Автор Тема: Виндофилия  (Прочетена 1865 пъти)

ddantgwyn

  • Global Moderator
  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 1262
    • Профил
Виндофилия
« -: Dec 12, 2007, 22:37 »
ВНИМАНИЕ: УИНДОФИЛИЯ
http://citkit.ru/articles/487/#comments

Доктор Дарвин (младши)

18 октомври 2007 г.

Приятели!

В Мрежата и извън нейните предели се е разпространила епидемия от опасна болест -- уиндофилия.

Както може да се разбере от нейното име, уиндофилията е болезнено, противоестествено влечение на човека към операционната система Windows. От една страна спада към перверзиите, а от друга -- към инфекциозните болести.

Първите информации за тази болест се появяват в началото на 90-те години, но цялата опасност и сериозност на положението стават ясни много по-късно, когато тя е подробно изучена и са описани нейните признаци, развитие и ход на болестта.

За да се разболее човек от тази болест е необходимо наличието на няколко фактора.

Първият е наличие на много незрял и безкритичен ум. Характерно е, че индивиди с висок коефициент на интелигентност и самостоятелно мислене на практика никога не се разболяват от тази болест.

Вторият е наличие на персонален компютър с инсталирана на него операционна система Windows. Уви, за съжаление, на практика, при купуване на нов компютър, почти винаги той вече е заразен с Windows.

Трети фактор е наличието около индивида на приятели и познати, вече болни от уиндофилия. Това, колкото и да ни е мъчно, също е често явление.

Или казано с други думи, заразени се оказват около 99% от потребителите на персонални компютри.

Първите симптоми на тази болест се появяват, колкото и да е странно, още преди покупката на новия компютър и се състоят в това, че при избора на операционната система, болният лесно се съгласява със съветите на свои познати -- "слагай Windows, няма да сбъркаш". След инсталацията на операционната система идва ред на инсталирането на необходимите приложни програми и в този случай, следвайки съветите на същите си познати, потребителя не търси алтернатива на офисните или музикалните програми, на браузъра (даже знаейки, че тези алтернативни програми по правило са по-добри) и се задоволява с това, че "във Windows така и така си има всичко"). След това, потребителя започва интензивно да купува или копира от познатите си дискове с компютърни игри, музика, филми и порнография.

Скоро започва да се атрофира главния мозък, потребителя свиква всичко да прави с мишка, стигайки понякога до там, да се опитва да извади цигара или да затвори прозореца с нея.

Речта става несвързана, болният трудно формулира мислите си, грамотността му започва да куца. От време на време изкрещява безсмислени фрази от рода на "Linux sux" и "Windows forever". Нарушава се логическото му мислене, в разсъжденията се забелязва видима липса или нарушена причинно-следствена връзка.

По-нататък нещата се влошават още повече. Болният става агресивен, всеки опит да бъде запознат с други, алтернативни на Windows операционни системи -- Linux, Unix, BeOS, Solaris, FreeBSD etc., предизвиква в него пристъпи на бяс.

Нещо повече -- той започва целенасочено да посещава форуми на юниксоидите и да ги оскърбява, използвайки нецензурна реч.

След това се влошава зрението му. Юниксоидите той нарича "червенооки", но не забелязва, даже в огледало, собствените си зачервени очи, развалени от компютърните игри и многочасовото висене в Internet.

Той упорито не забелязва графичните интерфейси и техните инструменти в съвременните Unix и unix-подобни системи и твърди, че при тях всичко се прави изключително в конзола.

Самата конзола предизвиква в него пристъпи на див ужас, при които той крещи. че "нищо не може да се разбере в тази конзола" и изисква наличието на мишка.

Пристрастяването към задължителното използване на мишка предизвиква в тях разновидност на онанизъм, като още по-лоша версия на този онанизъм е практически поголовното пристрастие на уиндофилите към компютърните игри (между другото, трябва да отбележим, че някои от изброените по-горе симптоми -- влошаване на зрението, несвързания говор, агресивността и нарушените мисловни способности, чак до ШИЗОФРЕНИЯТА, лекарите от края на по-миналия век са свързвали с онанизма. Въпреки това, авторът не разполага с данни за наличие на къса и твърда синя козина по дланите на уиндофилите и ще бъде благодарен, ако му бъде предоставена такава информация).

Накрая болният става опасен за обществото. Настъпва промяна в ценностната му система -- от общочовешка, с любов към ближния и уважение към околните, те се сменя с любов към печалбата; първа ценност стават парите и само парите, всичко -- от ценността на предметите до критериите за успех на хората, се измерва с пари. Във всички разговори за безплатното програмно осигуряване, той непременно ще спомене, че "безплатно е само сиренето в капана за мишки" и че е по-добре да си купи операционната система или програмата, но да бъде убеден в техните качества. Между другото, всичко това са само думи и той въпреки това използва безплатни програми (нали така ще му останат повече пари), не забравяйки при удобен случай да облее техните създатели с мръсотия (синдрома на "свинята под дъба").

На науката са известни случаи за излекуване от уиндофилия в началните стадии на болестта, докато не е настъпила атрофията на главния мозък, докато лечение в следващите стадии на практика е невъзможно -- за усвояване на операционните системи от семейството на Unix и Unix-like са необходими мисловни способности най-малко на средно или над него ниво. Единственият начин за частично реабилитиране на изоставени болни е да ги прехвърлите на Macintosh (респективно на OS X).

За съжаление, този метод е много скъп и не е широко достъпен.

За щастие, има индивиди, притежаващи вроден имунитет към уиндофилията. Такива хора, работейки с Windows, не се фанатизират от нея, a просто я използват, виждайки както нейните предимства, така и нейните недостатъци. При успешно стечение на обстоятелствата, те даже могат да се превърнат в благородни юниксоиди, макар че това в последно време не се случва често -- влияние оказва много по-голямата разпространеност на Windows.

От всичко казано по-горе, следва че по-ефективно ще бъде не лечението, а профилактиката на уиндофилията.

С уважение,
Главен санитарен лекар на Интернет
доктор Дарвин младши.http://citkit.ru/articles/487/#comments
Активен

the lamer's team honourable member

bubu

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 113
    • Профил
Виндофилия
« Отговор #1 -: Dec 13, 2007, 09:21 »
Добре написано(преведено) браво.
Активен

GattaNegra

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 650
  • Distribution: Linux Mint DE
  • Window Manager: XFCE
    • Профил
Виндофилия
« Отговор #2 -: Dec 13, 2007, 17:13 »
'<img'>))
Активен

Мразя Gnome 3!!!

residentx

  • Напреднали
  • *****
  • Публикации: 81
    • Профил
Виндофилия
« Отговор #3 -: Dec 13, 2007, 20:40 »
ХАХА, надявам се, че автора не си вярва на написаното иначе би било тревожно '<img'>

Операционната система е само инструмент, с чиято помощ стартираме други инструменти които ни носят пари, удоволствие и т.н. Идеите които описва д-р Дарвин (младши), че хората работещи под Windows са по тъпи, и че ползването на мишка вместо конзола ги прави още по тъпи е доста забавно (" Единственият начин за частично реабилитиране на изоставени болни е да ги прехвърлите на Macintosh " - където всички работят с конзоли..)

Крайно време е да се спрат такива дивотии, като тази тук, да се поляризират потребителите на лагери Линукс срещу всички! Хората, които ползват Windows не са по-тъпи, чрез него те стартират един куп приложения, които нямат алтернатива под други ОС, докато хората пишещи подобни материали определено  са по ограничени, пък дори и да са написани в конзолата с VI.

В края на краищата не е важно как правиш нещо, а какво си направил!
Активен

drfrancky

  • Новаци
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Виндофилия
« Отговор #4 -: Dec 14, 2007, 18:14 »
C:\>type sancho.txt

Санчо е малоумният Линукс потребител, чул от съседа, че имало няк'ва "куул" система, дето кърти мивки и рулирала. И тъй като Санчо е бунтар по природа веднага решава че така ще стане по "елеет" за околните и няма да бъде поредния "ламер". Санчо е твърде самоуверено ламерно копеле, което псува Уйндоус и твърди, че го може. И сега става линуксар, за да кърти мивки, да става хакер, да се гъзари или просто смята, че това е по-доброто. Както казваше бг програмиста едно време - от устата му излиза плюнка, разпалено защитава любимата си ОС, колко била добра и т.н. Без изобщо да има някаква идея какво и е доброто, защо е... и т.н. Санчо е готов на война с околните за да защити своята безпочвена позиция, без въобще да е прегледал фактите на опозицията си. Доводите които използва са "Това съкс, онова съкс, само Линукс рокс!". Той върви с високо вдигната глава и когато види Уйндоус се подхилва пренебрежително и изтрелва "ха-ха! Ламери ! Линукс рулира!" въпреки че самият той не знае как да направи това с Линукс. Но той е дебилно убеден в своята правота и никакви аргументи не могат да му попречат. Санчо обича да псува всичко което слабоумният му мозък не разбира. За съжаление с масовото навлизане на Линукса, такива Санчовци стават все повече... Те са нагли и самоуверени, пречупват всичко през своя недорасъл поглед... Мързеливи са за четене но кипят от енергия за инсталации на "латест" софтуер, което винаги води до някакъв супер глупав проблем, с който не могат да се справят дълго време. И вместо да изчетат к'вото трябва те пълнят форуми, ирц канали, к'во ли не, с глупостите си. А когато поради малоумният си въпрос никой не им обърне внимание започват да наричат околните "ламери" и да питат защо не им се отговаря, като че ли някой е длъжен да им помогне. Предпочитат да задават тъпите си въпроси без да са изчели и ред за конкретното занимание, въпреки че интернет е пълен с документация. Санчо обича "фрее" софтуера. За него това е част от бунта който е оглавил. Но Санчо си иска парите за своята работа. Иска да работи със свободен софтуер но да взима пари за това което той направи. Свободата за този тип Санчо е дума, опияняваща и водеща до душевен оргазъм. Свобода, породена от зомбификацията, не от нещо друго, истинско. Той получава ерекция когато след едноседмичен труд подкара супер глупавата и никому ненужна програма и почва да гледа високомерно на останалите "ламери". Санчо обича да се сабира с други санчовци. На своите срещи те обсъждат свойте супер глупави проблеми, хвалят се с успешно пуснатите никому ненужни прорграми. Най "елеет"-ните санчовци разказват как са отишли в саседа, срутили са му напълно работещата и вършеща му работа система и са му сложили Линукс. Надрънкали са му един час глупости че Линукс рулира и е краино време и той да почне да кърти мивки и да не бъде такъв ламер. И сега съседа седи и гледа тъпо в монитора и си вика "Верно деа Линукс рулира!". И ето нов Санчо се ражда. Санчо който зада не изглежда тъпо почва да прокламира Линукс идеата.
Хубавото на Санчо е че постоянно е зает със своите си работи и когато игнорираш малоумните му въпроси той се превръща в селския идиот над който всички тайно се смеят !

C:\> type sancho2.txt
Санчо решил да си направи сам превозно средство. Защо да плаща на алчните търговци ? Защо да купува нещо скъпо като може и сам да си го направи ? Все пак е креативна личност , сръчен и с доста свободно време. Можел да създаде перфектното превозно средство. Огледал се наш Санчо какви превозни средства съществуват , все пак не е нужно да преоткриваш топлата вода, за да може да избере подходящ модел за неговото бъдещо творение. След дълги проучвания и допитвания се спрял на два избора – кола и каруца. Разгледал колата – скъпа, трудно се прави, трябва гориво, плаща се за поддръжка , трябва да можеш да я караш за да не се разбиеш. Разгледал и каруца – трябва ти кон които изисква доста грижи и си има своите недостатъци, трябва ти храна за коня, трудно се поддържа. Най-накрая след дълго търсене Санчо намерил точно подходящото решение. Санчо видял велосипеда. Какво по добро от един велосипед ? Не ти трябва гориво , лесно се поддържа, лесно се кара, маневрено, лесно се пренася... бе въобще красота и съвършенство. Но Санчо искал да усъвършенства велосипеда. Да направи нещо ново и по-добро. Нещо което да се осланя на дизайна на велосипеда но да е с повече функции , по-удобно, по-лесно. Искал да вгради модерни технологии и модерен дизайн в своето творение. Санчо изпълнен с идеи се прибрал в гаража на баща си и се хванал на работа. Направил чертежи, изчислил всичко от ергономичнотта на рамката през оптималното положение на седалката до височината и вида на кормилото. Всичко било съвършено. Правилно изчислено и точно съобразено с визията за бъдещия супер велосипед. Време било да се хване със самото конструиране. Направил стойка върху която щял да строй бъдещият си проект. Понеже искал всичко да бъде перфектно направил стойката да изглежда като произведение на изкуството. Намерил тръби от супер здрав и лек материал. След няколко месеца борба с тях направил рамката на своето творение. Тя била перфектната рамка. От където и да я погледнеш изящна и същевременно функционална. Перфектно балансирана и удобна. Седалката била страшно удобна, мека , идеално съобразена със седящия на нея. Можело с месеци да се седи на нея без да усетиш и грам умора. От специален материал направил кормилото, което било точно съобразено с разположението на ръцете, нямало и грам умора на ръцете колкото и дълго да го даржиш. Направил педалите на велосипеда да са удобни за крака на ездача. След още малко изчисления намерил идеалния баланс къде трябва да бъдат разположени. Те били поставени на най-удобното и ергономично място за водача. Колкото и дълго да караш пак няма да се умориш. След дълги консултации с водещи дизайнери Санчо намерил и най-доброто цветово решение. Боядисал рамката перфектно. Тя направо радвала окото и можело да седиш с часове и само да я гледаш. Време било Санчо да си почине – първия етап от неговото творение бил завършен. След няколко дена Санчо бил готов да се хване с вторият етап – новите технологии и удобства за ездача. Искал всичко да бъде на ръба на технологиите. Супер модерно , да има всички последни технологии и нововъведения. Инсталирал LCD дисплей които показвал различни данни от разположените по творението му датчици. Показвал обороти в минута на въртене на педалите, температура на околната среда, натоварване на водача , калории които изразходва, пулс и всякакви други възможни. Сложил клавиатура която свързал с борд компютъра за по лесна навигация из менютата и за да може да се променят параметри на велосипеда. Сложил DVD/MP3 плеър, WIFI, Internet връзка по всевъзможни начини , GPS и всякакви технологични джаджи. Санчо бил готов. Изкарал творението си пред гаража отдалечил се от него и го погледнал... то било самото съвършенство. Било перфектно от където и да го погледнеш. Произведение на изкуството съчетало в себе си технологии и изящество. Санчо бил радостен , направо екзалтиран от своето творение. Той бил направил .. създал .. изобретил .. перфектния велоергометър.
И до днес можете да видите Санчо яхнал своя велоергометър , вперил остро поглед в бъдещето, устремил се с пот по челото с бясно въртене на педалите тръгнал да покорява света. Устремил се към далечни хоризонти но всъщност въртящ на едно място. А покрай него колите летят ли летят.

C:\>
Активен