...
Линукс вероятно има известни предимства, но не и за краен потребител, изглежда и звучи дървено, няма никаква гаранция че нещо ще работи при следващата версия на кърнъла, така че следващия лаптоп пак ще бъде designed by apple.
Това, как някои хора гледат (или по-скоро не виждат) проблема ми напомня за един епизод на култувата анимация Семейство Флинтстоун:
Барни седи в стаята и периодично удря един кокосов орех в каменната маса. По едно време Фред не издържа на шума и пита:
- Какво правиш?
- Опитвам се да отворя кокосовия орех, Фред.
- Ами ползвай главата си!
В този момент Барни удря ореха в главата си и го разцепва на две.

Така някои хора без да са много наясно с материята дават "експертни" оценки за това кое "става" и кое не "става".

Затова искам да обясня на начинаещия многоуважаем Соларфлукс, че при свободния софтуер "гаранцията" се дава от дистрибутора, на когото потребителят плаща за поддръжка. С други думи
гаранция има, но тя не е безплатна. Например, ако моята фирма има 4 работни места с персонални компютри, аз ще избера друга фирма, която да ги поддържа срещу съответното заплащане. Така се прави дори, когато се ползва изцяло собственически и комерсиален софтуер. Даже, бих възложил на фирмата дистрибутор да избере и
съвместим хардуер за конкретното програмно осигуряване на работните места.
Когато се прави сравнение между СС/Линукс и Ейпъл/Мак трябва да се вземат много неща в предвид.
1. Може да се прави сравнение от гледна точка на чистата функционалност. Затова дадох примера със Шкодата и Мерцедеса, но някои не ме разбраха май. А понятието "функционалност" има различен смисъл според нуждите и желанията на различните клиенти.
Та от гледна точка на основна функционалност и Линукс и Мак Ос Х вършат същата работа, като правя уточнението, че става дума за работа върху съвмесим хардуер! И така стигаме до...
2. Хардуерна съвместимост. Тук трябва да се направят някои важни уточнения.
Във вариантът, когато говорим за затворен хардуер (т.е. масовата практика) и недостъпни или непълни спецификации, грижата за написването на добри драйвери и оптимална работа на съответния хардуер (например звукова платка) под определена операционна система (например Линукс) е
изцяло грижа на производителя!Ако производителя е описал в характеристиките на продукта си, че той работи само под ОС Уиндоус/Мак това означава, че той не ви брои за пазар. Следователно, вие като потребители на Свободен софтуер не трябва да купувате такъв продукт.
Ако потребителят си е купил от кварталната месарница някаква периферия и тя не работи под Линукс, проблемът е изцяло на потребителят за това, че не се е информирал достатъчно за стоката, която купува.
3. Съвместимост с комерсиални програми от рода на Адоби Илюстратор и др. Тук Мак имат предимство, безспорно. Но това предимство не се дължи на Ейпъл! То се дължи на нежеланието на производителите на комерсиален софтуер да адаптират продуктите си за ОС със свободен лиценз, което между другото е против всяка икономическа логика. Коя фирма не би желала тутакси да разшири пазарния си дял с 5-10%, като пусне продуктите си за Линукс? Това навежда на мисълта за междуфирмени споразумения от типа "гарван, гарвану око не вади". А кой е губещият от такива споразумения? Точно така, ти!

4. Основен недостатък на Мак е тясната връзка с фирмата-майка. Ако утре Ейпъл фалират, което е нормално да се случи в либерална икономика и ликвидаторът не желае да развива повече част от бизнеса на фирмата, ти като клиент ще трябва да отделиш време и средства за пълна подмяна на закупените системи.
Но и при по-оптимистичен вариант фирмата разполага с пълната власт да влияе върху качеството и цените на стоките си.
Това са достатъчни причини за мен, на този етап дори да не разглеждам Ейпъл като реална алтерлнатива.