« Отговор #31 -: Nov 11, 2014, 11:22 »
В българският колко турцизми има, ще се хванеш за главата. Само виж колко е дебел речника на чуждите думи. Вътре две трети са турцизми, една трета гърцизми и има още някакви. Забавното е, че ако разгледаш турцизмите, за една огромна част от тях ще се учудиш, че не са български думи.
Тук основополагащото е, че не се затрудних с думата „мериме“, защото се използва масово и в моя край. Не се затрудних с думата „шекер“, въпреки, че не знам турски, но знам, че е турска, но се затрудних с „крв“. Затрудни се, защото както правило отбеляза, в българският език не съществува дума без нито една гласна в нея. Ние не сме някакви кавказци, че да е така. И помислих, че е съкращение. А реално тази дума се различава от българският аналог само по един звук. Но същият звук в македонската дума претърпява ротация и се слага на друго място или изобщо не се изговаря. Виждаш ли как само една дума оборва тезата ти, че това е български диалект?
Никой не твърди, че до към 1944 год. имаме обща история (по-скоро до към 1878, ама карай, ще приемем националистическата датировка). Обаче от там насетне, това се променя кардинално. И слава †Богу, бих добавил.
Неприемливо е някой да ти казва — аз не съм българин, а и да му отговаряш — не бе не, българин си, защото дядо ти е бил българин. Човек е такъв, какъвто се чувства. Мен след позорният случай в Коиловци, ме е срам да се нарека българин, не искам да съм българин, но все още се наричам така. Те обаче са избрали друго. И това е техният избор. Ние трябва да го уважим.
А вече е очевидно (ле-ле колко пъти използвахме тази дума), че те са извървели своя път по формиране на отделна нация. Показва го дори само мнението на Гейта, който явно е ходил там.
У нас, колко време би изтраял един пластмасов паметник на хан Аспарух? Изобщо би ли се стигнало до поставянето му? Ами триумфална арка? Ами декоративни корабчета в Перловска река? Софиянски още го ядат за св. София. Може би защото такава светица не съществува, но по-вероятно, защото фанариотите не одобряват статуи.
Има десетки и стотици статии, какво правят македонците, но ние никога не бихме сторили. Ей на в собствените ти мнения има такива примери. Тъй, че нека най-после ги оставим намира и да ги пуснем да си вървят по техният си път. не ни е нужно да се занимаваме с тях и всеки път, когато сме се занимавали, само сме губили. Нека си живеят за тяхна сметка, не за наша.