Разбирам, че за американците, където кабелната телевизия е изключително скъпо удоволствие, Нетфликс е някаква манна небесна. Но за мен Нетфликса е излишен лукс, който не мога да си позволя. А съм чувал, че съдържа DRM. Даже бил някакъв особен дето само на IE сработвал да пусне четири к-ъта и се превъзбуждат някакви хора с монитори дето са по-скъпи от колата ми.
Мисля, че съм го казвал, но покрай мангата (жанр в комиксите) установих, колко много не знам английски. А в един комикс езика е съвсем прост и делничен. Между ежедневния и техническия английски език няма почти никаква пресечна точка.
Та за съжаление, не мога да отговоря на въпроса къде е сниман този филм. Аз с българското кино приключих някъде около
„Трака-трак“. Не, че не се попилях да се смея на него. Сигурно като активно пътуващ с българските железници след осемдесет и четвърта, много присърце ми е дошъл. А по времето, когато е излязъл съм бил второкурсник в техникум извън Видин до който ходех с влак и живеех на квартира.
Не се е променило много. И на сегашната си работа ходя с влак.
Последния филм, който съм сигурен, че е сниман тук е
„Шивачки“. Децата бяха малки и бяха затворили градската градина, та нямаше къде да ги водим на разходка. Според мен, като всичко останало в българското кино, това беше тъпотия и не го гледах.
То и тук цялото нещо беше връзкарщина. По това време се снимаше филм до два у нас на година. А министър на културата беше моя съгражданка, съпругата на това корумпе
проф. Балтов дето най-после го изгониха от Пирогов. Ха познайте защо снимаха филма тук.
По-късно около тринадесетта някъде подопечните на Цветан Василев решиха да снимат и сериал тук. Носеше претенциозното заглавие
„Дървото на живота“. Има даже
списък с епизоди. Такова нещо бях виждал повечето чуждни сериали, но не и на български език. И тази гнусотия не я гледах.
Всъщност от тая идиотия
„Дунав мост“ насам има два наши сериала, които са ми допаднали много.
Първия не мога да се сетя, как се казваше. Беше на ЬТВ, участваха Ципурата, Мая Бежанска и Татяна Лолова. То прякора му излезе точно от този сериал. Беше нещо като сорта на „Дамашен арест“, ама не мога да се сетя точно. Има някои наистина гениални серии в които съм се попикал (за радост не буквално). Има си и българските тъпотии, но не са много.
Втория е нов и те първа ще му почва втория сезон. Казва се
„Съни бийч“ и само заради идиотското му заглавие не би трябвало изобщо да го погледна. Не съм го гледал целия. Хванал съм едва няколко серии докато съм бил на гости. Даваха го по някоя от кабеларките им, не по основния. Но от малкото дето видях, се спуках от смях. Мила, родна картинка. То само по заглавието човек трябва да се сети, че олигофренията извира там.
Ако някой има желание, мога да съставя списък на български, игрални филми от последните години, които по реклама са ми допаднали, но така и не съм попаднал в салона да ги гледам, което може би е било грешка. Обещавам, че сред тях не са „Дамасцена“, „Love.net“ и онова новото на иначе прекрасната Яна Маринова с Ицо Хазарта.