К'ви бяхме, а к'ви станахме
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
…
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
От това тук за мен се отнасят 12 и 13, но те биха се отнасяли за всеки, който не го чете, за да търси грешки, дори написано на машина и даже на ръка. Никой не гледа номерацията.
Ако 13 не е валидно за някой, имам лоша новина. Той е олигофрен в медицинския смисъл на думата. Липсва му координация и връзка с мозъка. Модерно му казват дислексия, макар по този начин да прикриват обикновена неграмотност.
=*=
Тези неща са писани за някой, който има и ползва умнофон по начина предвиден от Гългъл. Позор за него. От друга страна това е вписване в обществото и е нещо хубаво.
=*=
Все пак искам да кажа, че тези неща донякъде важат за мен. Най-много ми е по сърце четвърта точка. Причината е, че ел. поща изигра много важна роля в живота ми.
Завършилите преди нас, се прибираха по родните си краища, отиваха в София или чужбина и така губеха връзка един с друг.
Ние, когато завършвахме (след две хилядната) вече имаше ел. поща и една компанийка, достатъчно разнородна, успяхме да съхраним контакт. Виждаме се и до днес основно на осми, но и по други поводи. Другия месец ще ходя в София по един такъв, чуден повод.
Сега вече се уговарят и си пишат по Viber, но съхранихме връзките.
Сега като си помисля, ако нямаше ел. поща, нямаше да мога да се оженя. Нямаше да съхраня връзка с хората, които ми станаха кумове, а се оказа, че у нас е невъзможно да се ожениш, ако нямаш свидетели. Не бях мислил по този въпрос и нямаше нито един човек във Видин, който бих могъл да поискам това от него.
