[без]

!. без (демек култовия осмак ... Само да добавя че това БЕЗ не е точно. ОС си имаше и тя се наричаше BASIC. Освен писането на разни basic (и машини) програмки, този basic позволяваяше да се зареждат, записват и изпълняват програми от външни носители. Макар и в еднозадачен режим това си е ОС!.

Автора и Нака-та пишат глупости, бяз да са наясно с това величие на българската хардуерна индустрия 
Правец-а си имаше ОС и тя се казваще ДОС. На мен ми бяха известни 2 разновидности, едната беше MSDOS. Това беше еднопотребителска и еднопроцесна ОС Събираше се на първите 2 писти на 180К дискета.  На 11 писта беше каталогът (списъка с файлове) на дискетата. Тази ОС разбираше от 3 вида файлове. Бинарни (Асемблер програми), BASIC (програми писани на бейсик) и текстови файлове. Типът на файла се отбелязваше с флаг в каталога (11-та писта) Бинари файловете се стартират с команда BRUN. Бейсик файловете се стартират с команда RUN. Бейсиковите програми се зареждат в рама като начлния дрес е винаги х800. Интерпритатора на бейсик се намира в EPROM чип на дъното на компа
Щрифта също беше хардуерно инсталиран на дъното с EPROM чип. Правеца разполага с 4К видео памет разделена на 2 страници 2х2К. Винаги докато се показва едната страница , може да се пише във втората. Така се реализират анимации Правеца си има подобие на BIOS. Това се наричаше "Програма МОНИТОР"   Представляваше купчина функции, които се използваха от ДОС и интерпритатора на БЕЙСИК. Бяха достъпни и до Бейсик програмите ,чрез оператора CALL(адрес) на бейсик.
Абе осмака си беше мания

хайде, май и ти се присъедини към отбора на пишещите глупости

операционната система, която идваше по подразбиране на осембитовите правци беше дело на apple и носеше култовото име DOS 3.30. останалите подробности, които даваш ще приемем за относително верни.

освен тази DOS 3.30 съм срещал и операционна система, носеща името CP/M. та така по повод осембитовите компютЪри, вярно бяха култови на времето

Проблема същност не е проблем  .Проблема ми е, че съм включил някаква функция сигурно, която вместо да пиша цифри с нея, аз си движа мишката  . Ако някой знае как да го оправя да пише .
Предварително благодаря!

ако използваш GNOME за графична среда:

system -> preferences -> keyboard -> mouse keys -> и проверяваш дали кутийката "pointer can be controlled using the keypad" е отметната. ако е отметната, махаш отметката и би трябвало да си готов. ако не е отметната, отиваш на http://www.google.com и там действаш според ситуацията и каквото ти хрумне да питаш.

То няма спор, че сигурно ще е по-евтино като минат на Линукс проблема пич е в думата "минаване" там са проблемите.
Също така този калпав OpenOffice той е безплатен ама и е качествен толкова колкото му е и цената. Аз лично не бих работил по цял ден на тази боза не мога да прецения дали ще върши същата работа като MS Office но се съмнявам. Още нещо в статията която си цитирал ако примем, че е истина а не някаква пропаганда на опен соурсе фанатиците, какво значи че са намаляли "разходите за подръжка" на Уиндовса? Очевидно е че за подръжка на линукс трябват по клалифицирани хора на който да им се плаща повече. Как така разходите за подръжка намаляват? Нещо намирисва тая информация.

Емооооо, задавал ли си си някога въпроса каква трябва да е функцията на един "офис" пакет. И дали всички на тези прост^W програми, които са включени в последните версии на Microsoft Office, точното им място е там? И дали Visual Basic е правилното решение за създаване на макроси? И един малко "по-широк" въпрос -- знаеш ли какво са стандарти и каква е (и била) тяхната роля за развитието на индустрията?

Отговори си на тези въпроси, пък след това се хвърляй така сляпо в защита на каквото и да е.

Какво правим ако не можем да пускаме Important administrative software в държавната администрация? Ще викнат maxich да им го напише ли безплатно? Или ще хвърлим пари на IBM, SAP или Oracle да го напишат за 50 милиона долара? При положение че вече е написан за толкова пари за Уиндовс? А знаеш ли че да пишеш софтуер за Линукс е много по скъпо от това за Уиндовс, аз знам това защото това правя. Като дойдат компании и нашата фирма им предлага за какво да бъде написам софтуера но тъй като за Линукс става по бавно естествено струва повече пари и те милите прежалват 60$ за Уиндовс вместо да се внесат с 100000$ примерно за Линукс софтуер.

тук вече не само послъгваш, ами манипулираш яко. но ще ти оставя за домашно да разбереш къде точно. макар, че доколкото ти познавам творчеството в този форум, няма да стигнеш по-далеч от бълването на поредните простотии (съжалявам за грубата дума, но по-точна не намирам в момента.

здравеите одавна се каня да напиша
във форума тази тема
ползвам мандрива 2009 дистрибуция с кде 4.1
и бозата заради това че съм с нарушено зрение и трябва да ползвам екранен четец от време на време
та кадето се вика само харда ми тормози
някои зане ли до каде са стигнали разработките на кде
свързани с екрания им четец
ползвал съм орка под гноме
но нее направена добре аи маи скоро няма да има български глас
аз имам идея да се саберат средства по някакъв начин
и да се направи линукс достъпен и за слабо зрящи хора
защотоне всеки може да си позволи а си купи джавс и виндовс
нвякои ако знае безплатен щелл достъп нека да ми каже мерси
 

свържи се с Виктор Кирилов (http://www.bezmonitor.com) -- той ще може да ти даде повече и по-компетентна информация за това, което те интересува. доколкото съм чувал, в България се ползват решения за DOS, Windows и Linux.

[Цитат]

Цитат (Zlatko @ Ян. 03 2008,10:11)

P.s. Цитат За тези 600 г. ... мамка му и средно образование, лошо е човек да не си познава историята. Добре де, малка корекция, да видим точните цифри: *Византийско владичество : 168 г. *Османско владичество: 482 г. (до Сан Стефано ще го вземем, не до Съединението през 1885-а) 1300->1327 168+482=650 650х2=1300 Значи 1300 от 1327, без да броим времето, когато едва не станахме 16-тата република на СССР, което си е ~ 1/2. Други въпроси?

първо -- за много години!

второ -- колко държави знаеш, които след 600 години чуждо владичество са оцелели като държава? така че това може да го разглеждаш като повод за гордост, но не и за абсурд.

ВНИМАНИЕ: УИНДОФИЛИЯ
http://citkit.ru/articles/487/#comments

Доктор Дарвин (младши)

18 октомври 2007 г.

Приятели!

В Мрежата и извън нейните предели се е разпространила епидемия от опасна болест -- уиндофилия.

Както може да се разбере от нейното име, уиндофилията е болезнено, противоестествено влечение на човека към операционната система Windows. От една страна спада към перверзиите, а от друга -- към инфекциозните болести.

Първите информации за тази болест се появяват в началото на 90-те години, но цялата опасност и сериозност на положението стават ясни много по-късно, когато тя е подробно изучена и са описани нейните признаци, развитие и ход на болестта.

За да се разболее човек от тази болест е необходимо наличието на няколко фактора.

Първият е наличие на много незрял и безкритичен ум. Характерно е, че индивиди с висок коефициент на интелигентност и самостоятелно мислене на практика никога не се разболяват от тази болест.

Вторият е наличие на персонален компютър с инсталирана на него операционна система Windows. Уви, за съжаление, на практика, при купуване на нов компютър, почти винаги той вече е заразен с Windows.

Трети фактор е наличието около индивида на приятели и познати, вече болни от уиндофилия. Това, колкото и да ни е мъчно, също е често явление.

Или казано с други думи, заразени се оказват около 99% от потребителите на персонални компютри.

Първите симптоми на тази болест се появяват, колкото и да е странно, още преди покупката на новия компютър и се състоят в това, че при избора на операционната система, болният лесно се съгласява със съветите на свои познати -- "слагай Windows, няма да сбъркаш". След инсталацията на операционната система идва ред на инсталирането на необходимите приложни програми и в този случай, следвайки съветите на същите си познати, потребителя не търси алтернатива на офисните или музикалните програми, на браузъра (даже знаейки, че тези алтернативни програми по правило са по-добри) и се задоволява с това, че "във Windows така и така си има всичко"). След това, потребителя започва интензивно да купува или копира от познатите си дискове с компютърни игри, музика, филми и порнография.

Скоро започва да се атрофира главния мозък, потребителя свиква всичко да прави с мишка, стигайки понякога до там, да се опитва да извади цигара или да затвори прозореца с нея.

Речта става несвързана, болният трудно формулира мислите си, грамотността му започва да куца. От време на време изкрещява безсмислени фрази от рода на "Linux sux" и "Windows forever". Нарушава се логическото му мислене, в разсъжденията се забелязва видима липса или нарушена причинно-следствена връзка.

По-нататък нещата се влошават още повече. Болният става агресивен, всеки опит да бъде запознат с други, алтернативни на Windows операционни системи -- Linux, Unix, BeOS, Solaris, FreeBSD etc., предизвиква в него пристъпи на бяс.

Нещо повече -- той започва целенасочено да посещава форуми на юниксоидите и да ги оскърбява, използвайки нецензурна реч.

След това се влошава зрението му. Юниксоидите той нарича "червенооки", но не забелязва, даже в огледало, собствените си зачервени очи, развалени от компютърните игри и многочасовото висене в Internet.

Той упорито не забелязва графичните интерфейси и техните инструменти в съвременните Unix и unix-подобни системи и твърди, че при тях всичко се прави изключително в конзола.

Самата конзола предизвиква в него пристъпи на див ужас, при които той крещи. че "нищо не може да се разбере в тази конзола" и изисква наличието на мишка.

Пристрастяването към задължителното използване на мишка предизвиква в тях разновидност на онанизъм, като още по-лоша версия на този онанизъм е практически поголовното пристрастие на уиндофилите към компютърните игри (между другото, трябва да отбележим, че някои от изброените по-горе симптоми -- влошаване на зрението, несвързания говор, агресивността и нарушените мисловни способности, чак до ШИЗОФРЕНИЯТА, лекарите от края на по-миналия век са свързвали с онанизма. Въпреки това, авторът не разполага с данни за наличие на къса и твърда синя козина по дланите на уиндофилите и ще бъде благодарен, ако му бъде предоставена такава информация).

Накрая болният става опасен за обществото. Настъпва промяна в ценностната му система -- от общочовешка, с любов към ближния и уважение към околните, те се сменя с любов към печалбата; първа ценност стават парите и само парите, всичко -- от ценността на предметите до критериите за успех на хората, се измерва с пари. Във всички разговори за безплатното програмно осигуряване, той непременно ще спомене, че "безплатно е само сиренето в капана за мишки" и че е по-добре да си купи операционната система или програмата, но да бъде убеден в техните качества. Между другото, всичко това са само думи и той въпреки това използва безплатни програми (нали така ще му останат повече пари), не забравяйки при удобен случай да облее техните създатели с мръсотия (синдрома на "свинята под дъба").

На науката са известни случаи за излекуване от уиндофилия в началните стадии на болестта, докато не е настъпила атрофията на главния мозък, докато лечение в следващите стадии на практика е невъзможно -- за усвояване на операционните системи от семейството на Unix и Unix-like са необходими мисловни способности най-малко на средно или над него ниво. Единственият начин за частично реабилитиране на изоставени болни е да ги прехвърлите на Macintosh (респективно на OS X).

За съжаление, този метод е много скъп и не е широко достъпен.

За щастие, има индивиди, притежаващи вроден имунитет към уиндофилията. Такива хора, работейки с Windows, не се фанатизират от нея, a просто я използват, виждайки както нейните предимства, така и нейните недостатъци. При успешно стечение на обстоятелствата, те даже могат да се превърнат в благородни юниксоиди, макар че това в последно време не се случва често -- влияние оказва много по-голямата разпространеност на Windows.

От всичко казано по-горе, следва че по-ефективно ще бъде не лечението, а профилактиката на уиндофилията.

С уважение,
Главен санитарен лекар на Интернет
доктор Дарвин младши.http://citkit.ru/articles/487/#comments

[Цитат]

Цитат (iskren @ Ноември 24 2007,12:54)

Здравейте Въпроса ми сигурно ще прозвучи страшно глупаво (а и може би ще има и много глупаво разрешение) но гуугъл не помогна хич. Значи искам да инсталирам един фонт (arialuni.ttf). Потърсих в гуугъл install X11 fonts и намерих само тази статия (how to install new fonts to X windows system), която първо, че мисля че е малко out-of-date, 2ро фонта ми е ттф а не бдф. Сещам се, че преди доста време слагах някакви фонтове, като просто премествах огромно количество архиви в една директория (не помня коя) и после пусках mkfontdir. В горната статия обаче пише нещо за xset което със сигурност не съм го правил. Та - как да си инсталирам ттф на X11? P.S При мен директорията сякаш е /usr/share/X11/fonts но в нея има поддиректории 100dpi  75dpi  encodings  misc  Type1  util.

Здравей.
Така като гледам, искаш да сложиш Arial Unicode, който мисля е част от пакета msttfcorefons. Затова моя съвет е да сложиш целия пакет. Как се прави това за Fedora 5 е описано ето <a href=http://stanton-finley.net/fedora_core_5_installation_notes.html#True>тук</a>. Предполагам, че няма да има проблем да ги инсталираш и под fedora 6.

btw fedora 6 вече няма да се поддържа, затова, ако можеш, премини на fedora 8, която е последната версия на тази дистрибуция.

и изобщо, търсенето в google за "fedora"+"installation notes" ще ти бъде много полезно и ще ти спести доста време в чакане на отговори по различните форуми. това го споменавам, не за да се заяждам, а защото има достатъчно такива ръководства и за fedora 7 и за fedora 8, които биха ти били полезни, в случай, че решиш да минеш на по-горните версии.

[Цитат]

Цитат (Nik123 @ Ноември 18 2007,02:17)

Здравейте! Имам мастиленоструен принтер Лексмарк Z617. Със софтуера, който получих с него (разбира се, за уиндоус) под уин могат да се слагат няколко снимки (например 4) на един лист формат А4 и да се разпечатват четирите едновременно на един и същ лист. Под линукс, това не става- и няма софтуер от производителя за линукс-- принтерът си печата, но като отворя снимка например с Image viewer под гноме,  ми хаби целия лист за една снимка само- а фотохартията си е доста скъпа. Интересува ме, някой знае ли софтуер за линукс, с който мога да задам на принтера да разпечата да кажем 2, или повече снимки на един и същ лист, за да си изрежа просто след това снимките. а не да хаби цял лист за всяка обикновена снимка? Благодаря предварително

а имаш ли възможност за избор колко страници на лист хартия да печаташ?

ако имаш -- опитай да му дадеш да отпечатва по 4-ри страници на един лист хартия. надявам се, че няма да ти мащабира съответно и снимките. ако не стане -- погледни другите съвети, които ти дадоха -- за gimp, gthumb, picassa etc.

В изпълнение на поето обещание пускам следната обява за набиране на софтуерни специалисти:

---8<---
  2 analysts:
               + 3 years experience as business or system analyst in similar projects (ERP or Health insurance)
               + 1 year experience with UML modeling (knowledge about Magic Draw is a plus)
               + Oracle database knowledge
               + Oracle PL/SQL is a plus
               + good knowledge of the English language

  3 PL/SQL developers
               + 3 years experience with Oracle PL/SQL
               + Oracle administration is a plus
               + good knowledge of the English language

  3 Java developers
               + 1 year experience with J2EE platform
               + design patterns
               + JSP
               + Struts framework
               + EJB 3 (or 2.1) for session beans and persistence
               + Oracle database knowledge
               + experience with MDA (Model Driven Architecture) is a plus
               + Oracle PL/SQL is a plus
               + good knowledge of the English language
---8<---

Тези, които смятат, че могат да представляват интерес и че имат необходимите познания, нека изпратят своите автобиографии (aka CV) на следния адрес --> bardarova@mail.bg.

ps. и много ви моля, коментирайте само по същество, макар че според мен всякакви коментари са излишни поне тук, в този форум.

http://msfirefox.com/

[Цитат]

Цитат (Agent_SMITH @ Сеп. 13 2006,10:21)

Че убунту не беше ли с безплатна доставка, плащана от някакъв богат африканец??

Цитат

Кой според тебе е Mark? И е южноафриканец, а не африканец. http://en.wikipedia.org/wiki/Ubuntu_%28Linux_distribution%29

множеството на южноафриканците не е ли подмножество на африканците

[Цитат]

Цитат (Guest @ Авг. 17 2005,00:20)

lm_sensors и ядро 2.6 на Linux - така се казва статията

а помниш ли повече подробности за нея -- преводна или авторска, автор или преводач?

ooпс, съжалявам за повторението -- неволно беше.

знае ли някой дали съществува български превод на %subj?
за последната версия няма да питам, защото знам как да проверя :о)
благодаря предварително?

знае ли някой дали съществува български превод на %subj?
за последната версия няма да питам, защото знам как да проверя :о)
благодаря предварително?