Вие па у Видин сте много стока ,а ...
Редно е да се казва, а съм пропуснал, че когато се прави генерализация, това не важи за всеки един човек по отделно в тази група. Важно е като групово поведение.
На всичко от Ботевград нагоре му казват „северозападнала“ България. В тубата има една документалка, която ни нарича „резерват“. Думата „пустиняк“ е от северозапада (спорим чия е, според нас е от видинското село Гърци).
=*=
Има една история, която съм разказвал много пъти. Отидох да уча вишу̀. Попаднах в среда на млади хора, много по-умни от мен, академична среда, хора от всякъде и извън България (напр. Ник Щайн), всеки ден общувах с хабилитирани преподаватели и асистенти. Там се запознах с Линукс. Там се запознах с Интернет. Годината е 'илядо деветстотин, деветдесет и осма. Между другото същата година най-после ИРА сложи оръжие.
Не ми отне чак толкова дълго да разбера, колко примитивно е мисленето в моя край. Не исках да се връщам в него. Върнах се с мъка на сърце.
Видин беше (е) изостанал в тринадесетти век. Видинското царство пада през 1396-та, което е края на четиринадесетти. Ние бяхме два века назад. И там си останахме.
В края на втори курс трябваше да пиша курсова работа. По този повод се запознах с директор на голямо предприятие. Най-после намерих човек, с който си говорим на един език. Бях възхитен.
Години по-късно същия човек влезе в политиката. Дойде му ред да се кандидатира за кмет. Вече се бях прибрал, не гласувах за него (не гласувам), но бях щастлив, че го избраха.
Този човек остана в историята на Видин, като най-лошия кмет, който сме имали. Остави общината в трагично положение. Имахме 50 млн. дълг.
Човека, в който единствено вярвах от съгражданите си, същия се провали най-лошо. Лека му пръст! Почина. Не съм ходил на погребението, не бяхме близки. След онази среща, не сме имали втора.
Нашего брата, изтрая един мандат на друга партия и отново гласува за кандидат на същата партия, от която беше проваления кмет. Точно толкова са умни съгражданите ми.
=*=
Сега съм си тук. Често се задушавам. Понеже съм откровено некадърен, голяма част от трудовия ми стаж минава в села и градчета около Видин. Там положението е дори по-зле. Почти няма ден да не изпадам в културен шок.
Ползвам Интернет все така да разширявам съзнанието си, както онези ранни дни, когато нямаше още Гългъл, но имаше Яху, който беше нещо като каталог, а най-популярната търсачка се казваше Alta Vista.
Та така, не сме стока, макар да направих жалък опит да завърша оптимистично и да изкрам сякаш аз самия не съм закостенял.