Linux за българи: Форуми

Такам...да си представим два космически кораба, пътуващи със скорост клоняща към скоростта на светлината, един срещу друг.

Пита се в задачата от гледна точка на единия кораб, с каква скорост се приближава другия кораб.

Чакам предположения :)

2 X скоростта на светлината

V = V(кораб1) + V(кораб2)  ???

2 пъти най-високата възможна скорост?

Наскоро в "Ловци на митове" проверяваха нещо подобно.
Целта беше да се провери дали е едно и също кола да се удари в стена с 160 км/час, или две коли една срещу друга с по 80 км/час. За целта удариха кола с 80 км в стена, после една с 160 км, след това две коли челно - с по 80 км. всяка.
Резултатите от всички датчици, измервания и т.н. показаха, че пораженията от челиня удар на две коли, които са се движели с по 80 км/час са същите като тези при кола, блъсната в стена с 80 км/час.

А онази, която удариха със 160 км в стена беше станала на кутийка, и се беше свила от близо 5 метра беше станала 2 и малко :)

Та съдейки по това - скоростта не би трябвало да е 2 пъти скоростта на светлината?
Всъщност, колко е самата скорост няма никакво значение.

1 X скоростта на светлината. (или с други думи пак със скоростта на светлината).
Къде е уловката?

Има си релативистка формула за събиране на скорости, която не е само едната + другата скорост.
http://en.wikipedia.org/wiki/Velocity-addition_formula

А ако корабите се задвижват с помощта на процесори АМД, тогава става 8 пъти скоростта на светлината, а ако корпусите са с подходящите дупки, при тази скорост се достига 3 пъти абсолютната нула.

В никакъв случай няма да е със скорост 2x скороста на светлината. Най вероятно и другият да се движи със същата скорост, но как ще се засечат на знам. Баси ситуацията. Нищо чудно и реално да се случи някой ден. За мен тая загадка е по- сложна и от процесите, които протичат  в AMD, които не признават никакви природни закони.

Хахаха :) Има паднали в капана :)

А ако корабите се задвижват с помощта на процесори АМД, тогава става 8 пъти скоростта на светлината, а ако корпусите са с подходящите дупки, при тази скорост се достига 3 пъти абсолютната нула.

Само ако охлаждането е като на ROKO :) иначе не е 3 пъти абс. нула!

да си представим два космически кораба, пътуващи със скорост клоняща към скоростта на светлината, един срещу друг.

Ебаси и челният удар дето ще бъде.

Нас, приложните математици, в ТУ не ни проят за инженери, но и аз да дам мнение :)
Със скоростта на светлината, защото ние наблюдаваме обекта чрез светлината, така че няма как да го видим, че се движи по-бързо. Той реално ще е вече на друго място, но ние не сме способни да го видим там, защото светлината чак сега достига до нас :)

Тоест, ще се треснем в него и ще умрем, преди да....ами де да знам там, преди да можем да разберем по какъвто и да било начин, че ще стане точно така? Офф обърках се и аз :)

Ама ние по тази логика няма въобще да го видим, защото той се движи със същата скорост като отразените от него/излъчените от него фотони.

А в колко мерно пространство го наблюдаваме ? Имали ли черни дупки наоколо ?  ;D

Задачката не е за инжинери а за физици. Ние инжинерите правиме от математиката и физиката неща които мога да се пипнат с ръка и да се видят с око :) но както каза някой те хората от физическия факултет са го измислили http://en.wikipedia.org/wiki/Velocity-addition_formula за сега практическо приложение май не е намерено

А в колко мерно пространство го наблюдаваме ? Имали ли черни дупки наоколо ?  ;D

11, а черни дупки няма , само двойка неутрони звезди на прага на сблъсък , за да е по-интересно :))

За още по-интересно, предлагам, ракетите да са в две отделни 3-измерни мембрани и да се засичат по гравитационното си привличане  ;D  >:D

За още по-интересно, предлагам, ракетите да са в две отделни 3-измерни мембрани и да се засичат по гравитационното си привличане  ;D  >:D

Какви ракети? Задачата е за космически кораби!!!

ние наблюдаваме обекта чрез светлината, така че няма как да го видим, че се движи по-бързо. Той реално ще е вече на друго място, но ние не сме способни да го видим там, защото светлината чак сега достига до нас

и да се засичат по гравитационното си привличане

Тя теорията на относителността е изведена от електродинамиката, така че разните релативистични формули, може да се верни само когато става въпрос за светлина.
Защо обаче се прилагат към всичко, не ми е ясно. Ако обаче могът да се засичат по гравитационното си привличане, какво става? Край с общоприетата физика?


 

Aaa даа  :D Обърках се  :)

В уикипедия пишело бе. Ако някой се е чудил какво ще стане ако засилиш един килограм със скорост близка до светлинната и я треснеш в земята. Ефекта бил като на 132-мегатонна атомна бомба (най-мощната взривявана досега е 100 мегатона тротилов еквивалент).

http://en.wikipedia.org/wiki/Relativistic_kill_vehicle

Така че ако двата кораба тежат по няколкостотин тона и се треснат с тая скорост, верно голяма заря ще се получи :)

Много е важно как се засичат двата кораба. Ако получават сведения един за друг от светлината то те са обвързани в преценките си с нейната скорост. Биха могли да съдят за скоростта си по изминатото разстояние от точка А до точка Б, но това е обвързано с познаването на разстоянието между тези две точки. А самото това разстояние тогава как се измерва? :)
мисля, че има някакви методи на засичане но понеже нямам необходимата база да ги докажа ако пиша за тях ще отида в сферата на научната фантастика. :)
Иначе скоростите съвсем близки до светлинните са почти равносилни на пътуване във времето. Ако има скорост над светлинната на практика това си е равносилно на пътуване в бъдещето.
Дори и в най-смелите научно обосновани фантастики не се разглежда пътуване с такива скорости. Пътува се обикновено с изкривяване на пространство времето, което си е напълно възможно и осъществимо.
Нещо подобно на контролирано създаване на нещо подобно на черна дупка. Факт е, че черните дупки имат свойството да изкривяват пространство времето.

А как точно ще се засекат по гравитационното си привличане?

Ти остави ако се засекат каква заря ще стане, ами ако се пропуснат? :D Тогава ще трябва пак да се гонят из цялата вселена :D.

А каква е скоростта на гравитацията? Като гледам все се стараят да я изкарат колкото е скоростта на светлината. ???

А каква е скоростта на гравитацията? Като гледам все се стараят да я изкарат колкото е скоростта на светлината. ???

Няма такава!

Такова нещо има ли "скорост на гравитацията"? Знам, за земно притегляне, но за скорост на гравитацията???

Изобщо не се приближават двата кораба един спрямо друг.

Изобщо не се приближават двата кораба един спрямо друг.

Това пък от къде го измисли?

Такова нещо има ли "скорост на гравитацията"? Знам, за земно притегляне, но за скорост на гравитацията???

Има :) Според теоритя на относителността, ако премахнеш изведнъж Слънцето, Земята няма да "усети" веднага неговата липса. Това ще стане след изветно време, защото гравитацията също е вълна и тя се движи със скоростта на светлината.

За повече информация, гледай филма Елегантната Вселена ( The Elegant Universe ) :)

Интересно, обаче това не е за инженерите задача мен ако питате. Това си е точно квантова физика, скорости на светлината, теория на относителноста. Като говорим за теория на относителноста излиза, че двата кораба няма как да се засекат един друг. Може да се движат докато се сблъскат, но не биха могли да се видят(под видят имам предвид всякакви интерпретации от типа на засекат и тем подобни.) Нали се сещате, че всеки фотон попаднал върху единия или другия се движи със същата скорост.
Това значи, че всяка светлина(а и всеки друг сигнал движещ се по бавно) попаднал върху тях ще пътува заедно с тях до сблъсъка.

Скороста не се ли измерва спрямо статична точка?

Защото в момента между двете тела се смята някаква относителна скорост между едното и другото което не е същото.

Примерно ако аз в момента засиля автомобил към стена със 60 км/ч (нека се абстрахираме от резултата) е едно, но ако се блъсна челно с 60 км/ч в друг автомобил движещ се срещу мен също със 60 км/ч се получава челен удар от 120 км/ч като резултатна скорост.

Не съм сигурен, че скоростите се събират по този начин. А именно една точка се движи срещу друга значи двете им скорости са просто събираемо. Имаше по сложна формула за събиране на вектори.

Ето ви релативистичната формула
V=(V₁+V₂)/(1+(V₁*V₂)/c²)

ако V₁=V₂=c  (т.е. скоростта клони към c)
става следното:
V=(c+c)/(1+(c*c)/c²)=2*c/(1+c²/c²)=2*c/2=c (т.е резултатната скорост пак клони към c)


ако пък V₁<<<c и V₂<<<c са много по-малки от c става така:
V=(V₁+V₂)/(1+0)=V₁+V₂ което се превръща в обикновенната формула за събиране на скорости.

Много го ударихме на физика напоследък :)

Има две основни неща, които пропускате в съжденията си по темата:
1. Никоя материя не може да се движи със скоростта на светлината. Проблемът е в това, че всяка една материя няма място да побере в себе си нужната енергия за задвижването й с такава скорост. Колкото по-малка е частицата материя, толкова по-малко ще тежи при тази скорост (макар че говорим за една торба мегатони и при най-малката частица материя), но колкото е по-малка, толкова по-малко енергия ще може да побере, и побраната енергия няма да е достатъчна. Колкото по-голяма е частицата материя, толкова повече енергия ще побере за задвижването си, но с увеличаването на размера, се увеличава и количеството нужна енергия за задвижването, и пак побраната енергия остава далеч недостатъчна. Така че, когато говорим за скорост на светлината, можем да говорим единствено за светлина и за нищо друго.
2. (по-интересното) Скоростта на светлината не зависи от движението на наблюдателя. Става дума за експеримент във вакуум, по-надолу ще ви кажа защо. Т.е., независимо дали наблюдателят е в покой (естествено, спрямо друг наблюдател, за да удовлетворим и относителността) или в движение, и независимо в каква посока и с каква скорост се движи наблюдателят (говорим за материален наблюдател), светлината профучава покрай него с една и съща скорост. Факт, който по още един солиден начин поставя светлината извън всякакъв вид материя. Обяснението на факта се намира в Специалната теория на относителността на Айнщайн. Не знам за вас, но това за мен е едно от най-съществените неща при размисли, относно светлината и допирните й точки с материята и характеристиките на материята. Поради този факт, когато си размишлявам нещо по теоретична физика, предпочитам да изваждам движението на светлината от тримерната координатна система. Просто няма такова движение в тримерната координатна система, в което два обекта да се движат по различен начин, и това да не се отразява на наблюденията на обектите, разглеждани като наблюдатели. Както и да се движиш в тримерната координатна система, светлината си профучава с 299 792 458 м/с покрай теб. И пак да кажа, говорим за движение във вакуум. Т.е., нужна ни е друга координата. От доста време насам обичам да слагам движението на светлината върху координатата на времето. Крайното ми мнение не е, че там й е мястото (може и да е за там, може и да не е, не знам, а не съм и търсил дали някой друг се занимава да слага движението на светлината по тази координата), но поставянето й там ми поражда интересни теми за размишление като светлината пътник ли е през времето, дали светлината не участва в създаването на материята, минавайки през всеки момент от време и (ако последното е вярно) може ли материята да пътува през времето, преобразувайки се в първоизточника си (в светлина) и после пак в материя. Вероятно ще държа движението на светлината в тази координата, докато не си оборя или не прочета някъде оборващ факт за възгледа ми. За протокола, когато казвам "факт", нямам предвид нещо наистина крайно - до момента в теоретичната физика не са оборени само текущите твърдения, тъй като са последни. Но мисълта продължава да се развива, така че е твърде вероятно в бъдеще да се появят нови твърдения, които да оборят текущите, поради по-богата база от знания, които да застанат като текущи и да чакат следващите да ги оборят. И така, докато не опознаем цялата Вселена - демек, до безкрайност. Е, не съвсем до безкрайност - в другата тема стана ясно, че много преди безкрайността, мисълта ни ще бъде прекъсната от същите тези процеси, които опознаваме, в същата тази Вселена.
Защо говорим за движение на светлината във вакуум? Оказва се, че движението на светлината се влияе от гравитацията, а всяка материя пристига в комплект и с гравитация. Това теоретично се доказва от Общата теория на относителността на Айнщайн, като има и практическо доказателство - 4 години след публикуването на Общата теория е имало слънчево затъмнение, на наблюденията на което е присъствал и Айнщайн. Забелязало се е изкривяване на траекторията на движение на светлината при границата на затъмнението. Така че, скоростта на движение на светлината покрай наблюдателя може да не се влияе от движението на този наблюдател, но се влияе от гравитацията му.
Някъде по-нагоре прочетох за някаква скорост на гравитацията. До момента няма приета такава характеристика на гравитацията. Според Общата теория на относителността, гравитацията е изкривяване на пространството, а не обект на наблюдение, който да извършва движение, при което гравитацията да се характеризира и със скорост. А това е текущата теория. Но, както вече казах, теориите са оборими, така че бих се радвал да прочета нова теория по темата, ако някой има такава.
Какво още щях да пиша... а, да, по темата ;D Тъй като задачата е за движение на двата обекта със скоростта на светлината, значи говорим не за друго, а за светлина. Щом говорим за светлина, значи нямаме два насрещно движещи се обекти, на които да засичаме сборна скорост. Щом нямаме нужните обекти за експеримента, значи няма и експеримент :D :P

P.S.0: Забравих да кажа за експеримента в "Ловци на митове". И аз харесвам предаването по принцип - води до интересни теми за размисъл. Но твърденията в него не трябва да се приемат за чиста монета, тъй като са повлияни от много условности. По същия начин, по който са повлияни от много условности повечето митове, които оборват. Т.е., целта на предаването по принцип е точно да ти обърне внимание, че много неща не трябва да се приемат като чиста монета, тъй като са повлияни от много условности. А не да те накара да приемаш за чиста монета твърденията в него.
Експеримента, за който спомена, не съм го гледал, но резултатите от него не могат да се приемат за нова теория във физиката. Още повече, че с такава теория се оборват повечето от теориите в текущата физика, а това не става така. Първата теория, с която противоречи, е основната условност - относителността. В експеримента се приема, че стената е в покой, а съгласно относителността, стената не е в покой точно толкова, колкото и насрещно движещата се кола. Има, обаче, една друга сложна сметка за изчисление, поради текущото обяснение на гравитацията - стената е по-голяма от насрещно движещата се кола, а това се отразява в полза на по-голямо смачкване при удара в стената. Сборното изкривяване на пространството в комбинацията "кола-стена" е по-голямо от сборното изкривяване на пространството в комбинацията "кола-кола", двата обекта в комбинацията "кола-стена" се привличат с по-големи сили един друг и получаваме по-силен удар. Силите, а не разлика в скоростта, влияят на крайния резултат. Просто такива са характеристиките на движение в тримерната координатна система.

Резултатите от всички датчици, измервания и т.н. показаха, че пораженията от челиня удар на две коли, които са се движели с по 80 км/час са същите като тези при кола, блъсната в стена с 80 км/час.

А защо се е стигнало до това "точно" съвпадение (съмнявам се да е баш точно, а по-скоро достатъчно близо до точното за целите на експеримента) на резултатите при тези два експеримента, е интересно, но е свързано с толкова много условности, че ще трябва да хвърлям боб, за да разбера така без данни и една торба сметки (които и да имах, щеше да ме домързи да направя) ;)

P.S.1: А, ох, аз не съм инженер. Май не трябваше да се обаждам в тази тема ;D

Не можах да разбера Ловците на духове какво доказали???

Пита се в задачата от гледна точка на единия кораб, с каква скорост се приближава другия кораб.

С невероятно висока!  :D
Мен обаче повече ме интересува кой от двата кораба първи ще удари другия.  ;D

Както писаха по - рано няма двата кораба да се движат един към друг със скорост два пъти тази на светлината. Конкретният пример е един привиден парадокс, но си има теоретично обяснение, защо скоростта няма да е по - голяма от тази на светлината. Сега се сещам и за друг подобен парадокс. Представете си устройство, което създава мощен лазерен лъч. Това устройство се върти с един оборот в секунда. Устройството е в средата на кръг от някаква материя, който е с диаметър 100 000 км. Според формулата за обиколката на кръг (2xnxr) при радиус 100 000км, обиколката на кръга ще е приблизително 100 000x3,14x2 или около 618 000 км. От това, че лазерът се върти с един оборот в секунда следва, че лазерната точка, която се движи по кръга ще изминава тези 618 000 км за 1 секунда или ще се движи с малко повече от 2 пъти скоростта на светлината.

Както писаха по - рано няма двата кораба да се движат един към друг със скорост два пъти тази на светлината. Конкретният пример е един привиден парадокс, но си има теоретично обяснение, защо скоростта няма да е по - голяма от тази на светлината. Сега се сещам и за друг подобен парадокс. Представете си устройство, което създава мощен лазерен лъч. Това устройство се върти с един оборот в секунда. Устройството е в средата на кръг от някаква материя, който е с диаметър 100 000 км. Според формулата за обиколката на кръг (2xnxr) при радиус 100 000км, обиколката на кръга ще е приблизително 100 000x3,14x2 или около 618 000 км. От това, че лазерът се върти с един оборот в секунда следва, че лазерната точка, която се движи по кръга ще изминава тези 618 000 км за 1 секунда или ще се движи с малко повече от 2 пъти скоростта на светлината.

тук е спорно, защото не е ясна природата на слъчевото зайче а ограничението в скоростта е за материални обекти

... Сега се сещам и за друг подобен парадокс. Представете си устройство, което създава мощен лазерен лъч. Това устройство се върти с един оборот в секунда. Устройството е в средата на кръг от някаква материя, който е с диаметър 100 000 км. Според формулата за обиколката на кръг (2xnxr) при радиус 100 000км, обиколката на кръга ще е приблизително 100 000x3,14x2 или около 618 000 км. От това, че лазерът се върти с един оборот в секунда следва, че лазерната точка, която се движи по кръга ще изминава тези 618 000 км за 1 секунда или ще се движи с малко повече от 2 пъти скоростта на светлината.

Тук се приема за даденост нещо, което никога няма да се случи - "...следва, че лазерната точка, която се движи по кръга...". Въобще няма да има такава точка, която да се движи, защото светлината няма да достига до там в момента, в който се излъчи от лазера, а ще достига със закъснение.

Относно първия въпрос, също няма нарушаване на физичните закони. Казано е "...от гледна точка на единия кораб, с каква скорост се приближава другия кораб.". Е, ние се намираме на Земята. Имаме ли чувството, че тя се движи или за нас тя е неподвижна? Т.е. другият кораб ще се приближава към нас със скоростта на светлината. Просто времето, след което ще се сблъскат корабите, ще е два пъти по-малко, отколкото ако онзи кораб е неподвижен.

Отговора може да го намерите тук.

http://www.youtube.com/watch?v=lPoGVP-wZv8

(не съм чел по-горните коментари)
отговора би трябвало да е 1х скоростта на светлината. До колкото си спомням това е таванът.

neter, уточнил съм че скоростта е "клоняща към c", а не c. Няма как да се движи със светлинна скорост, защото няма двигател, който да го засили с такава скорост, такъв кораб би трябвало да има маса равна на нула, което не е възможно. Просто приемаме че скоростта е много близка до светлинната. Това поне според моите представи за нещата (а те не са кой знае какви, защото силно ненавиждам физиката :) )

Ако двете ракети се движат срещуположно със скороста на светлината няма да могат да се видят една друга до момента в който се сблъскат, защото светлината която излъчват пътува със тях. Растояните между тях се скъсява със скорост 2х скороста на светлината което не противоречи на физиката, защото това не е скорост на движение на частици а скъсяване на растоянието което е различно. Например в Големия андронен колайдер постояно се сблъскат частици които се движат срещиположно със скороста на светлината(да кажем приблизително).

neter, уточнил съм че скоростта е "клоняща към c", а не c.

Знам, но "клоняща към c" също се отнася за светлина, а не за материя. Скоростта "с" е скорост на светлината във вакуум. В общия случай, и светлината не се движи със скорост "с", така че "клоняща към с" отново се отнася за движението на светлината. Скоростта "клоняща към с" не може да се отнася за материя - лимитът на материята е по-близо до нулата, отколкото до "с". Така че, дори сумарната скорост на две противоположно движещи се материи не може да достигне "клоняща към с".
Относно смятането на сумарни скорости - това е много относително, може да се говори само за частни случаи, и колкото повече опознаваме Вселената, толкова по-относително става това смятане и толкова по-частни стават случаите. Ето какво имам предвид. Сумарните скорости на движение на материята се изчисляват линейно, като се вземат векторите им - събират се едната плюс другата скорост. Релативистичната формула за изчисление на сумарна скорост на материални обекти, за която Naka спомена в първия си пост в тази тема, не се отнася за материята. При материята просто събираме скоростите. Относителни са, обаче, стойностите на тези скорости, спрямо положението на наблюдателя. Ако се намираме вътре в кола, и една муха прелети вътре разстоянието от задната до предната част на колата, то бихме изчислили скоростта на мухата по изминатия път в колата. Но, ако сме извън колата и колата се движи, то бихме изчислили скоростта на мухата по изминатия път вътре в колата плюс изминатия път от колата. Ако преместим наблюдателя извън планетата, то тогава бихме изчислили скоростта на мухата по изминатия път вътре в колата плюс изминатия път от колата върху планетата, плюс изминатия път от планетата. И т.н., и т.н., и т.н., докато не поставим наблюдателя в гледна точка от Вселената. Всяка една от изчислените скорости на мухата ще е вярна, но само за конкретното положение на наблюдателя. Така че, единствено вярна скорост на материята няма - вземаме тази скорост, която удовлетворява текущото положение на наблюдателя. Текущото положение на наблюдателя определя какъв път е изминат за единица време, за каквото е мярка скоростта. Т.е., количеството изминат път е относително, с което и изчислената скорост ще е относителна. И колкото повече разучаваме Вселената, толкова по-относително става количеството изминат път.

... Сега се сещам и за друг подобен парадокс. Представете си устройство, което създава мощен лазерен лъч. Това устройство се върти с един оборот в секунда. Устройството е в средата на кръг от някаква материя, който е с диаметър 100 000 км. Според формулата за обиколката на кръг (2xnxr) при радиус 100 000км, обиколката на кръга ще е приблизително 100 000x3,14x2 или около 618 000 км. От това, че лазерът се върти с един оборот в секунда следва, че лазерната точка, която се движи по кръга ще изминава тези 618 000 км за 1 секунда или ще се движи с малко повече от 2 пъти скоростта на светлината.

Това не е парадокс, а е грешно свързване на движението на светлината с движението на материята. Светлината пет пари не дава в какъв обект си я пуснал, в каква посока се движи този обект и с каква скорост - тя все ще си мине с една и съща скорост ;)

Тук обаче има една уловка - никое тяло не може да има скорост по-голяма от тази на светлината.

Ето и др. парадокс. Нека имаме кораб движещ се със светлинна скорост. Та от задната кула този кораб да стреля с лазер. Ако лазерните лъчи се отчитат от кораба те ще се отдалечават със скорост 2х скороста на светлината.

За страничен наблюдател обаче скороста на движение на лъчите ще е 0! Нещо като стояща вълна.

Ето и др. парадокс. Нека имаме кораб движещ се със светлинна скорост. Та от задната кула този кораб да стреля с лазер. Ако лазерните лъчи се отчитат от кораба те ще се отдалечават със скорост 2х скороста на светлината.

За страничен наблюдател обаче скороста на движение на лъчите ще е 0! Нещо като стояща вълна.

И продължавате да не схващате, че движението на светлината не зависи от положението и движението на наблюдателя. Пак казвам - светлината ще премине с една и съща скорост покрай всеки материален наблюдател. Няма значение кой и накъде праща лъч, къде се отразява този лъч и кой го наблюдава. Грешно е да се разглежда движението на светлината с примери от тримерната координатна система, и в които участват материални обекти. Светлината преминава с една и съща скорост покрай всяка материя!
Спрете да пишете съждения, които са били актуални докъм края на 19 век!

Релативистичната формула за изчисление на сумарна скорост на материални обекти, за която Naka спомена в първия си пост в тази тема, не се отнася за материята. При материята просто събираме скоростите.

Нетер мисля че формулата се отнася точно за събиране на скорости на материални тела. В общият случай, когато скоростите на двете материални тела са много по-малки от c, формулата се превръща в обикновенно събиране на скоростти - така както си го знаем v1+v2

Защо това е така и какво е обеснението понятие си нямам. Можем да гадаем да развиваме теории, може и изобщо да не са верни представите на съвременната физика.

Не са ми преподавали теория на относителността, нито са ме морели с релативистични задачи. Който я е изучавал подробно нека ме поправи ако греша.

ако питате мен чисто инженерно не може да се постигне :) няма кой да измисли тия два космически кораба да се движат със скоростта на светлината :) някои математик пак няма какво да прави явно и занимава инж. с глупости :) така че извода е един:  пиите повече бира     [_]3

ако питате мен чисто инженерно не може да се постигне :) няма кой да измисли тия два космически кораба да се движат със скоростта на светлината :) някои математик пак няма какво да прави явно и занимава инж. с глупости :) така че извода е един:  пиите повече бира     [_]3

E ти как мислиш, че ги измисляме тия неща  ;D  [_]3

Нетер мисля че формулата се отнася точно за събиране на скорости на материални тела. В общият случай, когато скоростите на двете материални тела са много по-малки от c, формулата се превръща в обикновенно събиране на скоростти - така както си го знаем v1+v2

Точно така. Релативистичната механика разглежда движението на обекти при скорости, съизмерими с тези на светлината, и е имало идея да се ползва за материя, но, тъй като материята далеч не може да достигне тези скорости, тя просто изпада от релативистичната механика. Затова казвам, че не се отнася за материални тела - материалните тела се намират в други дялове на механиката :)

E ти как мислиш, че ги измисляме тия неща  ;D  [_]3

Аха, признаха си. Само че за тези относителности бирата не е достатъчна. Кой знае още с какво се дрогират.

Аха, признаха си. Само че за тези относителности бирата не е достъчна. Кой зне още с какво се дрогират.

Аз... всъщност, рядко пия бира. По-често съм на ром ::) [_]3

Цитат на: Naka в Aug 30, 2010, 17:26

Аха, признаха си. Само че за тези относителности бирата не е достъчна. Кой зне още с какво се дрогират.

Аз... всъщност, рядко пия бира. По-често съм на ром ::) [_]3

Аууу ужасно питие. Много боли глава след него :D.

Съгласно Теорията на относителността, съществува т.нар. "Парадокс на близнаците", според който, ако единия близнак пътува със скорост, близка до скоростта на светлината,  при завръщането си той ще е по-млад от своя брат, останал на Земята.
Така също, ако един звездолет навлиза в черна дупка, за космонавта това ще е един миг и край, докато за наблюдател от Земята това навлизане в черната дупка ще продължава със стотици години.

Така, че теоретично погледнато, всеки кораб ще изглежда неподвижен за другия кораб.  След време, зависещо от това при тръгването си един срещу друг на какво разстояние са били, за много кратик миг, корабите ще са се разминали. Ако скоростта е равна на скоростта на светлината, в този миг време скоростта на сблъсък ще е равна на НУЛА.
В зависимост от масата на всеки кораб, за този с по-малка маса сблъсъкът ще продължава "вечно".  Като елементарен пример, мощен и силен сноп светлина, срещу слаб.

Стана ми интересно едно нещо. Как така ако двете се движат със скоростта на светлината, има проблем.
Няма!
Едното тяло се движи със скоростта на светлината и другото се движи с скоростта на светлината. Няма тяло което да се движи със 2xC. Вие къде го видяхте?

Що за тъп въпрос?

Разликата в скоростите му тях е отношение което може да си е колкото си иска. Пък малии ако го гледаме като вектори.... Малиии отрицателна скорост. Ся кво? Ще се насерем?

Така също, ако един звездолет навлиза в черна дупка, за космонавта това ще е един миг и край, докато за наблюдател от Земята това навлизане в черната дупка ще продължава със стотици години.

Би трябвало да се случва обратното???

При движение със скороста на светлината, масата става безкрайност и времето става нула (спира да тече) за наблюдателя намиращ се във всеки кораб. Ако изходим от не релативистична механика то скороста е път/време - следователно какво става ако нещо разделим на 0 ???
При тази задача уловката е плитка и се говори за пространство време. Решението е че скоростта на един спрямо друг е нула.
По същата логика може да се разгледа задачата за Ахил и костенурката. Ако костенурката се движи 10 пъти по-бавно от Ахил и при тръгване има 10 метра преднина, кога той ще я изпревари. Решението което предлагам е следното:
Докато Ахил измине 10-те метра до кустенурката - тя ще измине 1 метър.
Докато Ахил измине 1-ят метра до кустенурката - тя ще измине 0.1 метър.
Докато Ахил измине 0.1-ят метра до кустенурката - тя ще измине 0.01 метър.

Редицата е безкрайна и сходяща към 0 - следователно Ахил никога няма да изпревари костенурката.
Къде е уловката на решението?

Предлагам форума да се промени на:

Живота, вселената, теорията на относителността и всякакви други глупости. ;D




ps: Сега го забелязах. Не ли по-добре вместо "....и някакви други глупости" да е "....и всякакви други глупости".

'всякакви' по се пасва на 'всичко' от оригинала (по Дъглас Адамс) 'Животът, вселената и всичко останало'

ps: Сега го забелязах. Не ли по-добре вместо "....и някакви други глупости" да е "....и всякакви други глупости".

Ми не.