от Yordan Georgiev(22-03-2006)
рейтинг (23)
[  добре ]
[  зле ]
 Вариант за отпечатване
Монтиране на отдалечени файлови системи
(статията е предназначена само за начинаещи
и ще бъдат дадени
примери с помощта на Дебиан)
Посвещава се на КатенЗето
Тази статия ще покаже една малка част от възможностите за монтиране на отдалечени файлови системи. Тя не претендира нито за пълнота, нито за вярност.
В поредицата от статии ще разгледаме:
монтиране на споделени ресурси от Windows fileserver и/или Самба (алтернативата на Windows fileserver за Linux, *BSD, Solaris и други);
монтиране на пощенска кутия в gmail.com;
монтиране на части от файлови системи през ssh.
Хубаво е да знаете какво ще разглеждаме, но нека предварително да дам няколко нагледни примера за какво аз използвам горните три метода.
Първо: За слушане на музика и гледане на филми с програми, които не работят през мрежата. Например: mp3blaster orpheus, mplayer (въпреки че за mplayer има plug-in) и други. Това ми позволява да не тегля локално дадените файлове.
Второ: Пощенската ми кутия при чичко Гугъл е повече от 2Gb. Според мен е много подходяща за запазването на резервни копия на различни конфигурационни копия и други. А според Бобсън е отлично средство за запазване на снимки (самата кутия може да се използва като storage).
Трето: Вече имаме криптирана връзка и пакетите ни не могат да се гледат толкова просто. Това ни позволява да пренасяме "строго секретни" файлове. Например: за backup, а защо не за използването на root директорията на някое сървърно приложение да не ползваме друга машина с достатъчен дисков капацитет (не че за тази цел няма вградени възможности, но все пак въпросът е принципен).
Нека да започнем с най-срещания сценарий. В огромна част от мрежите има почти и единствено Windows машини. При тях е много разпространено тъй нареченото „шерване“. В тази статия едно такова „шерване“ ще бъде наричано отдалечена файлова система. От този ресурс можем да се възползваме предимно по няколко начина: да използваме приложения, поддържащи smbfs (ще разясним какво е това малко по-долу) или да монтираме тази отдалечена файлова система пак с помощта на smbfs и да можем да работим с него с която и да било програма, както и да теглим файловете и после да работим с тях. Предимството на втория случай се крие в това, че не всяко приложение има функционалността да работи през мрежата с smbfs, а да се теглят файловете понякога е дори невъзможно (недостатъчно локално дисково пространство).
Сега по същество. Smbfs означава Samba File System. За да използваме тази възможност, ще са ни необходими няколко неща:
1.Smbfs модул за ядрото – в Дебиан и в по-голяма част от Линукс дистрибуциите този модул е компилиран по подразбиране. Ако го нямате, просто си компилирайте ново ядро с необходимите ви модули (компилирането на ядро не е тема на тази статия).
2.Smbfs пакет с програми – в Дебиан това става по следния начин
| Пример: |
#apt-get install smbfs |
3.Няма да е зле да видим дали модулът на ядрото може да се зарежда и ако може, да го заредим. И естествено, ако работи да го накараме да се зарежда заедно със системата ни.
| Пример: |
#modprobe smbfs //зареждаме модула
# echo 'smbfs' >> /etc/modules //добавяме го в /etc/modules,
//за да се зарежда със стартирането на машината ни. |
4.Създаваме си директория, в която искаме да ни се появява отдалечената файлова система. Нарича се още точка на монтиране.
| Пример: |
#mkdir -p /mnt/smbfs |
5.Накрая монтираме файловата система. Това може да стане „ръчно“ като под root напишем:
| Пример: |
#mount -t smbfs -o username=guest,password=pass //komshiata/c$ /mnt/smbfs |
Можем да автоматизираме монтирането, ако добавим в /ect/fstab следния ред
| Пример: |
//komshiata/c$ /mnt/smbfs smbfs defaults,user,noauto,username=guest,password=pass 0 0 |
По-просветените вече знаят, че това ще намали сигурността, тъй като Файлът fstab е текстови и паролата ни не се вижда. За да стане паролата видима само за root, правим следното:
създаваме файл /etc/smbfs.pass, съдържащ юзера и паролата ни така:
| Пример: |
#echo `username=guest` > /etc/smbfs.pass
#echo `password=pass` >> /etc/smbfs.pass
//правим така, че да е достъпен само за root
#chmod 600 /etc/smbfs.pass
#chown root.root /etc/smbfs.pass
//виждаме дали имаме необходимото във файла /etc/smbfs.pass
# cat /etc/smbfs.pass
username=guest
password=pass
# |
И заменяме реда в fstab със следния:
| Пример: |
//komshiata/c$ /mnt/smbfs smbfs defaults,credentials=/etc/smbfs.pass 0 0 |
И в края на нашата работа тестваме направеното:
| Пример: |
#mount /mnt/smbfs //монтираме и така тестваме реда в /etc/fstab
# ls -lha /mnt/smbfs //ако машината която „монтираме“ работи
//и сме си направили всичко останало както трябва, ще се радваме на резултата” |
Това беше всичко от първата част. По-интересното оставям за следващата :) Може малко да се забавя с останалия материал, тъй като има повече тънкости и искам да ги пипна, за да знам, че работи.
П.П. Надявам се на градивна критика и стойностни коментари (тролските изказвания ще бъдат подминавани).
<< Инсталация на Gentoo за начинаещи | GPRS в Linux >>
|
