« Отговор #625 -: Feb 19, 2024, 11:01 »
Не се подценявай, Гога!
Ако знаеш повече от някой друг, по някоя тема и той е склонен да те слуша, а ти да отделиш време, не се колебай да споделиш знанията си.
Скромността, реална или престорена, не помага и не допринася с нищо за никого.
А когато стигнеш до момент, в който не можеш да продължиш, кажи им, защо се запъваш - не знаеш, забравил си, щото отдавна не си се докосвал до темата или пък защото не си го ползвал дълго време. Ще те ценят още повече, защото ще знаят, че няма да ги подведеш. Ще знаят, че ги уважаваш и уважаваш и себе си и не ги лъжеш или не изсмукваш нещо от пръстите си.
Преди седмица-десетина дена, си говорехме за това с брат ми. Че има преподаватели, които не знаят дори елементарни неща по предмета си. Подвеждат те и те лъжат, за да си запазят непокътнато егото или достойнството, а когато им опонираш и им кажеш, че грешат, продължават. И това се случва дори в университетите. Един приятел ми беше разказал за такъв точно случай, в който той е бил опонента, а знанието го е придобил покрай баща си.
Та, споко! Най-вероятно си по на ти и от хора, които преподават професионално.
Още повече, направиш ли го няколко пъти, не знаеш, накъде ще се завъртят нещата. Знаеш ли, колко хора правят милиони от лекции? Че другите хора прекосяват граници на държави и пътуват с часове със самолет, за да идат и да слушат. Откъде знаеш, че това не ти е призванието. Освен парите, знаеш ли, какво удовлетворение е да видиш, че допринасяш с нещо за толкова хора. Аз съм го изпитвал в малък мащаб, че правех презентации по едно време всекидневно пред непознати и съм виждал благодарност в очите на много от тях за това, че са отделили време и са дошли. Хора със светнали очи, замислени. Дори не знаеш от тук нататък, какво ще се случи след теб с тях, защото им губиш следите, но може да е началото на огромна промяна за тях, близките, обркъжението им, а защо не и по-нататък.
Другото е, че когато се опитваш да обясниш нещо на човек, който си няма хал хабер и да го разбиеш на основните му съставки и опиташ да ги сглобиш отново по смислен за него начин, ти самият започваш да разбираш по-добре това, за което говориш. Започваш да осмисляш някои работи, които може да са ти били мътни.