« Отговор #6039 -: Днес в 00:07 »
За втората тема се сетих покрай обясненията за обезщетенията за безработица (между четири и дванадесет месеца, а аз имам право на девет, това е при поне две години между две безработици, там излъгах неволно, после се сетих).
Знае се, че нашата държава не е особено социална и от ден на ден след деветдесета година все по-малко социална става. А социалната държава е горе-долу точно единственото оправдание да съществува държава. По време на Маркс не е имало социални държави, затова той ги е нарекъл рудименти. И не като да не са средновековни остатъци от вкаменелости, но поне социалния елемент им придава някаква обосновка, макар доста рехава.
Та се замислих за минималната заплата. По принцип това не е замислено като инструмент за социална защита на пролетариата. Започна съществуването си (поне у нас) като инструмент за ограбване на населението. Това е така, защото множество такси са привързани към минималната заплата, а социалните плащания не са. И наистина към онзи момент беше така.
Само удръжките от моята заплата бяха в размер на една минимална заплата и това преди да има плосък данък. Истината е, че Сър Гей ми направи услуга (на мен и всички работещи) като ефективно ме направи по-богат. Автомагически с въвеждане на десетпроцентния данък, моята заплата се вдигна с една пета, двадесет процента.
И всичко беше много добре, частния сектор процъфтяваше, държава почти нямаше и всички бяхме щастливи.
В същия този форум с един пич, Митака от Пловдив някъде около две и седма, осма, пишехме, че ако работодател не може да дава минимална заплата, по-добре да фалира. Работа имаше много.
Времето минаваше, държавата ставаше все по-силна, частния бизнес все по-слаб, а минималната заплата растеше главоломно. Стигаме до края на осемнадесета година. Вече държавата е превзела точно всичко, а Разбойко се върна втори път на власт. Винаги, когато той е бил на власт, аз съм бил безработен, а падне ли, веднага си намирах работа.
Та тогава едно от първите му действия беше да направи минималната заплата за две и деветнадесета на 610 лв. Това беше повече от цялата ми заплата, заедно с осигуровките и повече от прихода, който имахме от клиентите, които аз обслужвах. И без това стола ми се клатеше. Надявах се да ме оставят на четири часа, като за ноември и декември си пуснах молба за по десет дни неплатен отпуск (но си бях на работа де). Накрая решиха да ме съкратят, вместо да ме преназначават. Щяха да изтискат още малко от съществуващите служители, които бяха претоварени и без да вършат моята работа.
Чудих се, как за две десетилетия стигнахме до тук и света се преобърна. Но пък и тъкмо инфлационния натиск се появи на хоризонта. До тогава го имаше, но беше в рамките на около десетина процента годишно.
И света се обърна за трети път за по-малко от петилетка. Минималната заплата стана инструмент за социална защита от инструмент за натиск върху бизнеса и населението.
Затова следващото, което очаквам да се случи е да отменят МРЗ. Засега само го замразиха. Но това е временно решение. За да може държавата да отнеме и последните кътчета на частната инициатива, трябва да отмени този инструмент. Тогава ще изчезнат и последните мохикани като мен, които държат да работят все още в частния сектор.