[off topic]
(sorry че е малко дълго)
Кадър от филма Матрицата:
Книгата, в която Нео крие дисковете е "Simulacra & Simulation" на Жан Бодрияр:
http://en.wikipedia.org/wiki/Simulacra_and_SimulationЖан Бодрияр - философ постмодернист.
Потребителско общество.От структуралистите Бодрияр взаимства идеята за представяне на системата от потребителски товари чрез код на сигнификация (смисъл), осъществяващ контрол, както над предметите, така и над индивидите в обществото. Поради което може да се твърди, че когато хората купуват предмети, те купуват и знаци. Често това, което купуваме не са предмети в истинския смисъл на думата, а само знаци. Потреблението се явява систематичен акт на манипулиране със знаци: за да се превърне в предмет за потребление, като начало предметът трябва да стане знак.
На основата на това съждение Бодрияр прави извод, потвърждаващ постулата за край на социалното: хората престават да се различават по социален произход и положение. Основа за тяхната диференциация се являва потребяваните от тях знаци. Още повече, като потребяваме конкретни знаци ние се приобщаваме към тези, които потребяват същите знаци, и, напротив разграничаваме се от хората, които не потребяват дадените знаци. При това именно кода на сигнификация контролира какви предмети се купуват. На хората им се струва, че имайки пари могат да си купят всичко, което поискат. Но в действителност те могат да си поискат само това, което потребява групата, към която принадлежат, по-точно, каквото диктува характерният за дадената група код на сигнификация.
Потребителското общество слага край на потребностите в традиционният смисъл на думата. До този момент потребностите и индивидите са свързани с определени отношения чрез предметите за потребление. Бодрияр осъществява деконструкция на тези отношения. В постмодерното общество хората не купуват това, от което се нуждаят. По-скоро кодът контролира или ги принуждава да правят едни или други покупки. Предметите губят функцията полезност. Потребителската стойност се заменя със символична стойност: индивидите започват да придобиват стоки, защото тези стоки се явяват символ на престиж, власт и благополучие. Тези символи не толко задоволяват конкретни потребности, колкото служат като знаци за диференциране, определящи принадлежност към конкретна група. Постепенно от потребяемите символи се формира "език", позволяващ да се общува с околните: потребяемите стоки могат красноречиво да разкажат всичко за техния собственик и принадлежието му към определена потребителска група.
Символичен обмен.В потребителското общество няма такива символи, които не могат да бъдат стоки. Всички символи се произвеждат, обменят и продават. Така възниква и се утвръждава символичен обмен, който се явява основен в теорията на Бодрияр. Символичният обмен разрушава социалните взаимоотношения. И основният разрушител се явява не революция или някаква социална сила, а контролът от страна на кода за сигнификация. Силата и неговата ефективност се оказват много по-голями от всички известни социални движения. Но самият код също се контролира, преди всичко от средствата за масова информация. При това съвременните средства за масова информация практически тотално манипулират кода. В резултат символите, имащи концентриран израз в кода, стават абсолютно недетерминирани и относителни от реалносста на заобикалящия ни свят. Разрушава се и отмира връзката между символите и реалността. Зад символите не стои нищо конкретно. Така се губи границата между реалното и измисленото, между истината и заблудата. Реалност и истина, според Бодрияр, престават да съществуват.
Хиперреалност.Символният обмен води до утвърждаването на хиперреалност. Под хиперреалност Бодрияр разбира симулация на каквото и да е. При това за страничния наблюдател хиперреалността е по-реална от самата реалност, повече правдива от самата истина, по-очарователна от самото очарование.
Превръщането на символите в хиперреалност се осъществява чрез серия от последователно трансформиране на символите:
1. символът отразява съществена характеристика на реалността;
2. символът маскира и размива тази същност;
3. символът вече скрива липсата на същност;
4. символът няма никава връзка с реалността, а представлява само подобие или видимост на нещо.
Според Бодрияр хиперреалността съдържа само фрагменти или някаква видимост на реалността. Общественото мнение отразява не реалността, а хиперреалността. Индивидите не изразяват собствено мнение, а възпроизвеждат предварително създадена система от символи, създадена от средствата за масова информация.
Политиката също придобива форма на хиперреалност. Партиите не отстояват и не се борят за нищо реално. Те се противопоставят една на друга, симулирайки опозиция. Всички социални групи се преобразуват в единна огромна симулирана маса. Революцията на нашето време е революцията на неопределенността.
The Matrix is a system, Neo. That system is our enemy. But when you're inside, what do you see?
Businessmen, teachers, lawyers, carpenters. The very minds of the people we are trying to save.
But until we do, these people are a part of that system... and that makes them our enemy.
You have to understand, most of these people are not ready to be unplugged.
And many of them are so inert... so hopelessly dependent on the system... that they will fight to protect it.