Аз пиша на БДС, но не заради това, че е стандарт, ами за това, че се пише по-бързо на нея (сега да не ми скочите — така съм чувал

'>). Бих казал, че съм се научил доста бързо да пиша, ако си гледам в екрана. А ако си затворя очите или гледам на друга страна, например, пиша почти светкавично

'>. Така мозъкът ми е зает да мисли, за
това което пиша, а не за
това как да го напиша. То е като говоренето — като го научиш, няма нужда да мислиш, как го правиш.
Кофтито на БДС е, когато се налага да пишеш с една ръка (примерно ядеш с другата

'>). На клавятурата в работата ми са изтрити клавишите и трябва да ги нацелвам. Иначе това няма значение, когато пиша с десет пръста — те пръстите си знаят, както каза някой по-горе — дори и всичките копчета да са ми изтрити, пак ще мога да пиша (даже ще е много по-бързо).
Не мисля, обаче, че трябва да спазваме стандартите, само защото са стандарти. Стандартът е стар и може би има нужда от промяна. Примерно, защо ми е да имам "э" или "ы", но да не мога да напиша "ударено и" или кавички в български стил?
Също така има нужда и от стандартизиране на фонетиката за хората, на които им е по-удобно. Тя също има нужда от корекции — най-малкото "в" може да си е "v". Стандартите са, за да ни служт на нас, а не да се изкилиферчваме в опита си да ги спазваме.
Важното е, че такива решения съществуват. Четох някъде на този сайт за новите клаватурни подредби, които мисля, че ще се поддържат (или вече се поддържат) от bglinux.