Предполагам много са се сблъскали с адмнинистрация на форуми, cms системи и други веб услуги - там където има много юзери.
Какъв е процента на пробни-те, фалшиви, заебани регистрации?
Заебаните регистрации са нещо нормално...след време юзерите престават да ползват нещо.
1.Но мен ме интересуват какъв е процента на тези юзери които само се регистрират един път, пробват и след това нищо не правят?
И други въпроси.
2. След веб регисрация обикновенно юзера веднага се пренасочва към системата, като логнат юзер (това мен винаги ме е дразнило). Има и друг начин - след регисрация юзера да се прекара през логин формата, та да си опита параолата и да се логне.
Кой е по правилният начин? И как мисли юзера?
3. Време на сесията? Днеска ползваш...не натискаш logout. След 24 часа на другият ден пак влизаш - трябва ли да се прекара юзера отново през логина?
Има някава мода - по google акауните, по файса и т.н. - юзера изобщо да не се логаутва? а да е перманетно включен. Даже са стигнали до там, че logout бутона нарочно го крият по всевъзможни менюта - така че да е трудно юзера да се изключи?
Кой е правилният подход?
Ще се опитам да не говоря от собствен опит, защото определено не съм стандартен потребител, а обикновено съм контра на общоприетото.
① Под сеирджий аз по-скоро разбирам редовните потребители. В общия случай, за да четеш някъде не ти трябва регистрация. Аз редовно чета в групата на СЕ (която се спомена по-горе), но нямам регистрация там. Чел съм в Редит, чел съм на други места…
Преди време администрирах един сравнително популярен за тукашните ширини форум. Там доста бързо се напълнихме с регистрации „просто ей така за пробата“ или за спамерски цели. Това, което обсъждахме е да изпратим писма до всички за потвърждение, че все още искат регистрациите си и ако не получим реактивация в някакъв срок, просто да ги изтрием.
④ Но това е мислене от Web 1,0. В новите времена се твърди, че нищо не трябва да се трие. Защо? За статистически анализ на данните.
Мейкми разправя, че има места, от които го трият. Как си го обясняваме? Обясняваме си го като остатък от първата паяжина. Услуга ценна само по себе си и носеща собствена, уникална стойност. В днешно време това е закърняващ остатък. Сега трябва да сме шир потреба. Но това е мисленето на големия.
Ако не искаш да ставаш голям? Ами тогава можеш да си позволиш бутиково поведение. Щом няма да печелиш пари и няма да растеш, то е все тая, как ще правиш нещата. Правиш ги, както ти харесват.
Ако ще печелиш пари или ще се бориш за място под слънцето, тогава играеш по правилата на големите, независимо, колко ти харесва.
С което се върнахме там от дето почнахме. GDRP е нищо друго от инструмент за разчистване на малките кандидати за поробители и унищожение на тези, които наистина искат да свършат нещо. Сиреч, както всяка (над и) държавна регулация, това е нищо повече от спирачка за конкуренцията и ефективно тръстеризиране.
②, ③
Зависят изцяло от това, което желаеш да постигнеш. И без да си казваш целите, вече е ясно, какви решения трябва да вземеш. Ако ще си бутик — без автматично влизане, ограничени по време сесии, периодично триене на регистрации.
• Ако достъпа до информацията няма да е платен, е добре всичко да може да се достъпва без регистация. С други думи — лоша идея е да искаш регистрация за нещо, което така или иначе ще дадеш безплатно. Регистрация (демек легитимация пред системата) е необходимост само и единствено, ако ще свършиш някаква услуга за този човек, безплатна или не.
Ако нещото е сериозно — sb connect, google account, хиляда аналитици, всякакъв шпионски js за следене всяко мърдане на мишката, запис на всички възможни данни чак до неизпратени формуляри, пермаметно включване в системата и така нататък уроци от учебника „Матрицата“.