Около тези оптивизации има много митове. Даже може да се говори за мания на тази тема. Голяма част от приложенията, които ползваме, не се нуждаят от тях и единственият резултат е, че приложенията стават по-нестабилни. Особено с оптимизации над -О3.
Въпросните оптимизации играят само при приложения, които изпълняват някакви задачи в реално време. Това са приложения, които могат да се възползват от различни инструкции за мултимедиа според процесора и е добре да се компилират със съответните флагове.
Да не говорим, че от i486 насам gcc прави по-скоро само козметични оптимизации. Виж, поиграй си с icc върху itanium, това вече си струва упражнението

'> За други архитектури не мога да говоря, защото нямам опит, но със сигурност при PPC или Alpha въпросните оптимизации биха свършили значителна работа.
Това, от което можем да се възползваме, когато говорим за i386 съвместими процесори и за gcc, е по-скоро оптимално настроено ядро, както и съобразяване с поддържаните инструкции при мултимедиа - MMX, MMX2, SSE, 3DNow и т.н. Нищо повече. Разбира се, правилно извършена фина насстройка на ядрото при работа, както и на резидентно работещите демони, за което си има вече документация за fine tunning.
С това просто искам да кажа, че -O3 и нагоре не е магическа пръчка, а самовнушението върши повечето работа

'> Особено за i386 и съместимите архитектури.