За мисленето и неговата продуктивност:
Вървели двама млади доктори след един дядо и го гледат че нещо не върви както трябва - замята краката, криви се някак си особено. И като всички млади професионалисти започнали да си спорят. Единият вика: "Този старец е болен от ишиас",,,, другият го опонира, по научному де.. " Този дятка е болен от лумбаго". Спорили, спорили и като всички сериозно спорещи решили да разрешат спора питайки дядото от какво е, аджиба, болен

'>
Застигнали го и единият заобеснявал:
- Виж, кво дядо, ние сме доктори и искаме да те попитаме от чисто професионален интерес - от какво си болен? Аз мисля, че си болен от лумбаго, моят приятел мисли.., че си болен от ишиас..!
Старецът го прекаснал и казал:
- Ооохх, момчетааа..,,, и тримата сме се излъгали! Ти мислиш, че съм болен от лумбаго - лъжеш се, ти мислиш, че съм болен от ишиас - лъжеш се -аз съм здрав като камък! Но и аз се излъгах - мислех, че ще пръдна но се насраааххх! И ето сега .... ходя си..
Въпроса за правилното мислене е голяма работа....