В казармата в Плевен (преди 14-тина години) се бяхме качили на един баир и бяхме разпънали един делфин (КЩМ Р - 81 "Делфин"). Разпънахме гръмоотвода, заземихме, пикахме на заземяването..всичко както си трябва. Целта беше да си говорим с други келеши дето трябваше да са някъде на майната си да се упражняваме в свръзката. Да но на нас ни беше скучно и започнахме да въртим да "преслушваме" ефира и изведнъж попаднахме на телефонен разговор. Не беше радиостанция на бакшиши, радио или подобни неща които се хващат често ами си беше чист телефонен разговор между две жени (може би майка и дъщеря) и си обясняваха рецепти, и битово-семейни проблеми. Беше скучно и решихме да "изпълним" задачата. Свързахме се с другите келеши и започнахме да се надпреварваме кой може да псува по дълго. След 10 мин довтаса червен и бесен подполковника и ни разхвърли от делфина.
Въпреки че "криптирахме" със ЗАС (засекретяваща апаратура за свръзка) пропуснахме тънкия момент, че и подполковника е разполагал с валидния за денят one-time pad (той ни го даде
![Grin ;D](https://www.linux-bg.org/forum/Smileys/default/grin.gif)
) и седял в кабинета си и ни е подслушвал.
От тогава предпочитам да не говоря в плейн текст в ефир(интернет), дори и да говоря за рецепти и други такива нон-джихад теми.
И до ден днешен не знам какво сме слушали, някоя релейка на БТК или па мобифони, ама те не може да са нямали някаква кодировка ...нямам идея.....