« Отговор #6 -: Mar 17, 2007, 12:33 »
по мое мение за debian-базирани дистрибуции е далеч по-удобно да се използва aptitude вместо apt-get. няй-малкото по-добре се справя с излишните пакети когато премахнеш например kde. използва се по същия начин като apt-get и apt-cache, само дето трябва да помниш едно име, а не две.
за инсталиране от сорс (изкодния код на програмата):
.tar.gz и tar.bz2 се наричат "tarballs". принципно това са двойно компресирани папки с кода на някоя програма, като в архива е включено (обикновено) някакво средство за инсталиране. най-сигурния начин е да прочетеш какво пише в README и INSTALL файловете (ако ги има). в повечето случай се използват или т.нар. autotools или scons.
за да разархивираш един "tarball", използвай командата:
tar -xf име_на_архива
а ако искаш да гледаш как се разархивират файловете (мене поне това ме дразни), използвай подробния (verbose) режим:
tar -xvf име_на_архива
след като изпълниш коя да е от двете програми обикновено се създава папка със сходно име на това не пакета. влез в папката (или каталога, което ти харесва повече) с cd и прегледай съдържанието й с ls. ако има файл, наречен "configure", значи ще използваш autotools. ако не, прочети README и/или INSTALL. ако няма configure, значи се използва дирктно make или scons или някой друг начин. тъй като autotools се е превърнал в нещо като стандарт за инсталиране от сорс (така се нарича тази процедура), ако не се използва, това ще е изришно упоменато в някой от помощните файлове, както и указания как да ги използваш.
ако има configure (което се нарича инсталационен скрипт) просто го стартираш с:
./configure
ако искаш да промениш нещо, тогава пишеш
./configure --help
(с две черти). така ще видиш ключовете, които можеш да зададеш на скрипта. какво всъщност прави той? ами проверява какво имаш на машината си (например харуерни неща, неща, свързани с програмирането, наличието/отсъствието на програми и библиотеки). ако изпълняваш минималните изисквания на програмата, то тогава тя ще завърши успешно без да дава грешки. добра идея е да гледаш внимателно какво ти се изписва на екрана докато си проверява. повечето отрицателни проверки не са никакъв проблем. ако обаче ти каже "warning:...", то тогава трябва да обърнеш внимание. обикновено казва, че трябва да инсталираш първо нещо друго, за да можеш да използваш някаква функционалност на програмата. ако даде "error...", значи пак същото, само дето тази функционалност е ключова за програмата и тя не може да работи без нея. обикновено накрая като приключи дава резюме - това, което ще работи и това, което няма. след като решиш, че си доволен от изхода на configure, изпълни следващото:
make
след това:
make install
и накрая:
make clean
Подсугири се обаче, че изпълняваш make install като root (ако инсталираш програмата на "глобално" място, като например в /usr йерархията от папки). Ако сравняваме целия процес с готвенето, то ./configure проверява дали имаш необходимите продукти, make прави бъркоча, make install слага масата, за да е готово за ядене, a make clean почиства боклуците. целият процес може да се обобщи със следните четири реда:
./configure (като нормален потребител)
make (като нормален потребител)
make install (като root)
make clean (като нормален потребител)
важно е да запомниш да оставиш кода и да не го триеш, за да можеш после да uninstall-неш програмата с:
make uninstall (пак като root).
ако ще се ползва scons, то общо взето цялата работа става с
scons (като обикновен потребител)
scons install (като root)
а за .rpm файловете - ами чисто и просто не ги ползвай. в slakware има програма, наречен rpm2tgz, която превръща от .rpm в .tgz (пакетната система, която се използва от slackware). никога не ми се е случвало да попадна на програма, която е само в .rpm формат и да я няма нито като source tarball, нито като .deb. принципно те хората ти го казаха: твоята операционна система е debian-базирана, така че използвай само .deb файлове. не знам дали знаеш , но в хубавото на debian-базираните дистрибуции е, че нямаш нужда от от целя този процес по ровене из интернет, за да свалиш някой пакет/source tarball, че после да си играеш да го инсталираш ръчно. (ако не знаеш как се инсталира .deb ръчно, то това става с dpkg -i име_на_пакета.deb ... то даже и ключа -i май е излишен; провери с man dpkg). обикновено хората, ползващи дебина-базирани дистрибуции правят следното, за да си инсталират/махнат пакет или да обновят системата:
1) стартират synaptic
2) чрез приятни графичен интерфейс търсят и обозначават кои пакети искат да се инсталират
3) цъкат apply (приложи/приеми, не си спомням как е преведено) и готово.
ако не знаеш къде се намира synaptic из менютата, изпълни от конзолата gksu synaptic, ако полваш gnome; кде-ската програма не я знам (алтернативата на gksu).
пп:
не обръщай внимание на такива "geek"-ове, който дори да знаят много се правят на дървени философи. не всички в линукс-обществото са такива дървета. в крайна сметка никой не се ражда научен и е нормално да питаш. с времето ще те домързи да питаш и ще ти стане по-удобно да търсиш в google сам решения на проблемите си. тъкмо защото не си направил последното ти се раззяяха така. наистина е по-добре първо да се поинтерсуваш и после да попиташ, но в крайна сметка е и нормално тези, които разбират повече, да помагат, а не само да се правят на много важни със знанията си.
дано съм ти бил полезен и не се притеснявай да питаш - все някой ще ти отговори!
пп:
когато почнах да пиша отговора си мението на Slevin_ го нямаше. връзката, която ти е дал е доста по-изчерпателна от това, което аз съм ти написал.
Автор
Тема: Инсталиране на tar.bz2 (Прочетена 4134 пъти)