« Отговор #78 -: Feb 04, 2017, 03:20 »
Прав си, няма да направя нищо. Поради простата причина, че живота ме научи, че ако си отварям устата толкова, твърде често никой няма полза. Дори да говоря за нещата, както са си, доводите ми да са логични, в контекста и на място, може да не искат да слушат. По-лесно е да изтърпиш нечии приказки и да продължиш по старо му, отколкото да слушаш, да прецениш, ако устата е права за нещо и да се промениш ти или да промени каквото друго там е във властта ти.
В крайна сметка, на който му трябва форум за линукс, ако го изгонят от един, ще си намери друг или ще си направи. Вселената не търпи вакуум и всеки или си намира мястото, или ако не, може да си го сътвори.
Относно НАП. В последните две-три години забелязвам, че ако нещо, в някоя от държавните структури, не е наред, ако не се случват нещата, които трябва и то навреме, хората могат да се разкрещят на място на държавните служители, да заплашват, но стигне ли се до съд, съдят институцията или държавата. Много непрактично от моя гледна точка, защото те рано или късно ще получат това, което искат. Рано или късно, може да получат възмездие за похабените си нерви. Но обикновено е късно. Когато на мен ми се случат разни спънки и по някое време не издържа на дебелоочието на онез там, като заплаша със съдебна разправа лично тях и тези, които подписват и подпечатват, че нарушават правилата и разпоредбите, че не си вършат работата или я вършат в противоречие със закона, съзнателно, нещата обикновено се случват както би трябвало.
Някак липсата на лице зад институциите доведе и до липсата на отговорност от служителите. И с пълно право, защото каквото и да правят, рядко ги засяга. Дори да осъдят държавата заради нечии нарушения, държавата плаща, а тя няма лице. Подписалите и подпечаталите, взелите решения, тези, не свършили работата си, обикновено не търпят последствия. И затова и продължават по техния си начин. И ги учим да го правят. Обаче опре ли лично до тях, се спичат и могат бързо да влязат в релси. Само за да си запазят местенцето и имуществото, защото знаят, че са в нарушение и ще загубат.
Имаше време, когато бях кротък и благ човек. Сега настъпвам пръсти без да се замисля, ако някой ми протегне крак. Дори лакти забивам. В последно време се замислям и за по-твърди действия. Тази неразбория трудно се издържа.