« Отговор #74 -: Oct 12, 2014, 14:27 »
Не вярвам на статистики. Винаги може да се случи да си от другата вероятност. По-малката. Не може човек да си позволи да разчита на това, за да взима решения. Когато се подготвяш за нещо, се потготвяш за по-лошия вариант на развитие. Защо е така? Защото не може да се наблюдават всички променливи? Ще последвам примера за дъщеря ти. Атибиотика е добър вариант, но само при спешност. Знаем защо? Статистиката за това обаче отива по дяволите, когато се вземат мерки, за превенция. Достатъчно съм се занимавал в областта, за да са ми ясни доста неща. Примери бол. Случиха ми се и на мен някои работи, дето да го кажа на лекар, няма да ми повярва.
Ще дам и аз пример. Преди две години имаше идин грип или нещо подобно, дето като те хванеше и те държи по седмица, без значение с какви антибиотици, витамини и прочее химии се тровиш. И мен ме хвана. Държа ме ден и мислех, че ще пукна, но на следващия ми нямаше почти нищо. Без един аспирин дори да взема. Това е профилактиката, която праща всички статистики за вируси, бактериални инфекции и антибиотици, лекарства в небитието.
От тогава като ми се заговори за лекарства и само се усмихвам.
От личен опит зная, че не бива да приемам нищо, дето ми се казва, за такова, каквото е. Може и да използвам за нещо инфото, но с резерви. Тома Неверни съм в една доста голяма степен. Това е, когато си имам работа с хора или с това дето е в главите им.
Свързаното с машинария, математика и физика е годно за доверие. По-надеждно е.
Относно статистиката има доста неща, които трябва да се вземат предвид. Нещата там стоят както в историята. Когато се учи например история, не се набляга на важните неща, като силите, идеите и енергиите стояли зад събитията. Учат се простите факти. Кое, кога и толкова. За това и истроията се повтаря толкова често.
При статистиката нещата стоят по същия начин.
Мен например преди два-три поста не ме разбраха, какво съм искал да кажа. Защо? Защото явно не е имало досег достатъчно пъти с, да кажем, такъв изказ. Когато се общува с малко познати хора, винаги трябва да се има предвид това. Не познаваме човека и не можем веднага да преценим, как да интерпретираме думите му. Докато не се научим да разбираме различния от нашия или от този на другите, с които сме имали допир, език и изказ. Не се събира лесно такъв опит или натрупва информацията, която ни е нужна. Времето е фактор, дето не можем да избегнем. Трябва време за това.
Относно бактериалните инфекции и ползата от антибиотиците. Само при животозастрашаващи случаи според мен. Никой не е отчитал или изследвал дългосрочния ефект от тези "лекарства". Във възрастен човек има около 4 кг. бактерии и почти всички са полезни и без тях тялото ни не може да работи, защото произвеждат неща, които то не може да си осигури. Как му вредим и по какъв начин, когато се посяга към бактериоубиващо средство не е ясно може би на никого.
Най-малкото, което се случва е, че антибиотиците сриват имунната система, която тъй или иначе вече е отслабена. Възстановяването от едно "лечение" с антибиотик може да продължи по-дълго, отколкото борбата със самото болестно състояние.
Един прост факт не бива да се пропуска. Когато е необходимо сериозна лекарска намеса, подписва ли се изрично съгласие от близък или от самия пациент, че лекаря не може да се държи отговорен за евентуален негативен ефект от намесата? Да. Защото лекарите общо взето са нещо като шамани. Знаят, че някои процедури вършат работа и знаят защо. Знаят, че други вършат работа, но не знаят защо. Знаят често, че нищо не знаят и въпреки това се намесват и са скръстили пръсти зад гърба си. Дано да стане!
Трупането на знания и опит не бива да спира никога, точно защото не сме сигурни за нищо, а и не можем да бъдем. За нещата от физическото измерение на света ни, можем да сме доста уверени, но когато се опре до чисто човешки неща - там е онче-бонче.
Мен ме отчайва друго. Хората са спрели да се слушат един друг и слушат почти само себе си. Собствените си интерпретации на всичко около тях. Не се опитват да разберат другия. Така е трудно.