« Отговор #1 -: Mar 18, 2022, 00:24 »
Прекалено общо говориш.
Веднага ще ти задам въпроса:
Каква е твоята среда? Сред какви хора се движиш, с какви хора работиш, общуваш и живееш? Ако сред тези хора виждаш простотия, егоизъм и себелюбие и това те натоварва, значи те не са твоите хора. Аз виждам съвсем друго у хората. И знаеш ли защо? Защото съм насочил вниманието си към това друго у тях. Не към недостатъците им, не към грешките им, а към потенциала им, към успехите им, въпреки трудностите, към всичко, което ги кара да стават всяка сутрин и да продължават напред.
Прост физичен закон е. Вселената е неутрална. Като бял лист хартия. Съзнанието ти е източника на светлина. Ако я осветиш със синя светлина, ще видиш, че хартията е синя. Ако я осветиш с розово, тя ще бъде розова. По какъвто начин гледаш на света, такъв ще го виждаш.
Вместо да задаваш въпроса, защо хората са такива и кога ще се изкорени балканския ни манталитет, по-добре се запитай, как ти да се промениш така, че да започнеш да виждаш света по друг начин. По начин, който ще ти позволи да видиш и хубавото в него. Да го осветиш с подходяща светлина.
Говориш така, сякаш си се отделил от хората. Те, тях, егоисти са, прости, нямат критично мислене... Да не би да пропускаш факта, че ти си част от тези хора, от този народ. Да не би да твърдиш, че присъствието ти сред тях, действията ти, приказките ти, не са част от висчко това? Хем си част от тъкънта на обществото и народа ни, хем те са кривите. Как става? Ти не оказваш ли никакво въздействие във всичко това? Ако ти не си егоист, не си прост, а интелигентен, мислиш критично, пазиш чистота, защо не въздейставш благотворно на хората, сред които се движиш и да започнат и те като теб? Осъзнаваш ли ролята си във цялата пиеса? Ако да, бъди пример, действай, бъди безупречен така, както го разбираш и се надявай, че някой ще те последва. Ако не, въпроса ти е съвсем неуместен, докато не осъзнаеш, че си част от всичко и всички ни.