...
Цялата дневна продукция минаваше задължително през серия тестове и измервания - нито един ел. мотор не преминаваше 100% качеството. Ако изпълни електрическите параметри, механичните се издънят и обратно. И ми обясняваха - те за братушките са си добре.
Е даа, всичко опира до мотивация(та) - ако си плащаха напр. с долари като японците тогава можеха да си избират (и да връщат брак и т.н.) ама да не ги мислим па баш тях те толкоз неща от тук си взеха почти безплатно (вкл. целия златен резерв, на няколко пъти до фалит ни докарваха) така че, каквото повикало...
Навремето из някой щати (в САЩ - предимно по-бедните щати) бяха направили сериозно научно изследване - Как да повдигнат нивото на образование(то) там и.. учените установиха, че единствения начин който върши работа безотказно е...
Вдигане на заплатите на учителите
Оказало че се всичко др. е неефикасно - там промяна на учебната програма и пр. - просто парите/откатите отиват на др. място, учителите нямат интерес - за тях остава само многото работа (щото новия материал и те трябва да га учат нъл тъй)....
и един личен пример за силата на мотивацията - навремето още ехеее (не помня вече кои години) в техникума правехме електрожени... Обаче даскала каза, че ако някой от нас иска да си купи (ей тъй за вкъщи - аз лично нямах нужда но 2-3 имаха) той ще има право първи да си избере от всичките произведени още преди да стигнат до масовия потребител. И познайте какво стана... тези дето им трябваха си изибраха по половин час всеки един детайл, по няколко часа на сглобка и накрая - всеки си закупи собствения си електрожен :-) А ние останалите - през куп за грош, кой ще ти избира хубави ламели (ОТК) - я там к'вито се фанат, ма че имали ръжда кой му пука, ма че електропроводимоста не отговаряла и т.н. ама накрая всичките се изкупиха де т.е. освен онези единствени 2-3 бройки дето производителите си ги взеха за себе си, а остналите за ширпотреба (дето повечето параметри не им отговаряха - но все пак заваряваха) и тях продадоха, щото идва некъв чичка да купува и прави 1-2 заварки пробно и ..нали заваря (щото па и той голям спец) и те така - преценка на око, ама.. хак да им е - На таквизи майстори, таквизи електрожени (никой не поиска тех. оценка, а те си имаха и паспорт и вътре на всеки бяха индивидуалните параметри, замерени, колкото и лоши да бяха - даже не си правехме труда да лъжем)
та... такова беше времето
та прав е колегата - от 20-22 парчета, 2-3 бяха за 6 ..или горе-долу 80% брак, който обаче си се продаваше и то успешно защото.... такова беше нивото
П.П. И да не останете с грешно впечатление - имаше и свестни заварчици, просто пращаха там некви прекупвачи да избират какво да закупят. Инак сме си пили ракията с някой от най-добрите в бранша - много свестни хора, може всичко да объждаш с тях, никога няма да забравя как преценяха на око и преценката им беша на 100% вярна, напр. казваха че ето
тази кака не може да заваря правилно (само като и гледаха цвета на пламъка и на око определяха температурата /по цвета/, а и тя много рандеман даваше, т.е. пръскаше нялаво и надясно вместо всичкия материал да отива там дето заваря.. ама к'ви ти разбира там некво холивудско режисьорче от българска ракия и заварки и пр.)
и за да не останете с лоши впечатления - официалния преглед на филма
https://www.youtube.com/watch?v=YdXqyECQzckкакто се казваше навремето (в.. такова беше времето) и въпреки всичко тя беше най-добрия заварчик сред кинаджиите и най-добрия кинаджия сред заварчиците
жалко че не игра в много филми след тоя