ако съм го ударил много на философия - просто в малките часове така се случва