Първом да ти благодаря, че откликна на бележката ми под линия да споделиш вижданията си!Второ да ти кажа, че ти си свеж полъх във форума, доколкото наистина пишеш за технологии. Ние предимно разтягаме масали, което е причина някои потребители като Циберцоп и Лунар да се изнесат не издържайки на глупостите, които ръсим.
go_fire,
А това да ползваш Линукс не е ли противообществено поведение?
Трябва да правим разлика от противообществено (социопатия) и противодържавно (тероризъм).
Макар май аз да съм и двете. Падам си мизантроп. Това може да е обикновена проява на срам, защото съм непригоден да се впиша по ред причини като твърдоглавие, безсърдечност, своеволие, фантазьорство. Не знам. Не знам дали е и причина да изполвам ГНУ/Линукс.
Но знам, че това, което използвам на личната си машина, не касае никого друг. Поради това не може да бъде охарактеризирано като, каквото и да е поведение. Просто не въздейства върху другите.
Излизайки от личното ми пространство, каква проява е?
Не е противообществена, защото добавя стойност за обществото, най-малкото с това, че добавя различие, сиреч коректив.
Противодържавна ли е? Най-вероятно е, доколкото не следвам тенденция, която ми е спусната от властта. Българската за разлика от американската конституция не предвижда право на бунт, но пък все така ми дава свобода на словото. Затова спокойно мога да пренебрегна желанията на държавата да поддържа де факто монополи.
Да не работиш не е ли противообществено поведение?
Да не работиш е противообществено и противодържавно поведение, доколкото ти ставаш на издръжка на обществото, без да допринасяш. Но, остава личен избор поне до момента, когато говорим за вегетативни състояния и всеки решава дали да го прави. Правил съм го много пъти и в момента по случайност съм трудоустроен, но не насърчавам неработенето. Всеки, които съзнателно не работи (в най-широк смисъл): трябва да знае, че си носи последствия.
=*=
Рекламите ще ги пропусна, че много става. Но разсъжденията са аналогични.
Само ще ти кажа, че въпросната информация има много кратък срок на годност, т. е. разваля се, гние, което я прави негодна за пари. Това, което се събира и търгува е най-ниското ниво.
Знаеш ли още две нейни свойства? Едното е натрупване, а другото податливост на раздробяване и обобщение (анализ). Днес двете, препечени филийки нямат значение, но утре ще имат. Остаряването ѝ води само до желание за обновяването ѝ.
Но понятието информация не се изчерпва с предпочитанията на хората. Всъщност всичко е изградено от информация, дори материалните неща.
Само една вметка. Посредством информация (или по-скоро сурови данни) можем да опишем един, материален обект. Но той не е изграден от информация. Изграден е от атоми. Атома може да е информационен носител, но остава само носител.
Не знам дали да пиша следващите неща, защото те не са материалистична наука, но може да ги прескочиш.
Материята е замразена светлина. А „недвижещата“ се светлина, е като застоялата вода — блато. Днешния човек си има причините да обръща толкова много внимание на жаборняка (материята), но това е прекалено грубо и преходно, затова няма особено значение. Истински важните неща са непреходни.
Прочети за DIKW - Data, Information, Knowledge, Wisdom. Хората на всичко това му казват информация, но всъщност има много съществени разлики.
Малко сме ги надраснали тези неща. Не много, но все пак гледаме мъничко над пропагандата. Какви класификации ще си измислят западните социолози, не е интересна тема. То не са принципи на Парето, то не са пирамиди на Маслоу, глупотевина след глупотевина. Но да, няма как да не чуем. То пропагандата е за това, за да разберем за нещо, дори да не желаем.
Обръщам внимание на последната думичка, защото и по-надолу ще вревиш¹ за нея.
Има две положения. Едното е да гледаме като атеисти, сиреч цинично. Тогава спокойно можем да обощим, че мъдрост няма. Няма определение, точно и изчерпателно за мъдрост, което да е безспорно. Мъдрост не съществува.
Ако обаче не сме атеити, то просто няма как да се съгласим, че мъдростта има земен, камо ли човешки произход.
За да засадиш 1 зрънце и да изкараш от него 20 ти е нужно познание. За да го правиш устойчиво, година след година, във всякакви условия, ти е нужна мъдрост.
Ами не е така. Взимаш едно житно зрънце, в началото на пролета просто го хвърляш на полето, зарязваш го за половин година и след това намираш готов изкласен, който само да прибереш. Нищо не правиш, нищо не знаеш. Не е необходимо даже да хвърлиш зрънцето, то само ще се посее. Ти прибираш плода.
А специално пшеницата е една от най-големите тайни на вселената, но това е отделен въпрос.
Ако искаш да изкараш повече от двадесет зърна, трябва да се потрудиш. Трябват торове, препарати и селектирани култури, всичко това, което наричаме модерно земеделие и чиито венец са генно-модифицираните насаждения, чиито плодове употребяваме всеки ден.
Да, тук се намесва знанието. Виждаш ли тънката разлика?
Основата я получаваш наготово и от теб нито нещо зависи, нито можеш да направиш, нито да промениш. Надстройката над това, там се включва знанието и там е труда.
Другото е чакане и упорство да повтаряш едни и същи неща. Не е мъдрост, макар на драго сърце да се съглася, че тези двете са нужни по пътя към мъдростта.
Знанието и мъдростта се създават - не падат от небето.
Ама точно пък от небето падат. Не можеш да създадеш знание, защото го има от преди теб. Жито е расло преди да има хора, нали? Можеш да събереш познание, но не можеш да го създадеш. За мъдростта вече писах. Тя не е функция на знанието. Най-големите мъдреци са имали много по-малко знания и от най-глупавите днешни хора. Но твърде малко хора днес могат да бъдат определени като мъдредци.
Защо ще го правиш, ако нямаш изгода от това?
Всъщност точно в момента, когато не правиш нещо за своя изгода, попадаш на коловоза на мъдростта. Ирационалното поведение ни превръща от биологични машини в хора.
Защо някой ще ги получава наготово, без да даде нищо от себе си за тях?
Нямаш избoр да получиш или не на готово. Живота ти е даден наготово и всички предпоставки за него също са вече тук преди да те има. Не е в твоя обхват да вземеш, каквито и да е решения за основата. Надграждането (или съответно разграждането), ето тук е вече твоята роля. Това наготово е продукт на нaтрупване или разтуряне, но не е под ничие усмотрение или регулация.
Търговията е възможно най-добродетелното действие.
Търговията не е насилие. Сделката е доброволен акт, в който и двете страни са преценили, че това им носи най-голяма печалба измежду всички налични алтернативи.
Не ми е известен източника на тези твърдения. Виждам ги за сефте. И дори си позволих леко учудване. Но после се взех в ръце.
Търговията не винаги е доброволен акт и всъщност стремежа и интереса на всеки търговец е да има принуда в покупката. Търговия и добро не са съвместими категории. Всъщност търговията най-общо може да бъде наречена измама. Защо? Защото търговеца винаги се стреми да вземе от клиента си възможно най-високата цена далеч над справедливата². Първо, ако продава на справедлива цена, той вече е на загуба. За тази загуба ще е виновна най-вече държавата с нейното грабителство, но все пак загуба. Второ, той защо ще го прави, ако не е да обогати себе си?
Егоизма е в природата на човека и е насърчителен след идването на Христос (дотогава сме на племенни устои), но това все още не ни дава право да наричаме необходимо зло с епитета добродетел. Прекалено е извратено.
Търговията е необходимост и неизбежен преразпределител в едно нерегулирано централно стопанство с недостиг. А недостиг винаги ще съществува, защото нито един ресурс не е безкраен. Материалната вселена е крайна, детерминирана. Няма варианти без недостиг. Затова и търговия ще има поне докато сме в материалния свят.
Корпорациите само изглеждат като търговски дружества, но същността им е повече на държави. Единствената разлика е, че имаш възможността да не си взаимодействаш с тях, което няма да доведе до използване на физическа сила срещу теб.
По тази причина корпорациите се стремят към власт, от която да правят пари, а не към самите пари. Затова се стремят и към монопол. Например, купуват малки компании, след което закриват всичките им продукти, или се конкурират с тях назагуба за да ги фалират, или пък подкупват бюрократи за да налагат продуктите си в държавни учреждения и училища, или пък работят дълъг период от време без или с минимална печалба - ако целта ти са парите, няма да направиш това (те целят печалба "някой ден", но тя може да бъде реализирана само чрез ликвидиране на останалото предлагане).
Всеизвестно е, че първите акционерни дружества са били продължение на държавата. Първото такова е Източно Индийската компания. Но търговията не е функция произлизаща от държавата и спокойно съшествува, там където я няма. Разбира се, последното днес се нарича контрабанда. Сдружаванията също не са произтичащи от държавата и в някакъв смисъл са противодържавно действие, доколкото всяко сдружаване с всяка възможна цел представлява конкурентно поведение спрямо функциите на държавата.
И бидеики държавата всеобхватна, то става неизбежно сливането между голямата търговия и нея. Интересите им се припокриват. А пък държавата имаики интерес във всяко проявление на всякаква възможна дейност, се стреми към приватизацията на всяко възможно сдружаване. Което също се получава.
Давал съм го като онагледяване, но знаеш ли, какво прави закона за Данък добавена стойност? Същото. Поставя под опека всяка една сделка в държавата, дава разрешение за нея и прибира обратно подробностите по осъществяването ѝ. Примера е наистина малък.
Говоря за сдружавания, но едноличните търговци, самонаетите лица и свободните професии в никакъв случай не са изключения. Те са дейности и са под пълна, държавна регулация.
Свободен пазар не съществува и никога не е съществувал там, където е имало държави. А там където няма, вече казах, че се нарича незаконно и се преследва с всички сили. В този смисъл най-големите нелегални търговии като например наркотиците, са одържавени много отдавна. Не е сигурно дали изобщо някога са били „свободни“ като например се сетим за опиумните войни на Великобритания срещу Китайската империя.
Производителността създава благата. Благата не са даденост.
Зависи какво точно разбираш под блага. Защото това, което икономистите разбираме, е даденост. Продукта е това, което създава произодстото. А той е такъв само докато е в производствените линии. Появи ли се на пазара — става стока или услуга. Да, стоките не са даденост. Благата са.
Туко що ти преразказах с пет думи първия урок в учебника по Макроикономика. Другото име на тази наука е Политикономия. Забелязваш ли, че тя съдържа политика в себе си?
Не, хората никога няма да станат излишни, защото не физическата им енергия е онова, което е ценното у тях, а творческата им енергия. Разумът е ценен, не ръцете.
Сигурен ли си в това? Преди около два месеца Github (де факто М$) показа, как кода може да се пише почти сам. Нали уж програмирането беше частен случай на писателската професия? Нали уж беше творчество? Ами ето, че дори това се подава на автоматизация.
Творчеството същсетвува единствено за да ни прави хора, за да се чувстваме живи. Без хора и изкуство няма да е необходимо. То е нещо създавано от хората за хората. И всъщност доста важен въпрос е, колко точно творчество се създава днес. Почти няма. А това, което го има, твъде бързо се превръща в стока и му се слага цена. Плюс една стока, минус една стока, никой не се интересува ще се предлага или не. В свят, където почти всичко вече е измислено и пресъздадено хиляди, ако не милиони пъти, няма място за много уникалност. А нали всъщност това беше творчеството? Но едва появявайки се все пак, тo много бързо може да бъде копиранo, превърнатo в информация (данни, ако желаеш), отново стока. И спира да е творчество. Вече го може една машина по-добре от теб.
=*=
Не съм другите, но искам да кажа някои неща.
Например междувременно 4кБ се отказа от гумите, може би не му се занимава. Но аз не бих. Прецедента е опасен и не може да се остави просто така, дори днес антени и не знам си, какво да пречат, да се случва. Нещо повече, дори така, вече може да се каже — Пешо си купи тези гуми, еди кога си и от еди къде си. Това вече е повече, от колкото е разумно да им се дава да знаят. А, че ще го рекламират, че ще е манна небесна, не се съмняваме. Спорим за това, какво е.
И аз съм като Столман, което е по съвпадение, макар да съм му почти почитател. Имам телефон само, защото съпругата ми много държи на това и не мога да я сговоря за обратното. Предплатен е, но е регистриран. Държавата не ми дава право на анонимност!
И не мога да го сравнявам с Интернет. В Интернет мога да ползвам Кюбес. Мога да ползвам tor върху vpn, който да сменям всяка минута. Мога много внимателно да не оставам никакви коментари никъде. Мога да правя покупки от името на други хора и до поискване. Мога много неща.
Срещу телефонните компании не мога точно нищо. Технологията е абсолютно неподатлива на защита от каквото и да било. Правилно е да не се използва изобщо, за да умре от самосебе си. Вместо това имаме обществен натиск и благоразположението на държавата, така, че телефонните компании да продължават да съществуват. Оставени сме без избор.
Прочетох новината, но не ползвам Хърд и не мога да коментирам много. Това ядро е почти неизползваемо. Едва наскоро например се появи ext4 в него (преди десетина години Оги Кулев направи тройката върху двойката). А тая ФС е всичко, но не и хубава. Някакво тъпо продължение на FAT, макар не чак толкова зле като NTFS. Ядрото има хубава идея, но няма кой да го развива. Става за виртуални машини. Ама и това не е сигурно, щото едва ли е имало кой да го оптимизира поне за това.
Мога до утре да говоря против отрочето на батя ви Линус, ама в него има страшно много подсистеми правещи невероятни чудеса. То самото ядро вече се е превърнало в половин ОС.
Та браво на дебилите, че продължават да бутат алтернативни ядра. От това на Free BSD май се отказаха вече. Ама е по-скоро за идеята, отколкото нещо използваемо. Хърд е там, където беше и преди тридесет години (ако не се лъжа е малко след 0,1 на Линукс), а света отдавна напредна.
=*=
Нали си говорехме за търговия нагоре? Ей това му липсва на ГНУ. Търговията е тази, която може и акумулира средства. Търговеца е този, който може да плати нещо да се създаде. Но Столман и компания са просто обикновени революционери. Това е похвално и повод за възхищение на втори юли, но само толкова. Света е инертен. Движи си се по старите правила. Затова Брус Перенс може да е копелдак, но е колаборационист и неговото отроче процъфтява, а ГНУ е в калта.
Аз нали ползвам Емакс? Даже това го пиша в Емакс. Е, и? Той е толкова безнадеждно остарял, че ако не беше гениалната идея зад него (която всъщност е от преди Столман), той отдавна да е умрял. Поддържа се от чисто фенство и на мускули. Тия мускули все повече изпускат.
Та ще си останем с мечтите за бъдещето. Защото бъдещето се създава за тия, които плащат. А плащат търговците. Търговците не искат ГНУ, има защо да не го искат и ГНУ ще умре. Толкова.
Но пък и няма драма. ГНУ е земно и преходно. С и без него е почти все едно. Ще дойде друго. А след това и онова другото ще се забрави. Света ще си продължава напред.
===
¹/ Диалектна дума за глагола „говоря“.
²/ Tя може да е 10, 15 или 20% надценка според различни критерии.