Много го ударихме на физика напоследък
Има две основни неща, които пропускате в съжденията си по темата:
1. Никоя материя не може да се движи със скоростта на светлината. Проблемът е в това, че всяка една материя няма място да побере в себе си нужната енергия за задвижването й с такава скорост. Колкото по-малка е частицата материя, толкова по-малко ще тежи при тази скорост (макар че говорим за една торба мегатони и при най-малката частица материя), но колкото е по-малка, толкова по-малко енергия ще може да побере, и побраната енергия няма да е достатъчна. Колкото по-голяма е частицата материя, толкова повече енергия ще побере за задвижването си, но с увеличаването на размера, се увеличава и количеството нужна енергия за задвижването, и пак побраната енергия остава далеч недостатъчна. Така че, когато говорим за скорост на светлината, можем да говорим единствено за светлина и за нищо друго.
2. (по-интересното) Скоростта на светлината не зависи от движението на наблюдателя. Става дума за експеримент във вакуум, по-надолу ще ви кажа защо. Т.е., независимо дали наблюдателят е в покой (естествено, спрямо друг наблюдател, за да удовлетворим и относителността) или в движение, и независимо в каква посока и с каква скорост се движи наблюдателят (говорим за материален наблюдател), светлината профучава покрай него с една и съща скорост. Факт, който по още един солиден начин поставя светлината извън всякакъв вид материя. Обяснението на факта се намира в Специалната теория на относителността на Айнщайн. Не знам за вас, но това за мен е едно от най-съществените неща при размисли, относно светлината и допирните й точки с материята и характеристиките на материята. Поради този факт, когато си размишлявам нещо по теоретична физика, предпочитам да изваждам движението на светлината от тримерната координатна система. Просто няма такова движение в тримерната координатна система, в което два обекта да се движат по различен начин, и това да не се отразява на наблюденията на обектите, разглеждани като наблюдатели. Както и да се движиш в тримерната координатна система, светлината си профучава с 299 792 458 м/с покрай теб. И пак да кажа, говорим за движение във вакуум. Т.е., нужна ни е друга координата. От доста време насам обичам да слагам движението на светлината върху координатата на времето. Крайното ми мнение не е, че там й е мястото (може и да е за там, може и да не е, не знам, а не съм и търсил дали някой друг се занимава да слага движението на светлината по тази координата), но поставянето й там ми поражда интересни теми за размишление като светлината пътник ли е през времето, дали светлината не участва в създаването на материята, минавайки през всеки момент от време и (ако последното е вярно) може ли материята да пътува през времето, преобразувайки се в първоизточника си (в светлина) и после пак в материя. Вероятно ще държа движението на светлината в тази координата, докато не си оборя или не прочета някъде оборващ факт за възгледа ми. За протокола, когато казвам "факт", нямам предвид нещо наистина крайно - до момента в теоретичната физика не са оборени само текущите твърдения, тъй като са последни. Но мисълта продължава да се развива, така че е твърде вероятно в бъдеще да се появят нови твърдения, които да оборят текущите, поради по-богата база от знания, които да застанат като текущи и да чакат следващите да ги оборят. И така, докато не опознаем цялата Вселена - демек, до безкрайност. Е, не съвсем до безкрайност - в другата тема стана ясно, че много преди безкрайността, мисълта ни ще бъде прекъсната от същите тези процеси, които опознаваме, в същата тази Вселена.
Защо говорим за движение на светлината във вакуум? Оказва се, че движението на светлината се влияе от гравитацията, а всяка материя пристига в комплект и с гравитация. Това теоретично се доказва от Общата теория на относителността на Айнщайн, като има и практическо доказателство - 4 години след публикуването на Общата теория е имало слънчево затъмнение, на наблюденията на което е присъствал и Айнщайн. Забелязало се е изкривяване на траекторията на движение на светлината при границата на затъмнението. Така че, скоростта на движение на светлината покрай наблюдателя може да не се влияе от движението на този наблюдател, но се влияе от гравитацията му.
Някъде по-нагоре прочетох за някаква скорост на гравитацията. До момента няма приета такава характеристика на гравитацията. Според Общата теория на относителността, гравитацията е изкривяване на пространството, а не обект на наблюдение, който да извършва движение, при което гравитацията да се характеризира и със скорост. А това е текущата теория. Но, както вече казах, теориите са оборими, така че бих се радвал да прочета нова теория по темата, ако някой има такава.
Какво още щях да пиша... а, да, по темата
Тъй като задачата е за движение на двата обекта със скоростта на светлината, значи говорим не за друго, а за светлина. Щом говорим за светлина, значи нямаме два насрещно движещи се обекти, на които да засичаме сборна скорост. Щом нямаме нужните обекти за експеримента, значи няма и експеримент
P.S.0: Забравих да кажа за експеримента в "Ловци на митове". И аз харесвам предаването по принцип - води до интересни теми за размисъл. Но твърденията в него не трябва да се приемат за чиста монета, тъй като са повлияни от много условности. По същия начин, по който са повлияни от много условности повечето митове, които оборват. Т.е., целта на предаването по принцип е точно да ти обърне внимание, че много неща не трябва да се приемат като чиста монета, тъй като са повлияни от много условности. А не да те накара да приемаш за чиста монета твърденията в него.
Експеримента, за който спомена, не съм го гледал, но резултатите от него не могат да се приемат за нова теория във физиката. Още повече, че с такава теория се оборват повечето от теориите в текущата физика, а това не става така. Първата теория, с която противоречи, е основната условност - относителността. В експеримента се приема, че стената е в покой, а съгласно относителността, стената не е в покой точно толкова, колкото и насрещно движещата се кола. Има, обаче, една друга сложна сметка за изчисление, поради текущото обяснение на гравитацията - стената е по-голяма от насрещно движещата се кола, а това се отразява в полза на по-голямо смачкване при удара в стената. Сборното изкривяване на пространството в комбинацията "кола-стена" е по-голямо от сборното изкривяване на пространството в комбинацията "кола-кола", двата обекта в комбинацията "кола-стена" се привличат с по-големи сили един друг и получаваме по-силен удар. Силите, а не разлика в скоростта, влияят на крайния резултат. Просто такива са характеристиките на движение в тримерната координатна система.
Резултатите от всички датчици, измервания и т.н. показаха, че пораженията от челиня удар на две коли, които са се движели с по 80 км/час са същите като тези при кола, блъсната в стена с 80 км/час.
А защо се е стигнало до това "точно" съвпадение (съмнявам се да е баш точно, а по-скоро достатъчно близо до точното за целите на експеримента) на резултатите при тези два експеримента, е интересно, но е свързано с толкова много условности, че ще трябва да хвърлям боб, за да разбера така без данни и една торба сметки (които и да имах, щеше да ме домързи да направя)
P.S.1: А, ох, аз не съм инженер. Май не трябваше да се обаждам в тази тема
Автор
Тема: Задача за инженери (Прочетена 7894 пъти)