 |
| OpenBSD Live CD - OliveBSD
|
 |
|
|
 |
 |
от ken на 1-03-2006@8:06 GMT(+2)
Появи се нов проект за създаване на LiveCD-версия на откритата операционна система OpenBSD за настолни компютри — OliveBSD.
ОС OliveBSD се базира на OpenBSD 3.8 и снабдена с графична среда и популярни програми за десктоп.
Сред намиращите се в OliveBSD пакети са: IceWM, файлов мениджър ROX-filer, текстов редактор SciTE, браузър Mozilla Firefox и пощенския клиент Thunderbird, графичния редактор The GIMP, IM-клиент Gaim, IRC-клиент X-Chat, музикален плеър XMMS, програма за работа с електронни таблици Abs, за PDF Xpdf, за PostScript- Ghostview, инструменти за работа с tar-файлове Xtar, FTP-клиент AxYftp, ПО за записване CD с данни и аудиодискове CD-Rchive, клиент за отдалечен достъп TightVNC viewer.
Подробности и адреси за сваляне на OliveBSD LiveCD са достъпни от
сайта на проекта.
[Коментари: 8] |
|
 |
|
 |
|
| Милион и една Wikipedia
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 2-03-2006@13:23 GMT(+2)
На 1 март 2006г. свободната енциклопедия Wikipedia, която съчетава в себе си едновременно лицензната свобода на съдържанието чрез GFDL, както и практическата свобода - лесна редакция чрез Wiki, достигна 1 000 000 (един милион, 10 на 6-та степен) статии само в английската си част. Статията е била за ЖП станцията Джордънхил и е създадена от Юън Макдоналд.
Wikipedia съдържа над 3,3 милиона статии на над 125 езика. Енциклопедията е стартирана през януари 2001г. Английският и вариант съдържа над 20 милиона вътрешни връзки, и средно всеки ден се извършват над 65 000 (2 на 16-та) редакции и се създават над 1700 нови статии. Всеки може да изтегли съдържанието на енциклопедията, както и да допринесе за него.
Българският вариант на Wikipedia се намира тук: http://bg.wikipedia.org
За повече информация - комюникето по случая:
http://wikimediafoundation.org/wiki/Pre...
Има много спорове за това доколко енциклопедия създадена по специфичния начин на Wikipedia е достоверна, но вече има и доказателства, че Wikipedia е един от най-добрите ресурси, до които човек може да има достъп.
Появата на първите популярни енциклопедии е имал огромен ефект в обществото през 18 век. Според мен (ал_шопов) Wikipedia все повече ще предизвиква подобна промяна в днешното общество.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Излезе OpenOffice.org 2.0.2
|
|
|
|
|
|
от Hristo Hristov на 9-03-2006@13:23 GMT(+2)
 Днес (09.03.2006 г.) бе обявено излизането на новата версия OpenOffice.org 2.0.2. Поправени са доста бъгове, и са добавени нови възможности. Пълният списък на промени можете да видите тук.
Новата версия можете да я изтеглите както винаги от обичайното й място. За момента има версия за GNU/Linux (rpm и deb пакети, ако някой има желание да генерира от тях пакети за Slackware е добре дошъл), Windows и MacOSX PPC. Надявам се скоро да успея да кача и версия за FreeBSD 5.5/6.0 и Solaris.
Желая ви приятно използване на новата версия.
По план график следваща версия се очаква да излезе на 29 май 2006 г., но като се има предвид че с тази закъсняха с 9 дни, предполагам, че и следващата версия ще бъде изтеглена с десетина дни напред, така че може би в началото на юни можем да очакваме нова версия. Надявам е вече да вмъкнат кръпката която съм направил за азбучно номериране на кирилица.
П.П. Понеже речниците за проверка на правописа, сричкопренасяне и синоними се разпространяват под GPL лиценз, те не могат да се разпространяват заедно с инсталацията на OpenOffice.org. Те трябва да се инсталират допълнително. За целта има създаден помощник за тяхното инсталиране. Инструкции как да инсталирате речниците можете да видите тук. Самият пакет с речниците можете да го изтеглите от тук.
П.П.П. За ентусиастите които имат желание да изпробват междинни билдове, да тестват и да докладват проблеми, могат да следят новините тук.
[Коментари: 4] |
|
|
|
|
|
| Конференция за месец март 2006г
|
|
|
|
|
|
от Мирчо Мирев на 10-03-2006@15:46 GMT(+2)
На 24-ти и 25-ти (петък и събота) март ще се проведе конференцията на Линукс за българи за месец март. Този път тя ще продължи 2 дни и ще е на тема "Свободният софтуер в Югоизточна Европа". Организира се от Интернет общество - България като част от поредица работни семинари по проект FlossWorld: Световно проучване на свободния софтуер www.flossworld.org.
Мястото на провеждане ще е Франкофонския център в ректората на Софийския Университет.
ВНИМАНИЕ! Местата ще са ограничени (залата събира около 40 души), но работнния семинар ще бъде излъчен на живо и записан.
Основните теми, които ще се дискутират са:
- Използване на свободен софтуер и софтуер с отворен код в администрациите в региона и политика по отношение на отворените стандарти - опитът на България, Хърватска и Македония
- Софтуерни проекти, които се разработват в региона (България, Турция, Хърватска, Македония) – прилики, разлики, значимост в международен план
- Академичната общност и софтуера с отворен код.
- Свободният софтуер и бизнеса - отношенията между работодателите и хората от средите на свободния софтуер - знания, умения, очаквания
Лекторите, които ще представят опита на съседните държави са от Хърватска, Турция и Македония. Предварителната програма и повече инфомация можете да видите тук: foss.bg/conf/bg_agenda.html, а също следете и сайта на конференциите conf.linux-bg.org където ще публикуваме и предварителната програма на събитието.
В този контекст се търсят лектори за последната тема: Свободният софтуер и бизнеса.
Единият лектор трябва да представи позицията на работодател и това какво очаква и търси като знания и умения от служителите, занимаващи се със свободен софтуер.
Вторият лектор трябва да представи позицията на човек от общността, който търси работа и има дадени очаквания и опит в разботата по проекти, свързани или представляващи свободен софтуер/софтуер с отворен код.
Като резултат се очаква да се получи и дискусия на базата на двете гледни точки.
Въпросите и за двамата лектори, на които е желателно да се базират техните презентации са:
- Какви са предимствата на служителите, имащи опит със свободен софтуер? Например: Може ли да се говори за по-добри умения за работа в екип, самостоятелно взимане на решения, по-голямо желание за споделяне на знания ако служителят се е занимавал със свободен софтуер?;
- Какви са недостатъците на служителите, имащи опит със свободен софтуер? Например: Може ли да се говори за трудности при влизането в даден модел/схема на работа?; До колко служителите са склонни да спазват установено работно време, график и принципи на работа?
- Лесно ли е да се намерят квалифицирани служители с опит в разработката/поддръжката или работата със свободен софтуер? Ако да - защо и ако не - защо?
- Какво е отношението на един работодател към това, че служителите участват доброволно в проекти, свързани със свободния софтуер, в или извън работно време?
Предложенията изпращайте на Юлия Велкова, julia@isoc.bg до 17-ти март (петък) следващата седмица.
Всякакви запитвания относно предстоящата конференция, идеи и пердложения пращайте също към conf@linux-bg.org[Коментари: 8] |
|
|
|
|
|
| И пак джамбуре за GNOME
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 14-03-2006@16:05 GMT(+2)
 Момчета и момичета,
Няма какво да я увъртаме - дето се казва - не от ден и два сме се подушили.
Утре излиза GNOME 2.14 - да го отпразнуваме в Кривото[0], да го поизправим, че поводът е хубав.
Оставете споровете коя работна среда е по-хубава, дали било по-добре да ползваш Cygwin под емулацията на Wine или Wine под емулацията Cygwin[1].
Дайте да поусмихнем сърцата, да разтупаме очите и да смигнем с усмивка.
[0] На Дондуков и Будапеща в София.
[1] API-та се емулират, не хардуер.
[Коментари: 11] |
|
|
|
|
|
| Излиза GNOME 2.14. - по-добър, бърз и лесен
|
|
|
|
|
|
от al_shopov на 15-03-2006@13:03 GMT(+2)
Здравейте всички,
GNOME 2.14 официално ще бъде обявен нейде из деня или нощта - когато екипа по новото издание смогне да изпакетира де що сорс намери из системата за изходен код.
Но да не се отплесваме - така или иначе GNOME 2.14 вече е тук. Когато и да го обявим - това си е слагане на един вододел в иначе непрестанния поток на развитието на свободния софтуер - да не издребняваме с такива неща като цепене на секунди и точност, защото при свободния софтуер нещата стават, когато си станат.
Бележките по версията можете да прочетете на български тук:
http://www.gnome.org/start/2.14/notes/b...
Там можете да прочетете в подробности част от новостите в GNOME - но общо взето той е станал:
1. по-бърз.
2. по-лесен,
3. с повече възможности.
Българският екип по превода успя и този път да направи 100%-ов превод на интерфейса, като сме започнали да превеждаме и помощната система (тя не е на 100%), а и има превод на ръководството за GNOME 2.10 - не е най-новото, но постепенно ще го интегрираме с останалата част на изходния код и ще го обновим. Все пак - слънце да бяхме, пак не можем да огреем навсякъде.
Много са преводачите и няма да смогна да изброя всички, но специално място трябва да отделя на едни нови членове на екипа - това са всички хора, които докладваха за грешки в превода и които имаха търпението да ни помогнат. Искам да им благодаря лично - вие видяхте, където ние не смогнахме, направихте това, което ние не съумяхме и бяхте там, където ние не стигнахме. Благодарим Ви, че помогнахте GNOME да е още по-добър на български.
И нека да завърша с фразата, която ще видите твърде често в GNOME, ако го ползвате на български:
====================================================
Проектът за превод на GNOME има нужда от подкрепа.
Научете повече за нас на http://gnome.cult.bg
Докладвайте за грешки на http://gnome.cult.bg/bugs
====================================================[Коментари: 20] |
|
|
|
|
|
| Отворен код и бизнес - тема на конференция
|
|
|
|
|
|
от contact_bogomil на 17-03-2006@13:37 GMT(+2)
Конференция
Приложението на отворения код в бизнеса вече не е тема, която може да бъде пренебрегната. Конференцията в Лондон ще разгледа точно тези аспекти.
Лектори
Към момента следните лектори са потвърдили участие в събитието:
* Francois Bancilhon, изпълнителен директор на Mandriva
* Brian Behlendorf основател и технически директор на CollabNet
* Bernard Dalle, General Partner, Index Ventures
* Paul Everitt, основател и лидер на Zope Europe Association - можете да изтеглите лога от последния чат с него от тук.
* Martin von Haller Groenbaek, Partner, Bender von Haller Dragsted (BvHD)
* Steve Howe, отговорник за целия свят на Open Source Initiatives, Dresdner Kleinwort Wasserstein
* Sacha Labourey, технически директор и генерале мениджър за Европа на JBoss
* Marten Mickos, изпълнителен директор на MySQL
* Mike Milinkovich, изпълнителен директор на Eclipse Foundation
* Jean-Pierre Laisne, Chairman, ObjectWeb
* John Powell, изпълнителен директор на Alfresco
* Dirk Van Rooy, Free/Open Source Software,European Commission
* Lawrence Rosen, Founding Partner, Rosenlaw & Einschlag
* Mark Taylor, основател и изпълнителен диретктор на Open Source Consortium
* Robin Vasan мениджър на Mayfield
* William Weinberg, от Open Source Development Labs
Потоци
Организаторите планират следните потоци, които да обхванат всички аспекти на темата на конференцията
- Open Source Business Strategies for Competitive Advantage
- Intellectual Property
- Beyond Linux in the Enterprise.
Повече за събитието, както и как да спечелите безплатен пропуск за него, можете да намерите ето на този адрес.[Коментари: 1] |
|
|
|
|
|
| Излезе Линукс ядро 2.6.16
|
|
|
|
|
|
от Милен Здравчев на 21-03-2006@9:20 GMT(+2)
Излезе 16-тото ядро от серията 2.6. Сред основните промени са добавянето на OCFS2 клъстерната файлова система от Oracle, поддръжка за Cell процесори, както и корекция на множество проблеми забелязани от анализа на Coverity.
С добавянето на OCFS2 ползвателите на Линукс могат да се възползват от няколко клъстерни файлови системи: Global File System (GFS) на Red Hat, Veritas Storage Foundation Cluster File System и SAM FS и QFS на Sun.
Поддръжката на Cell процесора официално става част от ядрото. Cell процесора е създаден от IBM, Toshiba и Sony и ще бъде в основата на Sony PlayStation 3.
Към промените се забелязва добавянето на поддръжка за Transparent Inter Process Communication (TIPC) протокола който се използва за комуникация в клъстър.
Източник: InternetNews.
Ядро 2.6.16 може да свалите от тук.
[Коментари: 6] |
|
|
|
|
|
| Гадже или firefox - изберете сами...
|
|
|
|
|
|
от ал_шопов на 22-03-2006@17:13 GMT(+2)
Колко обичате свободния софтуер? Как да обясните жарта вложена в правенето му, документирането му, коригирането на грешки? Как да избегнеш етикета, когато те заклеймяват, че си зелот или фанатик?
Мислили ли сте си как да обясните всичко това - дали не е просто пубертетна проява, хормони в действие или обикновена сублимация? (е не толкова обикновена - http://en.wikipedia.org/wiki/Sublimatio... - учат ме тук на купешки думички)
Ето един илюстративен пример за това:
Една мадама срещнала интересен проблем при деинсталирането на Firefox - не се трият данни от профилите и е видяла кои сайтове е посещавало гаджето й (май даже годеникът й) - това е станало благодарение на запомнянето за кои сайтове да не се помнят паролите.
Сайтовете са били за запознанства по Интернет. Оттам нататък картинката е ясна - скандал и след това раздяла - това е толкоз просто и логично.
Въпреки случката с момъка, с който е била цели 5 години, същата тази мадама е пратила доклад за грешка до Bugzilla. Защото грешките трябва да се чистят - как ще стане по-добър софтуерът иначе?
Или да перефразирам рок групата Queen:
Inside my heart is breaking
My make-up may be flaking
But my smile still stays on
DEBUGGING must go on
Ето го и целия доклад в Bugzilla:
Бързо приключилата и тъжна, но за сметка на това - поучителна история на Наоми Рокс с гаджето й.
Тази забележка я правя след третия коментар по статията (т.е. след JOKe, Italianeca, Георги Сотиров)
Не знам за вас, които се подигравате - може и аз да съм се объркал, когато написах новината. Просто исках да посоча колко смелост се иска да подаваш доклади за грешка дори в тази ситуация. Но това, което за някой е доблест, вероятно за други изглежда глупост.
Исках да покажа, че от един момент нататък трябва да положиш големи усилия, за да продължиш, което може и да изглежда фанатично.[Коментари: 17] |
|
|
|
|
|
| DesktopBSD 1.0
|
|
|
|
|
|
от Nick Angelow на 5-04-2006@8:58 GMT(+2)
 Появата на първата финална
версия на настолната
дистрибуция DesktopBSD 1.0 вече е факт
Вчера, на домашната
страница на проекта DesktopBSD е обявена появата на
първата версия на дистрибуцията, базирана на FreeBSD
5.5-PRERELEASE, графичната среда KDE 3.5.1 и включваща в себе
си, освен удобен инсталатор и подходящ набор от програми за
администриране, интегрирани с центъра за управление
(за пуристите -- Control
Center) на KDE, позволяващи изпълнението на редица
операции като манипулирането на потребители и програми,
монтирането на дискови дялове, настройката на мрежата и
други, да се изпълняват с едно (или две :о)) щраквания с
мишката, като самата дистрибуция може да бъде изтеглена от съответната
страница на сайта на проекта.
[Коментари: 3] |
|
|
|
|
|
| "10-те най" на DistroWatch
|
|
|
|
|
|
от NetCutter на 29-03-2006@13:31 GMT(+2)
DistroWatch.com е известен интернет сайт, в който може да откриете информация за множество Линукс дистрибуции и всички новини, свързани с тях. Сайтът поддържа и класация, от която може да се добие ясна представа за интереса, който предизвикват у потребителите различните Линукс системи. В нея влизат първите 100 дистрибуции, чиито страници на DistroWatch са реализирали най-много посещения за определен период време (усредена стойност за един ден).
Представяме на вашето внимание дистрибуциите, класирани на първите десет места (на базата на данните от последния един месец):
1. Ubuntu – сравнително нова дистрибуция, която предизвика мини революция сред Линукс общността. Това е отворена, изградена от свободен софтуер операционна система. Както много други, и тя е създадена на основата на Debian и се обновява на всеки шест месеца. Освен върху свободата Ubuntu Linux се фокусира и върху лекотата за използване и поддръжка. Последната версия в разработка е 6.04 с кодово име Dapper Drake.
2. Mandriva – преди позната като Mandrake Linux. Mandriva е френска компания, обединение на старите Mandrakesoft, Lycoris и Conectiva. Стара и много популярна, насочена предимно към потребителите с по-малко опит.
3. SUSE – друга стара и популярна германска дистрибуция (днес собственост на Novell). В началото базирана на Slackware, но в последно време става във все по-голяма степен user-friendly и печели все повече почитатели. Последната версия 10.0 притежава както комерсиално, така и изградено изцяло от свободен софтуер издание.
4. Fedora – по-малката сестра на Red Hat. Известна също и като Fedora Core, RPM-базирана. Създадена с идеята за лесна инсталация и конфигуриране, тя е предназначена за домашните потребители на Red Hat Linux, който вече е бизнес ориентиран.
5. MEPIS – създадена на 10 май 2003 г., базирана на Debian и замислена да бъде по-приятелски настроена към потребителя от Mandrake, SuSe и останалите.
6. Damn Small Linux – известна също като DSL и оригинално с размер 50 MB, с идеята да се използва от малоформатен “live” компактдиск, в момента позволява инсталация и стартиране от твърд диск, USB flash памет, CompactFlash карта, ZIP устройство и др.
7. FreeBSD – BSD са системи от *nix семейството, създадени на базата на Unix. FreeBSD е свободна и има версии за множество процесорни архитектури – Intel x86 фамилията, DEC Alpha, UltraSPARC на Sun Microsystems, Itanium (IA-64), AMD64 и PowerPC. В момента се разработва поддръжка на ARM и MIPS.
8. Debian – също една от най-старите (основана през 1993 г.) и популярни дистрибуции, съдържаща изцяло свободен софтуер и първоначално използвана предимно от напреднали потребители. Днес все повече операционни системи се разработват на нейната база.
9. PCLinuxOS – за нея често се използва абревиатурата PCLOS. В началото е стартирала като LiveCD клонинг на Mandrake (сега Mandriva) с възможност за стартиране и от USB устройство, а вече може да се инсталира и върху твърд диск.
10. KNOPPIX – тази “жива” (live) дистрибуция предизвика революция в начина на използването на Линукс. Създадена от Клаус Кнопер и базирана на Debian, стартира и работи директно от оптичен диск.
Веднага правят впечатление любопитните събития в челото на класацията. Ubuntu от доста време (и би могло да се каже, малко изненадващо) е окупирал категорично първото място и като че ли в близко бъдеще няма кой да го детронира. Mandriva и SuSe си оспорват второто място в отчаян опит да догонят лидера. Може да се отбележи и 19-ата позиция на Xandros, една от най-лесните за използване и приятно изглеждащи Линукс дистрибуции, което може би се дължи в най-голяма степен на комерсиалната й насоченост. Почти всички представители от първата десетка през последния месец са отбелязали увеличение на интереса към тях, с изключение на Debian и FreeBSD, които са без промяна, както и SuSe, който е отстъпил от позициите си.
by www.computers.bg
[Коментари: 27] |
|
|
|
|
|
| Балмър говори за дело срещу Линукс в интервю
|
|
|
|
|
|
от Fil на 31-03-2006@13:02 GMT(+2)
Според интервю със Стив Балмър (изпълнителен директор на Microsoft), публикувано във Forbes, Microsoft счита за възможно да заведе дело за нарушение на патенти срещу Линукс, за да защити своите акционери. Балмър е заявил: "Мисля, че има експерти, които твърдят, че Линукс нарушава нашата интелектуална собственост. Аз няма да коментирам. Но ако се потвърди, ние разбира се дължим на нашите акционери да имаме стратегия."
Microsoft е заявила над 3000 софтуерни патента през 2005 и вече притежава над 4000 патента, включително голям брой за фундаментални, но тривиални неща, като двойното щракане с мишка.
Източник: fpages.info[Коментари: 23] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 71 |
От Slashdot 
Sharp обяви че скоро смята да пусне на японския пазар новия модел на джобния компютър Sharp Zaurus - SL-C3200.
Можете да изтеглите безплатно и свободно книгата "C++ GUI Programming with Qt 3" 
Според 
Независимо от това дали сте запален Quake 3 геймър или не, гледката и усещането, когато играете такъв вид игра на видеостена от 24 големи монитора с висока резолюция, определено са страхотни! С помощта на дистрибутирано OpenGL рендериране чрез технологията Chromium и прокси графичен X сървър чрез Distributed Multihead X (DMX) можете да се сдобиете с "прилична" геймърска машина. Естествено, за целта ще са ви необходими подходящ хардуер и софтуер - само 12 компютъра и то с Линукс. Както се казва, "колко му е" да си "спретнете" 12 сървърен клъстер базиран на Линукс, който с помощта на 24 TFT мониторна видеостена да ви осигури скромната резолюция от 10240x3072 при 15-30 FPS.
На 9-ти март, на провежданата в
момента изложба CeBIT 2006, е бил представен KNOPPIX 5.0 Live
DVD
Завърши гласуването в Debian относно лиценза GFDL. Като 
От сайта на Blender 
Днес в 
След близо една година разработка излезе новата версия на
От страниците на The Inquirer 
В интернет се появи 
От скоро разработчиците на Xara Xtreme публикуваха версия която може да се използва пълноценно под Линукс. Xara Xtreme е софтуер за обработка на векторна графика който от скоро е 
Според 
В секция 
Ден след появяването на бял свят, вече можете да изтеглите от секция 
Повече няма да има нужда от
регистрация в Red Hat Knowledgebase
С очакваната поява на OpenBSD 3.9 започнаха да излизат и съпътстващи неща които да отбележат събитието - като песничката BLOB . Тя е "посветена" и на производителите на хардуер които не предоставят само компилирани драйвери за своите продукти
Броени часове след 
Сайтът DistroWatch.com ни 
Дистрибуция за истински
мъже