Изпечатай

[runtime]

Как е по-добре да се направи:
Външен ключ с Null стойност или свързваща таблица М:N

Идеята ми е, че има таблица в която се записват служители на дадена фирма и потребители на системата. Служителите може да са потребители на системата, но може и да не са, с една дума например санитарките няма да работят с компютри, но трябва да ги има като номенклатура... Та имаме таблица:

users и employeers

Ясно е, че един служител може да съответства само на един потребител и обратно за това връзката е 1:1, но има вариант в който служител може да не е потребител... Та:

users
-----------------
id
username
password
......


employeers
-----------------
id
user_id default  null
name
....

с възможен Null външен ключ или да си го правя M:N. Ако е M:N обаче не е много коректно защото един служител не може да съответства към много потребители и обратно. Вярно е, че програмно може да се лимитира това, но чисто от към база данни как е по-добре да се направи?

[sudo]

Обърни логиката, в подмножеството (users) сложи ключовете от голямото множество (employee).

[NorthBridge]

Обърни логиката, в подмножеството (users) сложи ключовете от голямото множество (employee).

+1 за това

Кажи все пак за всеки случай какво ще избираш от тези таблици.

[sharena_sol]

Обърни логиката, в подмножеството (users) сложи ключовете от голямото множество (employee).

+1

[runtime]

Обърни логиката, в подмножеството (users) сложи ключовете от голямото множество (employee).

+1

Taка и ще направя... Само това не ми дойде на акъла  А то толкова близко....
Както казваше един познат "Днес мисленето особенно ме затруднява" 

Мерси!