4096 грешката е, че смяташ, че Елбрус е нещо. Елбрус е нищо. Купена, вехта технология, която се произвежда по примитивен начин. Няма капка интелектуален потенциал вложен от руснаците.
Новобранец, поинтересувай се как е положено началото на японското чудо в технологиите. Най-вероятно ще останеш изненадан 
Казвай де старшинка, не скатавай.
Тц, ако го получиш наготово, няма да го запомниш. Така, че трябва да се постараеш сам, аз мога само да ти дам някаква насока
Понеже не даде никакви жокери, мога да разчитам на догадки, какво имаш предвид. Япония е победена във втората световна и става американски проктеторат, без право на собствена армия, външна политика, без право да взима решения. Японските правителства първо се одобряват от американците и едва тогава назначават.
И в Япония, както в ГФР е задействан плана Маршел, защото и те (като и целия свят без самите САЩ) са напълно разрушени след войната.
Япония започва бързо „западнизиране“. Всички местни традиции са отменени и докарани до церомониалност без никакъв смисъл (както и у нас). Политическата система е отменена и заменена с такава от западен тип (демократична). Оставен е единствено императора, може би от страх, че е четири хиляди годишна традиция и това би довело бунт. Но императора няма власт.
Английският език става задължителен, както си е редно за една колония. Училищата се модернизират и се учи по западен образец. Много студенти са изпратени в американски университети, където се завръщат готови мениджъри. Американските банки финансират и организират ново производство по свой образец изградено около идеята за мега-корпорации. От тогава датират всички известни ни имена като „Сони“, „Тойота“, „Матсушита“ и т.н. Някои от тези са съществували и преди това, но са се занимавали например със строене на кораби и други средновековности.
САЩ решават, че трябва да се развиват някакви отрасли и избират това да са електроника и автомобилостроене. Към седемдесетте това са най-перспективните. Имали са идея стоките да се изнасят на азиатския пазар, но не става точно така. Японските компании се насочват към американския пазар, което за малко не затрива собствените им автомобилостроене и електроника. Следват няколко икономически воини да се чете борби между лобита във Вашингтон.
Самите САЩ не са наясно, какво искат да правят с Япония. Да им позволят да продължават или да ги спрат. Но да ги спрат към онзи момент не могат, освен с мерки, които СТО не би приел.
Междувременно сме вече в деветдесетте и освен Япония, започват да се надигат и други азиатски страни. Най-напред са Южна Корея, но Сингапур, Малайзия и така нататък също следват японския пример. Самия японски пример в самата Япония вече не действа толкова добре, защото заплатите са започнали да нарастват. За сметка на това все още имат много пари в излишък, които използват, за да изкупуват де що им падне в САЩ.
Проблема, който Вашингтон не знае, как да реши, го решават банкерите по традиционния начин — с борсова спекулация. За една нощ унищожават всички далеко-източни икономики. Края на деветдесетте е края на тигрите. От това се възползва Дън Сяо Пин, който веднага се заема да превзема зейналите огромни ниши. И пак по японския образец — масово, евтино производство, което избутва по-скъпото и качествено, западно. Оказва се, че клиентите за пореден път избират по-ниското качество на по-атрактивна цена. Създаден е дракона.
От борсовата спекулация оцеляват единствено Япония, Южна Корея и Сингапур, но не преди активите им да са преминали в американски ръце и никога вече да не са тези икономически страшилища.
Дракона няма да бъде бутнат с борсова спекулация, защото за сега е удобен. До кога, предстои да разберем.
