...Ако например изчистиш всични ненужни драйвери и оставиш само тези които са ти по дъното, конфигурираш ги не като модули а като вградени вътре в кърнала - резултатът е че такъв кърнел върви много бързо.
Не съм съгласен. Увеличаване на бързодействието - не. Единствената основателна причина по която може да се наложи прекомпилиране е включване поддръжка на екзотичен хардуер. Или от желание за ръчкане и саклет.
При изключване на всичко ненужно от ядрото може да се спести малко размер на финалния image (говорим за килобайти), но да се постигне някакво бързодействие... по-скоро не. Ако хардуера отдолу е нещо от сорта на PIC18 - тогава има разлика, но за съвременните масови десктоп процесори - ще усетите глупости.
Плюсове на прекомпилирането: има обучителен характер. Струва си да отделиш един ден (по-скоро няколко) да прочетеш за всичките опции, да компилираш няколко ядра, да счупиш няколко ядра и да си поблъскаш главата с troubleshooting. Безценно е.
Минуси: никога няма да получите универсална система като stock kernel-a. Всички слакаджии които познавам (и аз включително) са си правили ядра и после след месеци при инсталация на хардуер са се блъскали по главата че не са включили еди кой си модул, който тогава им се е струвал абсолютно излишен