ДА СЕ ИЗВИНЯ НА АДАША, ЧЕ МУ ЦАПАМ ТЕМАТАДушманин може да е турцизъм, а може и да не е. Работата е там, че турския се е обогатява от иранския, както сам си написал. Но същото важи и за нашия език. В средновековния български (сиреч преди робството) е пълно с иранизми. Та това дава изява на Спаротоковци да питат българин ли е Зороастър.
Тук и на теб да се извиня. Знам, че харесваш Спароток. Аз също го харесвам. Той е искрен и честен. Просто понякога патриотите (не онези от парламента) прекаляват. Не може да питат Зороастър дали е българин и Исус като е роден в Галилея, дали пак не е българин (трак) от жречески род.
Специално тези двете твърдения не помня дали съм ги виждал при Спароток, но при много други ги има.
Въпросите на кухнята (готвената храна) са точно, както съм ги описал. Нито един готвач на света няма да ги оспори. Това са изследвани и богато документирани въпроси. За аристокрацията храната е била въпрос на престиж и е заемала централна част от живота им.
А, че у нас (в РБългария) масово се яде столова храна, може да попиташ тъща си или кой да е българин в България. Да, купува се основно от супермаркети и нещо, което се нарича „кулинарни магазини“, но точно по нищо не се отличава от това, което се продаваше в социалистическите столове, които така добре помним. Сиреч столовете са живи. В допълнение същата храна се предлага в така наречените битови ресторанти, закусвални (които кой знае защо не се наричат обедвални) и механи.
Разбира се има лека вариация. У нас все по-често може да видиш някоя мадама, която обядва салата с киноа. Това е нищо повече от маруля поръсена с храна за канарчета за 4-5-6 лв. порцията. Но това е по-скоро изключение.
Прав си, че не споменах за пиците. Но те са станали такова световно изделие, масово, навсякъде, че трудно вече могат да бъдат наречени италианска кухня. Същото и с дюнерите.
За мой срам да кажа, че пиците полуфабрикат, които купувам, са далеч по-добри от тези, които приготвям. Да се направи пица е едно от най-сложните изделия на кулинарията. Сосовете, успявам да ги докарвам, но истинското предизвикателство е тестото. И за капак, трябва да намериш как да го опечеш в домашна фурна, която позволява максимум 280-300 градуса и по никакъв начин не имитира каменна пещ.
Последния въпрос някак си (не знам как) са го решили с полуфабрикатите.
По въпроса за филмирането. Не съм убеден в точно кой аспект го споменаваш. По начало всички сме филмари. Сиреч начина да приемем реалността е строго индивидуален. Всеки живее в неговия „филм“. Там където филмите ни се срещнат, имаме общество.
Предполагам е по повод, това, което избълвах за жените. Разбирам, че погледнато от твоя гледна точка, хич големи глупости наговорих. Но ей сега ще се опитам да те накарам да ми повярваш, че е точно така.
Няма да се обиждаш на това, което ще напиша за професията ти. То не е с цел да я принизя по някакъв начин. Искам просто да я поставя на правилната плоскост. Разбира се, че за всеки един човек, това, което върши е най-важното. И пак е ясно, че не може без никоя професия, а точно твоята всяка милисекунда качва значението си за обществото. Забележи „за обществото“, не „в обществото“. Качва се ползата, а не „кастата“.
Като отидеш на работа, какво виждаш? Мъже, мъже, мъже. Гора от мъже. И някъде там в
ъгяля евентуално се е свила една мома. От пръв поглед се разбира, че е била зубрачка в училище и не е можела да си хване гадже в гимназията. Затова от нямане, какво да прави, е залягала над книгите. Последното е явно от чорлавата ѝ глава и липса на маникюр. А е напълно възможно да няма такава представителка на не точно нежния пол, а да е мираж, който тестостерона наоколо си мечтае.
Тук е момента да кажа това, което силно се надявам да не те обиди. Ти си обикновен бачкатор.
Професията ти е високо-интелектуална. Искат се много специфични и трудни за придобиване знания и умения. Учиш цял живот и технологиите непрестанно се променят. Съвсем, съвсем, съвсем не е за всеки и в действителност доста малко хора могат да я вършат.
Но въпреки всичко това, ти си един бачкатор. Плащат ти заслужено по-добре, отколкото на строителен работник, но от гледна точка на обществения ред, сте на едно равнище. Шефа ти е на почитта на един архитект. А собственика, той винаги си е собственик, независимо дали има небостъргачи като Тръмп или книжарница като Безос. Но, каква книжарница, а?
Нормално е да не виждаш жени около себе си. Макар, че дори в твоя бранш, те стават повече. Но я познай! Дори твоя бранш е превзет. Искаш ли заедно да направим една виртуална разходка из сградата, в която работиш? Аз никога не съм стъпвал в нея. Но дали няма да позная, какво ще видя?
Да се разходим ОТК-то (както му викате
кю ей а). Дали няма да започна да виждам повечко физиономии на женшини? Да се отбием при дизайнерите. Дали и там няма да има нещо женоподобно? Чакай да се качим на горния етаж, където започва административната структура. Да отскочим до ТРЗ-то (по модерно му
ейч ара). Дали там няма да видя само нежни физиономии. Педали също приемаме.
Като прескочим през различните маркетингови и мениджърски позиции, дали все по-често няма да видим поли или апетитно изглеждащи дънки? И признай си честно с ръка на сърцето. Не мислиш ли всеки един мениджър с панталон и вратовръзка за педеруго? Какво излиза? Цялото управление е съставено от жени и долни педерасти, сиреч мъже, които не са успели да се вредят да се родят като жени. Защото в путкенското им поведение, няма нищо мъжко.
Ей такива работи.
п.п. Със съжаление отбелязвам, че най-вероятно модератора ще има много работа по горното мнение, ако направо не го изтрие. Затова Вуте чети бързо, колкото и бавно аз, Нане да ти пиша