Колега,за да разбереш опциите на дадена команда,която искаш да използваш,след като напишеш командата ползвай опцията --help.Ето и един пример:
GeSHi (Bash):
[rado@archbox ~]$ mkdir --help
Usage: mkdir [OPTION]... DIRECTORY...
Create the DIRECTORY(ies), if they do not already exist.
Mandatory arguments to long options are mandatory for short options too.
-m, --mode=MODE set file mode (as in chmod), not a=rwx - umask
-p, --parents no error if existing, make parent directories as needed
-v, --verbose print a message for each created directory
-Z, --context=CTX set the SELinux security context of each created
directory to CTX
--help display this help and exit
--version output version information and exit
Report mkdir bugs to bug-coreutils@gnu.org
GNU coreutils home page: <http://www.gnu.org/software/coreutils/>
General help using GNU software: <http://www.gnu.org/gethelp/>
For complete documentation, run: info coreutils 'mkdir invocation'
Аз като реша да създавам директория с mkdir позвам опцията -p.Тя се грижи да няма грешки при създаването на директорията.Също да си сигурен къде точно се е създала директорията ползвай опцията -v.Тя ти вади съобщение къде точно е създадена директорията.Ето и пример:
GeSHi (Bash):
[rado@archbox ~]$ mkdir -p -v ~/test
mkdir: created directory `/home/rado/test'
