Ами като ще я подновяваме и аз да се включа:
Мен ме дразнят много неща, не че са болка за умиране ама заради това трябва да влизам и да ползвам повечето време тъпия Вин. Какво ме дразни или какво ме е дразнело на моменти в Линукса:
1) апт - много хубаво нещо, но тия зависимости ме дразнят, т.к. в повечето случаи, когато инсталирам нещо с него идва един тон боклук от който нямам нужда. Аз лично предпочитам Вин логиката, когато най-базовите зависимости за да работи пакета Линукса си ги има по дефолт, а останалите по-дребни зависимости са си в инсталационния пакет, и чак ако при това положение пакета не тръгва да се инсталитрат и някакви други допълнителни пакети;
2) Дразни ме, че в kdm към КДЕ 3.5.5 са махнали опцията за конзолен логин, а аз често я използвах (имаше я в КДЕ 3.3.2 мисля). Сега трябва ръчно да се логвам в конзола и да спирам графиката с "/etc/init.d/kdm stop";
3) Не съм удовлетворен от качеството на звука, въпреки че съм с АЛСА и ядро 2.6.18 и звуковата карта ми се разпознава коректно. Просто нещо има леко доловимо пращене при по-силен звук, което е малко дразнещо. Също ме дразни, че за да мога да слушам музика в конзола трябва да поне веднъж да съм се логнал преди това в КДЕ (после мога и да излезна от КДЕ-то звука в конзола си бачка, но ако не мина през КДЕ-то не става), т.к. иначе звук липсва. Не знам КДЕ-то какво зарежда но така и не успях да се оправя с този проблем.
Също XMMS няма опция при минимайз да отива в systray, а ми заема място на таск бара, което ме дразни.
4) Дразни ме, че Линукса за нормална работа в графика стартира >80 процеса, като те понякога при по-голямо натоварване стават >100. Не мога да разбера откъде идва този феномен на многото процеси, при положение, че съм пуснал минимален брой услуги; В допълнение ме дразни, че при стартиран top в конзолата ако процесите са >40 не могат да се видят останалите, т.к. на екрана няма толкова място, че да покаже всичките процеси. В хелпа така и не намерих начин да преодолея това ако въобще е възможно, питам се какво пречи на създателите на тази готина програмка да добавят команда, която да ти извежда и останалите процеси примерно на някаква следваща страница/ци;
5) Много ме дразни, че Конкуерор не отваря като хората всички сайтове и съм принуден да ползвам Лисицата или Опера. Също ме дразни, че фонтовете на Опера и Конкуерор, които харесвам най-много ми се струват някак си гадни и натоворващи очите и каквото и да правя не мога и не мога да ги загладя и да ги направя да изглеждат нормално, иначе Лисицата ги изкарва на задоволително ниво, ама нея не я ползвам често, т.к. не ми е от любимите браузъри, а пък и съм свикнал с Опера и Конкуерор.
6) Понякога много ме дразни, че GUI софта изглежда много дървено и също е организиран като меню и разположение много зле, все едно е правен от пълни аматьори, даже аз сигурно бих го направил по-добре;
7) Дразни ме, че има един милион дистрибуции и всеки си прави каквото си иска, и не се спазва никакъв стандарт (тука не го приемайте буквално) за организация на софта, директориите, конф. файловете и т.н. При това положение за всяко дистро трябва да се прави отделен пакет, което ми се струва, че утежнява излишно работата на разработчиците и потребителите. Иска ми се като си дръпна някой пакет поне в 80% случаите да мога да го инсталирам и да работи на мойта система независимо от дистрибуцията, която се ползва.
Няма свестни езикови речници за Линикс или поне до сега не съм видиял такива, 99% са абсолютен шит и ги ползвам, т.к. няма друго. Това не е проблем на Линукс, но ме дразни. Това е и една от основните причини да си кисна на тъпия Вин;
9) Като цяло ме дразни, че още не всичко е доизпипано, както трябва в Линкса, особено що се отнася до графиката и GUI и понякога трябва много зор и време, за да си решиш някой на пръв поглед дребен проблем ако въобще успееш да разбереш каква е причината;
10) Компилирането - понякога е пълен ужас. Последния път преди 4 мес. като се мъчих да компилирам ядро нищо не стана - прекъсва с някаква грешка и край неще и неще, три седмици по много часове на ден се мъчих и така и не успях да се оправя, то беше четене, то бяха безсънни нощи и накрая го зарязах.
Обаче всичко това не ме плаши. Линукса си има много хубави черти и в момента нямам намерение да го зарязвам за нищо на света.