Ами отказвал съм доста.
Три пъти директно са ми се мятали. Буквално. Не да се хвърлят върху мен, но в смисъл на директна и недвусмислена атака.
Без една дума да кажа, след секунди стават и си тръгват.
Щото липсва каквато и да е реакция от моя страна. Само ги гледам спокойно.
Повечето бързо разбират, че нямам интерес, ако се случи, да нямам.
На тяхни подмятания и сондирания не отговарям, както очакват. Въпреки, че съм доста открит и разговорлив, доста контактен. Нямам никакви задръжки да отида при жена и да я заговоря за нещо, ако с нещо ми е интересна. Всички те го възприемат като опит за свалка и някои продължават "играта" въпреки, че игра няма. След известно време го разбират.
Като цяло, към жените се отнасям както и към мъжете. Отношението ми е едно и също. Говоря и с мъже и жени по един и същ начин. Не правя комплименти. Ако нещо ми хареса у жена, директно го споделям, в прав текст. Отново, може изобщо да не ме привлича сексуално или по друг начин, но нещо да ми е харесало у нея.
Казвали са ми, че съм доста студен отстрани, ако ме гледат. Не, че се държа дистанцирано или дръпнато, а че съм категоричен и ясен до крайност, ако нямам интерес към някоя жена. Че го показвам без капка колебание и недвусмислено.
Иначе, която и жена да съм пожелал е идвала.
И не, не медитирам върху това, не се настройвам психически и не манифестирам, че ми е в ръцете.
Не съм сигурен, как да го обясня, че да не се разбере криво.
Все едно скулптор да не извайва глината или да не изсича камъка, а да остави празно място в пространството с точната форма на това, което иска да извае. По правило, пространството си е празно място и да оставиш в него празно място с определена форма звучи налудничаво, но не ми идва друга аналогия.
То е като да изваеш усещанията си в точната форма. Усещането, че тя е до теб, че я прегръщаш и общо взето, че сте заедно. Да изваеш това, което се надяваш да се случи на емоционална основа. Да го почувстваш с всички нюанси и подробности като усещане и чувства, още преди да се е случило.
Та, извайваш го това с точната форма, в която мацката да пасне и някак вакуума, който си оставил с определените характеристкики и форма, се запълва сам.
Не мога в момента да намеря точните думи, но е нещо подобно.
Нещо като да поставиш къщичка за птички на някое дърво в двора ти. Не отиваш да хванеш някоя птичка, да я набуташ вътре и да ѝ заявиш, че това е дома ѝ от днес нататък, докато не решиш друго. Оставяш къщичката, а някоя птичка, която има нужда от дом, сама ще се нанесе. Сега, не го правиш произволно, ако си забелязал някоя птичка, че хвърчи наоколо и те радва с нещо, тогава поставяш къщичката.
Иначе случайни пилета се хващат.
