И тук се връщаме на старата тема, защо едните имат, а другите не.
Може да си я разтягаме до Коледа.
И в Китай е като навсякъде. Който търси начин да повиши стандарта си на живот, евентуално ще го намери. Не зная, може ли в Китай да има изцяло частни компании и ако отида, сигурно ще разбера. Но културата им е много различна и ще трябва да поживея поне шест месеца там, за да схвана някои неща. Като ходя някъде, предпочитам да опозная хората и начина им на мислене, отколкото да зяпам забележителности.
Вчера следобед седя в едно кафене в центъра на София и пия бира, че ми беше горещо и влизат едни добре облечени мъже и жени и им се заслушах в приказките, след като се настаниха. Представяли идеите си пред някакви инвеститори, ма нещо не им се получило. Едната се чудеше, защо не ѝ обърнали внимание, след като хвърлила труд да напише деветстотин страници презентация?!

Подочух, че искали и някакъв фонд да създават, ма се притесняваха, ако се появи някой истински инвеститор с достатъчно пари и май бяха загрижени, как ще си опазят интереса от такъв. Щото те нямаха пари. Чух за суми от петнадесет милиона лева.
Какво ми направи най-голямо впечатление. Подслушвах си ги най-открито и ги зяпах с интерес, а те го виждаха и двама от тези дори подхванаха онази игра на, кой ще си отмести погледа пръв. Ма загубиха.

Аз си бях съблякъл топлото якенце, което не зная, защо изобщо бях облякъл, а отдолу с една черна дрешка с дълъг ръкав, ама толкова опърпана горката. По ръбовете на ръкавите и врата беше протрита, имаше кафяви следи от прегряване от един мой опит да я суша скоростно след пране, дупкчица отпред от киселина близо до долния край на нивото на колана. Но ми е любима и още си я нося без притеснение. Имах вид на изпаднал германец, откраднал пране от простор на бедняк, в неуспешен опит да се отърве от униформата. Та седят тези, говорят, ма анализ на провала им не чух да правят, не чух да очертават някакъв алтернативен начин на действие. Някакви почти хаотични приказки. Изглежда, се бяха събрали, за да разберат, кой ще подхвърли най-запомнящата се реплика. Да си вдигнат малко самочувствието. Така за успокоение. Деветстотин страници презентация

И как ще впечатлиш инвеститор с това?! И аз нямаше да ѝ обърна внимание. Имат изглежда някакъв ресурс, някакви милиони, които обаче не знаят, какво да правят. Не бяха глупави, а по-скоро слепи. Щели фонд да правят. Тези, ако бяха спечелили парите си с нормален бизнес, а не с връзки и вероятно събирайки трохите от плюскането след някой транш на европейски средства, нямаше да се чудят, какво да ги правят. Продължават със същото мислене. С пари, без усилия, да направят още пари. Ма не са се срещнали с акулите, които ако ги надушат, ще ги оглозгат до кости. Не се замислят да правят производство, да създадат нещо стойностно за обществото, в което живеят. Не става въпрос тук за социализъм или капитализъм. А за това, бизнес ли ще правиш или спекула, далавери. Така не китайците няма да стигнем ми и тези от Папуа Нова Гвинея. Китайците бачкат и не си губят времето. Комунизма и капитализма тук нямат нищо общо.