Плюсовете и минусите спадат към въпроса на вкус и удобство, така че е излишно да се коментират като такива. Основните разлики в организацията на дистрибуциите са:
- начално инсталиран софтуер и начални настройки на системата;
- разположение и имена на папките и файловете по подразбиране;
- някои добавки и промени по ядрото и модулите около него;
- наличие и вид на пакетен мениджър, формат на пакетите за него и количество готови прекомпилирани пакети.
С изключение на последното, всички разлики може да се забележат и между различните окомплектовки на една и съща дистрибуция, но не е задължително всички разлики да присъстват между всички дистрибуции (много от нещата са еднакви или много подобни между дистрибуции, следващи подобен модел на работа). Количеството прекомпилиран софтуер също е въпрос на вкус. Ако липсва някой прекомпилиран пакет, винаги можеш да си го компилираш сам от сорс. Не е трудно, във всеки сорс пакет (ще ги намериш предимно като tar.gz и tar.bz2 пакети) има помощен файл с командите (най-често 3-4), които трябва да изпълниш. Просто компилирането отнема повече време и обикновено не става само с една команда, в сравнение с прекомпилираните пакети. Компилирането от сорс обаче ти дава и едно предимство - можеш ръчно да избереш параметрите, с които да се компилира софтуерът, а това може да ти се наложи за някои специфики при работата.
FreeBSD е съвсем друга операционна система, така че там организационно всичко е различно, както и самото ядро. Но можеш да ползваш същите софтуер и shell-ове в системата, както в Linux, така че преходът към FreeBSD да не е особено сложен. За него също има достатъчно писания в Нета, но общо взето всичко, което ще ти е нужно за работата с FreeBSD, е събрано
тук, и по-специално
FreeBSD Handbook. За FreeBSD също има много прекомпилиран софтуер, но основният инструмент за инсталиране на софтуер във FreeBSD е портовата система (за инсталирането на софтуер чети
тази част от Handbook-а).
За двете Linux дистрибуции, към които си се насочил, Ubuntu и CentOS, и за двете има много писания в Нета специално за тях, но ако нещо липсва, можеш да се насочиш и към писанията за дистрибуциите, върху които са базирани - Debian (за Ubuntu) и Red Hat (за CentOS). Също така има много прекомпилиран софтуер и за двете, но ако нещо липсва, в много случаи можеш да използваш и прекомпилираните пакети съответно от Debian и Red Hat. За пакетен мениджър Ubuntu използва Debian-ския apt, който работи с deb пакети, а CentOS използва Red Hat-ския yum, който работи с rpm пакети. Изпробвай ги и виж кой ще ти е по-удобен. Между другото, няма проблем да ползваш rpm пакети в Ubuntu и deb пакети в CentOS, съответно със или без пакетния мениджър на другата дистрибуция, но е повечко играчка за нагаждане на зависимости (не повече играчка от ръчното компилиране на софтуер). Освен това, ако някой прекомпилиран пакет липсва в единия формат (например в deb), но го има в другия (например в rpm), но не искаш да го компилираш от сорс или да го инсталираш в такъв формат, има един инструмент alien, който в много случаи успешно конвертира пакетите между различни формати, така че можеш да конвертираш пакета и да го инсталираш като native за системата прекомпилиран пакет.
