 |
| Конференция за свободен софтуер в Женева
|
 |
|
|
 |
 |
от Вени Марковски на 1-09-2004@16:06 GMT(+2)
От 22-ри до 24-и септември в Женева ще се проведе среща на експерти по свободния софтуер и софтуера с отворен код (FOSS) под егидата на UNCTAD (Конференция на ООН за търговия и развитие).
За представители от развиващите се (вкл. България) и най-малко развитите страни, са предвидени средства за покриване на пътя и престоя им.
Ето едно добро място за показване и доказване качествата на българските технически експерти по FOSS, които разбират от въпроси като: защо FOSS е важен за развиващите се страни и икономиките в преход, приложим ли е FOSS в бизнеса, и какъв ефект има FOSS върху здравната и образователната сфера, както и върху патентното и авторското право.
За информация, ако не получите стипендия - билетът за самолет до Женева не е много скъп, а хотел може да се намери и за под 100 CHF (okolo 125 лв.). "Интернет общество - България" би могло да помогне с логистична и евентуално с малка финансова помощ на желаещите да участват, стига да са в състояние да докажат такава нужда.
Ето и информация на английски
Също и тук.
[Коментари: 5] |
|
 |
|
 |
|
| Основателят на Дебиан ще става дебианец
|
|
|
|
|
|
от Антон Зиновиев на 2-09-2004@11:53 GMT(+2)
Днес забелязах на http://nm.debian.org, че основателят на Дебиан, Ян Мърдок, е решил да става дебианец и за целта на 31 май тази година се е кандидатирал. Още не са му назначили application manager, който да провери дали е годен.
Преди няколко месеца на един от дебианските пощенски списъци Ян Мърдок спомена, че не може да качи нова версия на discover, защото си е загубил "някъде" gpg-ключа. Това разбира се не означава, че той трябва да минава през процедурата "new maintainer", достатъчно би било някой от дебианците в неговата фирма да му подпише ключа, ама кой знае - може би миналогодишният хакер, който проникна в дебианските машини, да е изтрил всички записи за Ян Мърдок и сега той да е persona incognita. :-)
Между другото преди време пак на nm.debian.org човек можеше да открие, че Ричард Столман също се е кандидатирал за дебианец. Успешно е преминал теста "Philosophy and Procedures", но когато е дошло времето за "Tasks and Skills" е решил да отложи проверката, а няколко месеца по-късно се е отказал да става дебианец.[Коментари: 22] |
|
|
|
|
|
| UserLinux
|
|
|
|
|
|
от Agent_SMITH на 17-09-2004@8:35 GMT(+2)
 Задава се “нова” изградена върху Дебиан дистрибуция която според създателите си има за цел да “осигури на бизнеса свободно достъпна, висококачествена Линукс операционна система придружена от система за сертифициране, услуги и поддръжка създадена да подобри производителността и сигурността като едновременно намали разходите”.
Следва информация събрана от уебсайта на проекта:
В: Кои са основните преимущества на UserLinux?
О: [Брок Фрейзър] Основните преимущества ще са:
1.Целенасоченост: UserLinux е дистрибуция създадена с едно основно предназначение. Един браузър, една програма за текстообработка, един мейл клиент, един уеб сървър. Така се “свиват” разходите за поддръжка както на потребителите, така и на нивото на сигурност.
2.В съответствие със отворените стандарти: UserLinux насърчава взаимодействието с други организации в сферата на отворения код и цени съответствието с отворените стандарти.
3.Създаден специално за бизнеса: UserLinux е дистрибуция “шита по поръчка” специално за нуждите на бизнеса.
4.Професионални услуги: Мрежата от трети лица съставена от Независими Софтуерни Търговци (Independent Software Vendors (ISVs)) позволява избор на професионални услуги и специфични приложения за всяка организация. Разделението между UserLinux организацията (фондация, б.пр.) и Независимите Софтуерни Търговци е всъщност печелившо за всички, като позволява едновременно възползване от преимуществата на мрежата от доставчици на услуги и суверенитет предоставен от операционна система необвързана с една или повече фирми.
5.Гъвкавост: Въпреки, че всяка UserLinux конфигурация е създадена да поддържа стандартизирана функционалност в своя изходен вариант, системата е отворена за неограничено разширение отвъд границите на UserLinux.
6.Откритост: Като организация с нестопанска цел, фондацията работи и създава софтуера открито, като се грижи и осигурява максимална прозрачност на процеса на разработката на UserLinux. Критични системни ъпдейти се обявяват ясно и незабавно за да се осигури надеждна защита на всички системи.
7.Няма обвързващи клаузи: Самата дистрибуция и инструментите за разработката и са свободно достъпни без лицензни или лизензионни такси от какъвто и да е характер. Услуги са достъпни от всеки предпочетен доставчик на такива, но никога не са задължителни.
8.Свободно достъпни: ISO копия и изходния код са свободно (и безплатно, б.пр.) достъпни за всички желаещи.
9.Ниски разходи за поддръжка: Стандартизираният подход на UserLinux гарантира малки по обем ъпдейти. Няма разходи за брой машини или работни места, нито лицензни такси за Операционни Системи които да се заплащат, отчитат и следят.
10.Сигурност: Черпейки сили и код от отворения код, дистрибуцията не само има вложени в себе си хиляди часове по създавнето и, но и поне още толкова във взаимна проверка на вече готовите приложения.
11.Сертифициране: Hа сертифициране ще подлежат хардуера, софтуера и поддръжката. Ще се издават също и професионални сертификати за квалификация.
В: На кой клон от Debian ще се базира UserLinux?
О: [Брус Перънс] UserLinux ще бъде изграден върху следващия Debian "Sarge". По всяка вероятност, всичко което понастоящем е част от "unstable" (Sid) ще бъде основа за UserLinux.
В: Защо нова дистрибуция? Защо не работите по проекта Дебиан Десктоп и инсталатора? Не е ли по-добре да развивате съществуваща дистрибуция наместо да правите нова?
О: [Джеф Уох] Най-лесният отговор е: UserLinux не е нова дистрибуция. [b]Той e Дебиан[/b]. Разликата е в променения “фокус”. Концентрираме се върху бизнес и корпоративните потребители, върху това какво те искат/очакват наместо да им предлагаме просто Линукс дистрибуция.
В: Какво прави UserLinux по-добър от Debian?
О: [Брок Фрейзър] UserLinux не е по-добър от Debian защото той е Дебиан. Основните отличителни черти са, че UserLinux е изрично създаден по мярка за бизнеса и е придружен от сертификационна програма. Тази негова отличителна черта го прави уникален и ще е от полза за определени компании.
За повече информация, посетете сайта на проекта UserLinux
EDIT: На сайте се появи и кратко слайд-шоу за дистрибуцията :) ЕТО ТУК[Коментари: 2] |
|
|
|
|
|
| Нова версия на VS Live GNU/Linux
|
|
|
|
|
|
от Валентин на 8-09-2004@18:24 GMT(+2)
На d.linux-bg.org
е достъпна за сваляне нова версия на GNU/Linux дистрибуцията VS Live.
Тази дистрибуция, подобно на Knoppix и Slax, се стартира и работи директно от CD-ROM
без да се инсталира. За да работи, даже не е
необходим твърд диск, но има възможност да се копира
на него и да
се стартира от там. Не е нужно на твърдия диск да се създават
нови дялове - могат да се ползват както дяловете на Windows,
така и дяловете на
Linux.
Разбира се има възможност и за инсталация на
твърдия диск като "обикновена" дистрибуция (в резултат ще
имате на твърдия диск GNU/Linux система, подобна на
инсталиран Slackware).
Дистрибуцията е базирана главно на Slackware 10.0. Ползвани
са идеи и сорс код и от Knoppix, Slax и Slackware-Live
(така се наричаха старите версии на Slax).
В текущата версия отново се използва mkzftree
(вместо cloop)
за компресиране на данните. Това позволява тази дистрибуция
да бъде с
ядро 2.6.8.1 преди
другите живи дистрибуции,
които разчитат на cloop
за компресираната файлова система
(текущата версия на cloop
не се компилира за новото ядро).
В директорията /linuxdoc на диска
има много документи за ГНУ/Линукс (повечето са на български
език).
Някои по-интересни програми, включени в диска (подредени
по случаен ред):
За повече информация вижте сайта на
дистрибуцията и
форума. Снимки
на екрана може да видите тук.
Адреси за теглене:
VS_Live_GNU_Linux_05-09-2004-0.iso
697MB
VS_Live_GNU_Linux_05-09-2004-0.iso.md5
Благодаря на човека с прякор imipa,
който качи VS
Live на d.linux-bg.org.
Благодаря на Интербилд ООД за
предоставеното ми web място на техния
сървър. Следващите версии ще могат да се теглят
направо от тук:
http://d.interbild.net/vstoykov/.
[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Уязвимости в Samba
|
|
|
|
|
|
от Н. Антонов на 15-09-2004@5:49 GMT(+2)
През последните два дни се появи информация за нови проблеми със сигурността в Samba.
Уязвимост позволява на отдалечен потребител да срине nmbd-сървъра. Резултатът се постига с подаването на невалиден UDP-пакет, който може да принуди nmbd да направи опит за достъп до памет, която е извън наличната. Уязвимостта се съдържа във функцията process_logon_packet(), когато обслужва заявка от типа SAM_UAS_CHANGE. Поблемът е тестван на версии 3.0.2 и 3.0.4, като може временно да се заобиколи с изключването на параметъра 'domain logons', което разбира се не е приемливо, ако ползвате домейн контролер.
Повече информация за този бъг можете да прочетете от iDEFENSE.
Малко по-рано проектът Samba публикува информация и кръпка за проблем с smbd, който може да предизвика претоварване на процесора в резултат на DoS. Кръпката можете да свалите оттук. Засегнати са версиите от 3.0 до 3.0.6.
Ако искате да увеличите сигурността на вашия Samba-сървър, от проекта Samba препоръчват статията Защита на "незакърпен" сървър.
P.S. Повечето дистрибуции на Линукс започнаха да пускат своите актуализации, като паралелно с това излезе и Samba 3.0.7. [Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Subversion 1.1
|
|
|
|
|
|
от Огнян Кулев на 15-09-2004@6:00 GMT(+2)
Излезе версия 1.1 на набиращата популярност система за управление на промените Subversion. Забележимите новости са следните:
- Добавен е нов backend за хранилищата, който не е BerkleyDB, а записва всичко като файлове във файловата система. Файловете обаче са в двоичен формат и не могат да бъдат ръчно променяни с текстов редактор.
- Поддържане на символни връзки като тип файлове, които подлежат на управление на версиите.
- Преименуваните файлове вече се следят освен от svn log, но и от svn diff, svn merge, svn list и svn cat.
- Екранирането (escape) на знаците в URL-ите се прави автоматично от subversion, вместо от въвеждащия командите, както досега.
- Всички съобщения могат да бъдат превеждани вече. И търсят преводачи ;-)
За следващата версия 1.2 разработчиците са единодушни, че искат да реализират заключване на файлове (exclusive locking, reserved checkouts). (Когато някой заключи файл, само той може да го променя.)[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Излезе Гном 2.8
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 15-09-2004@16:12 GMT(+2)
 Днес излезе версия 2.8 на графичната среда Гном.
В новата версия са премахнати грешки от версия 2.6.
Обърнато е специално внимание на работата с периферни
устройства, мрежови сървъри и е улеснена поддръжката за
системните администратори. Най-важното ново приложение е
клиентът за електронна поща, новини и календарна работа -
Еволюшън.
А сега малко по-подробна информация:
- Вградена е новата система за типове MIME -
shared-mime-info.
- Вградена е поддръжката на откриване на мрежовите услуги
през DNS.
- Подобрена е работата с медии като CD, DVD, USB памети и
др.
- Има нова тема - Glider.
- Клавиатурните подредби могат да се разглеждат на екрана
на компютъра.
- Опростена е работата с аплети.
- Вграденият календар е подобрен и може да бъде
управляван.
- Подобрени са аплетите за наблюдение на заряда на
батериите, мрежовите връзки, прогнозите за времето.
- Вградена е поддръжката на VNC.
- Стандартно идват инструменти за управление на системата
и мрежата.
- Подобрена е управлението на конфигурирането.
- Поддържат се над 40 езика, между които е и
българския.
- Вградена е по-голяма поддръжка на свободните стандарти
за десктоп на freedesktop.org: споделената база данни MIME,
темите на иконите, управление на скоро използвани файлове,
управление на умалените изображения и обща област за
аплети.
За повече информация:
http://gnome.org/start/2.8/ [Коментари: 2] |
|
|
|
|
|
| Линус Торвалдс като ятак на Майкрософт?
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 17-09-2004@9:33 GMT(+2)
В онлайн версията на сп. Форбс се появи странна статия, в която се твърди, че Линус Торвалдс е едва ли не най-хубавото нещо на света, след завоюването на монополно положение, което се е случвало на Майкрософт.
Авторът на статията Дейниъл Лионс е определено фенче-фенче (a-la герой на песен на Mишо Шамара) на затворения код. Проблемът е, че обикновено описва реалност, ситуации и събития, които не съвпадат с действителните.
Та изводът е, че след като в такова списание като сп. Форбс излизат такива боклуци, не бива да се изнервяме прекалено много, когато тези щуротии попадат и по страниците на родните издания.
[Коментари: 16] |
|
|
|
|
|
| Microsoft стреля в упор по Linux-конкурентите
|
|
|
|
|
|
от Zerg на 17-09-2004@17:17 GMT(+2)
Microsoft възобновява своята атака срещу Linux под девиза Get the Facts, която този път е насочена не срещу широкото движение на операционата система с отворен изходен код като цяло, а конкретно против Red Hat, Novell и IBM.
Новата тактика се основава на това, че болшинството потребители на Linux купуват системата от тази или онази компания, а не я зареждат или компилират свободно достъпните продукти самостоятелно, поясни в интервюто си в сряда генералния мениджър по стратегията на платформата Microsoft Мартин Тейлър.
В хода на акцията, Microsoft ще сравнява свои собствени продукти с продуктите на конкурентите — например, с ПО от сървъра с Java-приложения на Red Hat. «Тази акция е насочена не толкова срещу Linux, колкото срещу Red Hat, Novell и IBM», — подчерта Тейлър.
Тейлър отговоря в Microsoft за борбата срещу заплахите от Linux и ПО open-source, които в много от случаите измести Microsoft от позициите на предполагаем наследника на трона на Unix.
Отчитайки резултатите от изследванията на аналитическа фирма, Тейлър организира рекламна кампания Get the Facts и предупреждава ръководителите на Microsoft от по нататъшни провокационни коментари подобни на това, че ПО open-source — това е «раково образование» или че то е «антиамериканско». Тейлър се среща с възложители от целия свят и започва акцията на Microsoft в Европа.
По неговите думи, настъпването срещу такива продавачи на Linux, как Red Hat и Novell, ще бъде убедително за възложителите на програмно осигуряване. Обаче Microsoft разбира, че за да убеди студентите и програмистите, за които идейната страна може да се окаже по важна от прагматичните съображения, е необходимо използва друга тактика.
«Ние трябва да отчитаме фактора интерес», — казва Тейлър. До този момент компания се стараеше да оформи аудитория и да привлече вниманието на студентите по програмиране с инициативи като Imagine Cup. Както заяви в юлското изказване генералния директор Стив Балмър, да си first to cool — е официален приоритет на корпорацията наред с “първи на пазара” и “първи да направим много пари”.
Microsoft събира боеприпаси и работи над преодоляването на собствената неграмотност по отношение на Linux — например, наемайки такива експерти по Linux, като Бил Хилф, котойто построи WEB-сайта eToys на Linux и разработваше Linux за IBM. По думите на Тейлър, Хилф е постъпил на работа в Microsoft през януари. «Нашите разработчици нямат съответната подготовка. Те добре познават нашето ПО, но Linux и open-source им се налага да изучават от нулата или да привличат консултанти от страни».
В резултат сега Microsoft по добре си представя, какво има в арсенала на Linux и какво е нужно на Редмънд за създаването на високопроизводителна редакция на Windows, каза Тейлър.
Когато ПО open-source израсна от хоби в широко използвани проекти, започнаха да го поддържат такива компании като Red Hat, MySQL и Zend. Тейлър счита, че тези фирми постепенно все повече ще се отдалечават от общността на свободното програмиране, тъй като ще им се наложи да провеждат комерсиални задачи като изпитания, гарантиращи, че техните нови версии не извеждат от строя съществуващото ПО.
В рамките на своята кампания Microsoft утвърждава, че по обща стойност на използване (ТСИ) и безопасност продуктите на Microsoft превъзхождат Linux. Тейлър говори, че за сега на Microsoft по лесно му се отдава да убеди възложителите по първия то тези два пункта. «Трябва да премине време, преди възложителите да признаят преимуществата на Microsoft в областта на безопасността, — това е предизвикано от остатъците от миналогодишните преживявания. Я повече разчитам на аргумента ТСИ, отколкото на аргумента за безопасността».
//www.ZDNet.ru
[Коментари: 20] |
|
|
|
|
|
| GAIM, версия 1.0
|
|
|
|
|
|
от Fil на 20-09-2004@7:34 GMT(+2)
Излезна версия 1.0 на популярния комуникатор за ГНОМ. Съвместим е с AIM (Oscar и TOC протоколите), ICQ, MSN Messenger, Yahoo!, IRC, Jabber, Gadu-Gadu, и Zephyr. Въпреки скока от 0.82 на 1.0, особено големи промени не се забелязват, както е видно от Changelog-а.
Може да видите как изглежда тук.
Това е страницата за сваляне на GAIM.[Коментари: 1] |
|
|
|
|
|
| Безплатният Windows не спира Линукс в Иран
|
|
|
|
|
|
от Agent_SMITH на 21-09-2004@23:40 GMT(+2)
 Дори не може да се подари...
Според тази новина по източници от АФП (Агенция Франс Прес-бел.прев.) Уиндоус е “безплатен” в Иран, но дори там има растяща тенденция в миграцията към Линукс
Иран отказва да спазва международните спогодби за авторските права и по този начин пиратските копия превръщат Уиндоус в безплатен продукт и всеки го ползва.
Според Мохамад Сефри-Рад, отговорен за компютърните системи на Ислямския режим, с оглед политиката в дългосрочен план и необходимостта от сигурност, скоро предстои масова миграция към Линукс.
Той сподели, че (сред хората-бел.прев.) няма усещане за вина в използването на пиратски софтуер, тъй като мамиш единствено Сатаната, т.е. САЩ, когато го ползваш.
В същото време обаче Иран се стреми да бъде приет в Световната Търговска Организация – стъпка която налага признаването и спазването на международните авторски права и закони.
Това означава, че ще трябва да се платят много пари на Сатаната за легализиране на софтуера. Иранците не искат и няма да направят това защото според тях ДяволскияУеър има много скрити вратички и слабости от гледна точка на сигурността, които въпреки непрекъснатите пачове съществуват и следователно не е сигурен.
Ако е “безплатно” си склонен да махнеш с ръка, но ако се налага да плащаш за него логично ще изискваш повече за парите си.
Иран е в черния списък на САЩ, което прави набавянето на софтуер от там трудно (но не невъзможно – бел.прев.). Като решение се обмисля преминаването на цялата държава към Линукс, каза Сефри-Рад. Той добави, че все повече хора осъзнават, че придържането към операционна система контролирана от една-единствена компания е опасно. Пред АФП той каза: “Майкрософт е все едно за си купиш автомобил, на който са заварени капаците”.
[Коментари: 10] |
|
|
|
|
|
| Ще се реформира ли СОИС (WIPO)?
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 23-09-2004@11:20 GMT(+2)
Бразилия и Аржентина предложиха да се преразгледат същността и целите на съществуване на СОИС - Световната организация за интелектуална собственост, която е част от ООН.
В декларацията си, която е публикувана на адрес: http://www.cptech.org/ip/wipo/genevadeclaration.html, двете страни апелират за преразглеждане на огромното увеличаване на обществената тежест на интелектуалните права, както и отрицателните им ефекти като забавяне на изследователската дейност, преобръщането на същността на авторските права, лишаването на огромна част от населението от достъп до познания и лекарства.
Можете да подкрепите исканията им в подписката на сайта.
САЩ не закъсняха с отговора си и веднага започнаха публична кампания за потушаването на това движение, като заплашиха Бразилия с икономически санкции: http://news.ft.com/cms/s/b5c1eb8a-0cbc-11d9-b543-00000e2511c8.html
Все още не е ясно как ще се развият нещата в бъдеще.
Нека не забравяме, че благодарение н активното лобиране от страна на Майкрософт, СОИС отхвърли включването на свободния софтуер и софтуера с отворен код на заседанията на организацията. (http://www.lessig.org/blog/archives/001436.shtml), (http://www.detnews.com/2003/technology/0308/22/technology-250851.htm).
Свободният софтуер не единствената инициатива, която насърчава свободната обмяна на идеи и доброволното сътрудничество. Подобен проект са Съзидателното простолюдие (http://creativecommons.org/) и проектите за свободна публикация на научна информация.
Изглежда текущите държатели на държавно гарантирани монополни интелектуални права се страхуват от появата на конкуренция от страна на моделите на свободна обмяна на идеи. Свободният софтуер в лицето на операционните системи като ГНУ/Линукс, свободните БСД варианти, Апачи, Сендмейл и мн., мн. др. успешно конкурират и дори изместват традиционни компании и страни, които са били до този момент на върха. Затова и в момента ще се проведе активна кампания, която да се опита да потуши свободната обмяна на идеи в другите области на човешкото познание и култура преди те да получат огромния политически и икономически успех на свободния софтуер и софтуера с отворен код.
[Коментари: 18] |
|
|
|
|
|
| Уикипедия премина един милион статии
|
|
|
|
|
|
от Петко Йотов на 24-09-2004@11:05 GMT(+2)
20 септември 2004 (Интернет):
В понеделник Фондация Уикимедия (Wikimedia Foundation) обяви създаването на едномилионната статия в Уикипедия (http://bg.wikipedia.org/).
Уикипедия е свободна многоезична електронна енциклопедия, започнала съществуването си през януари 2001 г. Тя се създава от
доброволци, като в момента е едновременно най-голямата и най-бързо растящата в света енциклопедия, съдържаща версии на над 100
езика. Всеки ден се добавят близо 2500 нови статии, а обновяванията на наличните са около десет пъти повече.
Джими Уейлс, основателят на Уикипедия, отбелязва, че „Уикипедия дължи своя успех на присъствието на силно групово ядро от
високо образовани и изявени сътрудници от цял свят, които заедно поддържат общи стандарти на добри обноски, качество и
неутралност“.
Обяснявайки един от механизмите, гарантиращи високото качество на статиите, той казва: „Всички участници внимателно
наблюдават страницата "Последни промени". Те непрекъснато редактират работите си взаимно“. Дори статии, засягащи
противоречиви теми, могат да се пишат чрез този процес. Официалното приемане на позицията неутрална гледна точка за
статиите способства за това.
Уикипедия сега се нарежда сред десетте най-популярни справочни сайтове в Интернет според Alexa.com (http://www.alexa.com). Тя все
повече се използва като източник, от който черпят студенти, журналисти и всеки, който се нуждае от начална точка за извършване на
проучвания. Нейната популярност беше призната през тази година както с наградата Prix Ars
Electronica (http://www.aec.at/en/prix/winners2004.asp) за виртуални общности,
така и с наградата Webby
(http://www.webbyawards.com) за общност.
Тъй като почти няма ограничения за пространството в Уикипедия, тя възнамерява да поеме и функциите на много специализирани
справочници. За разлика от енциклопедиите, отпечатани на хартия, Уикипедия може да обхване статии както за елементарни, така и за
развити трактовки на едни и същи теми. Едновременно с това тя позволява на научния материал на специалистите да се разпростре
далеч по-нашироко, отколкото може да постигнат традиционните научни публикации.
Уикипедия работи със софтуер от типа "уики", наречен МедияУики, който позволява на всеки да редактира дадена страница
по всяко време и да види веднага своите промени (уики означава 'бърз' на хавайски). Посетителите могат да разгледат и
старите версии на статиите, за да видят как те са се развили.
Цялото съдържание на Уикимедия се публикува при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html#SEC1) (GFDL), който позволява сътрудниците да си
подобряват и променят взаимно работите по принципа, известен като "copyleft". Лицензът позволява също на трети лица да използват
съдържанието на Уикимедия, в случай че те също предоставят това право на други. Софтуерът МедияУики е също свободно достъпен при
условията на подобен лиценз, предназначен за софтуер.
През изминалата година Уикипедия отбеляза по-голям растеж в езиците, различни от английски, доказвайки все повече
многоезичното естество на проекта. Сред повечето от 100 версии на различни езици, 14 от тях в момента имат над 10 000 статии
(английски (http://en.wikipedia.org): 350 000, немски (http://de.wikipedia.org): 142 000, японски (http://ja.wikipedia.org): 72 000, френски (http://fr.wikipedia.org): 53 000, шведски (http://sv.wikipedia.org): 40 000, полски (http://pl.wikipedia.org): 38 000, холандски (http://nl.wikipedia.org): 36 000, италиански (http://it.wikipedia.org): 24 000, испански (http://es.wikipedia.org): 29 000, датски (http://da.wikipedia.org): 20 000, португалски (http://pt.wikipedia.org): 18 000, есперанто (http://eo.wikipedia.org): 15 000, китайски (http://zh.wikipedia.org): 13 000 и иврит (http://he.wikipedia.org): 10 000).
Българската версия (http://bg.wikipedia.org/), със своите над 9000 статии, скоро също ще влезе в тази група.
В добавка към Уикипедия, фондацията с идеална цел Уикимедия (http://www.wikimediafoundation.org)
поддържа и няколко сродни проекта, между които: Уикиречник (http://wiktionary.org), Уикицитат (http://wikiquote.org) (сборник от известни цитати), Уикикниги (http://wikibooks.org) (електронни книги и
учебници) и Уикиизточник (http://wikisource.org) (хранилище на исторически документи и книги, които са обществено достояние).
Всички проекти се публикуват при еднакви условия и използват софтуера МедияУики. За да поддържа тези проекти, фондацията досега е
набрала над 100 000 щ.д. (€80 000). Повече информация за дарения може да се получи на wikimediafoundation.org/fundraising.
Като се има предвид, че всяка минута и всеки ден се извършват редакции, не е възможно да се предскаже докъде ще стигнат
Уикипедия и сродните й проекти след една година. Благодарение на лицензите на ГНУ обаче едно е сигурно: съдържанието и софтуерът,
който го обслужва, ще останат свободни.
Допълнителна информация
За въпроси, моля обърнете се към българския екип: Петко Йотов, Борислав Манолов, Станислав Трайков - infobg-l@wikimedia.org.
Връзка със съвета на Фондация Уикимедия (само на английски):
Jimmy Wales, Board of Trustees Chair, Wikimedia Foundation
Phone: (+1)-727-644-3565
Email: jwales@wikimedia.org
За повече информация вижте:
На английски език:
[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Fedora Core 2 & BIND 9.3.0 - Преди всички...
|
|
|
|
|
|
от Beco на 25-09-2004@20:21 GMT(+2)
(в контекста на новина "ISC BIND 9.3.0" от 24 септември 2004)
За всички желаещи, екипът на OpenIntegra предлага RPM компилация на ISC BIND 9.3.0. Това е последната стабилна версия на най-популярния сървър за имена в Интернет. Тази версия е минорна и съдържа поправки спрямо предишните реализация от серията 9.
Екипът на OpenIntegra предлага тази версия като RPM дистрибутив преди тя да влезе в официалните пакетни хранилища като жест на подкрепа за развитието на проекта Fedora. Компилацията е направена за архитектура i386 и RPM пакетите могат да бъдат изтеглени на адрес:
ftp://ftp.lcpe.uni-sofia.bg/Linux/www.openintegra.com/packages/Fedora/2/bind
OpenPGP сертификатът за проверка може да бъде намерен върху сървърите за OpenPGP сертификати в Интернет (например: http://pgp.mit.edu:11371/pks/lookup?op=get&search=0x7AD14380)
Моля, проверявайте валидността на сертификата и електронните подписи върху RPM пакетите. При съмнения се обръщайте към екипа на адресите публикувани на интернет страницата на OpenIntegra.
[Коментари: 23] |
|
|
|
|
|
| ISO изображения с Mandrake Linux 10.1
|
|
|
|
|
|
от Kolio Kolev на 26-09-2004@15:16 GMT(+2)
 Вече са достъпни за свободно ползване
първите три iso дискови изображения
(iso images) с Mandrake Linux 10.1 Community Edition
(от 16.09 бяха достъпни само за платените/клубните потребители).
Четвъртото iso дисково изображение, съдържащо също само софтуер,
публикуван под някакъв
некомерсиален лиценз (повечето е под GPL), ще продължава да бъде
достъпно само за
платените потребители. Но всички пакети, които са на това четвърто
iso изображение, са достъпни през ftp сървърите.
За да стигнете до страницата за
(download),
изберете "I'm
already a member of the Club or plan on registering soon,
please send me to the download page" и бутона
"Now".
Другата новина е, че вече е свободно достъпна документацията от
предишната версия на адрес http://www.mandrakelinux.com/en/fdoc.php3
Тази документация е изключително подходяща за начинаещи
потребители, но ще бъде полезна и за по-напредналите.
Включени са теми като първи стъпки с KDE, Konqueror, KMail,
OpenOffice и др.
Кольо Колев
[Коментари: 10] |
|
|
|
|
|
| Ние в очите на Майкрософт
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 27-09-2004@19:06 GMT(+2)
С напредването и налагането на свободния софтуер и софтуера с отворен код, стратегията на Майкрософт за борба с тях се променя.
Още помним изказванията на Джим Олчин, Стив Болмър и Бил Гейтс, че Линукс е раково образование и бил антиамерикански.
С т.н. си инициатива "Shared Source", заблудите, които всяват в умовете на политиците и мениджърите на компании са много по-завоалирани и изискват малко повече внимание, за да бъдат разкрити.
(Или с други думи - книжки като тази на г-н Божилов: "Клопките на Линукс и отворения код" вече не вършат работа.)
Затова на сайта на Майкрософт има много интересни статии:
ОПЛ: http://www.microsoft.com/resources/sharedsource/Articles/GNU.mspx
Речник:
http://www.microsoft.com/resources/sharedsource/Articles/OSSGlossary02July.mspx
Екосистема:
http://www.microsoft.com/resources/sharedsource/Articles/SoftwareDevelopmentModelsOverview.mspx
Забележете начина по-които се свободния софтуер бива превърнат в антагонист на комерсиалния софтуер (всъщност - много от свободния софтуер се продава и си е комерсиален). Забележете и начина, по-които биват интерпретирани понятия като "Benevolent dictator", "forking", "copyleft" и т.н.
Ако смятате да популяризирате свободния софтуер и софтуера с отворен код, ще трябва да се сблъсквате с подобни нарочни полуистини.
Имайте ги предвид.
[Коментари: 16] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 83 |
В скорошно интервю Pandemic Studios съобщиха, че смятат да създадат и Линукс версия за играта Star Wars Battlefront. Star Wars Battlefront е още една от множеството StarWars игри която предлага както самостоятелна игра срещу компютърни опоненти така и игра в мрежа. Според Pandemic Studios, ако бъде пусната Линукс версия тя по нищо няма да отстъпва на Уиндоус версията.
На 1-ви септември, 2004-та година, екипът на Linux-BG.org награди 
Останалите снимки от награждаването може да разгледате 
HP предлага големи финансови облаги за най-близките до Линус Торвалдс разработчици.
DBFS е съкращение на DataBase File System и нейната цел е да ви накара да спрете да помните излишна информация, като това къде сте записали даден файл, вместо да помните това за какво е този файл. DBFS не е истинска файлова система, в технически смисъл на думата, а е опит да ви помогне да откриете информацията по начина по който мислите за нея.
След като бе заплануван да излезе на 25-ти август, днес 8-ми септември, най-накрая се появи новата 6.8.0 версия на дългоочаквания X сървър от Xorg. Този сървър има 
ATI пуснаха нова версия на своите драйвери за Линукс под номер 3.12.0.
На 5-ти септември излезе поредната версия Линукс версия на Adventure Game Studio (AGS).AGS ви позволява да играете и създавате приключенски игри, по подобие на тези на 
Едно от най-интересните събития на световната KDE конференция "aKademy" бе създаване на Qt вариант на Gecko машината от Mozilla проекта. Това ще даде възможност за създаване на браузър с качествата на Mozilla, който да изглежда и работи като KDE/Qt приложение. Освен това се обмисля създаване на KPart, която ще предложи алтернатива на сегашната машина използвана в Konqueror за обработване на HTML страници.
Red Hat 
Проектът Mozilla вчера обяви новата версия 0.8 на самостоятелния пощенски клиент 
Кnoppix.com публикуваха 
В Slashdot се появи 
"The Economist" 
Demiurge Studios пуснаха нова версия на играта Clone Bandits с две нови карти. Играта е модификация за UT2004 и може да се играе с Линукс версията на UnrealTournament 2004(с пач 3323).
Преди няколко седмици бе реализирана версия 2.0 на 
Разработчиците на Fedora Core пуснаха втора тестова версия на Core 3.
Computer Sciences Corp. (CSC) са публикували доклад от 96 страници относно софтуера с отворен код и потенциалните ползи от неговото използване в бизнес-средите и от правителствени организации (e-government).
Новото 
Софийският Университет "Св. Климент Охридски" има удоволствието да ви представи огледален файлов сървър на Mandrake Linux. Той е достъпен на адрес:
Trolltech разпространиха версия 2 на Qt4 Technology Preview. Част от новостите в тази версия са поддръжката на AT-SPI, която позволява равностоен достъп до Linux средата от хора с физически проблеми. Другият акцент е 
Дългоочакваната 2.0 версия на Evolution вече е факт.
Макар тя да не е обявена официално на 
Може би ATI са се вслушали в 
OSNews публикува