Изпечатай

[go_fire]

На мен винаги ми е било приятно да работя с хора. Можеш много да научиш също, а имам и някои много ценни познанства покрай работата с клиенти.

Колкото до отношенията работодател-работник... Работника трябва да си знае мястото, а работодателя да не използва по-високото си положение за налагане на непопулярни решения повече отколкото е нужно. Поради позицията си негова е отговорността да има уважение помежду им.

Автоматизацията е неизбежна, но тогава пък сегашния бизнес ще е изцяло в ръцете на хората, които ще разработват тези системи. Много опасна зависимост.

Е аз си падам малко нещо мизантроп. Добре е да не ми се дава атомно оръжие, защото ще го употребя на секундата. Първата бомба естествено ще е за Видин. Не мога да уморя цялото човечество, ако първо не убия себе си. Не е логично. Но все пак е извратено.

Явно твоите срещи с клиенти, не са били, като моите. Радвам се, за което, че се е случило.

=*=

По въпроса за твоето притеснение, само показва защо свободния софтуер и хардуер са още по-важни, освен изключително важното им качество за стопяване на технологичната пропаст между третия свят и свободния такъв.

[spec1a]

   go_fire,що не се пробваш на тази работа като сисадмин,чаткаш ги
 нещата,предполагам можеш да се справиш.
   Разбира се,може отделно да си бичиш и счетоводство ...

[4096bits]

Не зная, какво е мизантроп. Не ми се и проверява.

Като цяло индустрията си е свършила добре работата. Повечето хора обръщат внимание на това, което искат, а не на това, което им е неужно. Бизнеса се възползва много добре от това и поддържа нещата. Лъскави стоки, "високи" технологии, въпреки, ча са години остарели и новите разработки се задържат, докато пазара се изчерпи. И паравана с цветните картинки пред очите на "простите" хорица се държи достатъчно голям, че да не могат да се огледат лесно. Хората са съсредоточени в купените в Илиенци и от магазините за втора употреба маркови дрежки, за които са дали маса пари в някой мол. В ненужно скъпите и бъкани от възможности телефони, на които не използват и десет процента от капацитета и възможностите. Предпочитат да вземат играчката и да чатят с теб половин час и още пет пъти по толкова с други хора днес, отколкото просто да се обадят. Да си уредите среща, да пиете по бира. Всичко това отдалечава хората едни от други. Води ги до усещането, когато стане нещо не добро, че са сами е гледат сами да се оправят. Дори да споделят, рядко някой ще предложи помощ. Снощи към полунощ говорих с приятел, който живее и учи в Испания час и половина и дори обсъдихме възможността да му ида на гости за седмица, че да се видим. А тук, с много хора, които ги имам близки и сме в един град, не съм се виждал с години. Според мен тези неща оказват голямо влияние на психиката на човек и зает с ежедневните неща, не си дава сметка, какво губи и какво му липсва. Опитва се да го намери другаде, дава пари за това, купува, за да се почувства по-добре, защото "това ще го направи" щастлив и ще му осмисли деня, като знае, че носи в джоба си устройство струващо петданадесет, дори двадесет процента от годишния му доход. Хората са загубили себе си и са черупки, просто повърхност, която показват пред света. Колко хора ще се опълчат на шефа си, когато онзи се опитва да ги стъпче, щото му е крив деня? Колко хора ще останат на мястото си, когато същия този загубеняк си навре носа в лицето им и повиши тон? Не можеш да отстояваш себе си, ако не знаеш, кой си и не можеш да знаеш, кой си, ако те е страх, да се вслушаш в чувствата си, в нуждите си, в празнотата у себе си. Вместо това се опитват да я запълнят с вещи. Картиката на битието ни и защо е такова е много комплексна и положението ни не е такова, заради макроикономически причини, липса на квалифицирани кадри, липсна на способни мениджъри. Защото да управляваш хора не е изобщо проста работа. Не можеш да си приятел с подчинени, не можеш и да си тиранин. По дяволите, дори прости неща не се правят. Стоиш осем-девет часа на един стол, почти не ставаш, забил поглед в тъпия дисплей. Изисква се крайна издържливост, за да правиш това на евтиното столче, купено от Офис уан. След десет години вече имаш проблеми с гръбначния стълб. Преди двадесетата година тези проблеми се проявяват явно като мускулни спазми и болка. Прешлените се деформират. Височината на масата е кофти от там сващането в рамената и плешките. И онзи ще ми говори, че заплатата не била лоша. Ако аз му отида на интервю, но нямам квалификацията за това, ще му поставя такива изисквания, че просто завоалирано ще ме помоли да си тръгна, защото ще го е срам да ми каже в лицето, че това няма как да стане. Искат производителност? Искат да не си тръгнеш след две години? Ами това е проблема. Само искат. И ако си мълчиш и те видят, че много-много не би им се опънал, ще нарушат всякакви закони, за да изстискат и всякакво сосче от теб, без да вложат нищо. Не ми се мисли и пише за това, защото честно... побеснявам вътрешно. Сякаш хората не са човешки същества, а машини, които си пуснал да работят и по принуда понякога трябва да им осигуриш някакви минимални "удобства". Ако не са законите, ще е ад.

[spec1a]

   Принципно си прав за проблемите с гръбначния стълб ,
но съществува и лек: йога,тай чи/чи гун и т.н.
   А ако шефа те тормози му казваш да си Е.П.М. ,ако съвсем е
прекалил,му вкарваш няколко шамара и те така.
   После смее ли да ти каже нещо 

[edmon]

Здравейте,
търся системен администратор по възможност с опит в CentOS. Трябва ми full time работата е с клиенти от чужбина главно Nginx, HAProxy, php-fpm, MySQL (също така и репликация за базите), Apache, mail servers, performance tuning, DNS, организиране и трансфери в Domain registers общо взето търся човек с приличен опит. Работата може да е от вкъщи както така имаме и офис ако някой случайно желае да работи от офиса. Мисля че заплащането ще бъде интересно също така и работата която ще се върши. Моля свържете се с мен тук при интерес.

Поздрави,
Пламен Петков

Яката обява чуек!!!
...
поне илядо ойро дават ... минимум....

[go_fire]

Благодаря Спец, но аз всъщност съм средно статистически ламер. Никога не съм виждал нищо различно от домашна машина, макар наистина да съм писал на п4п и това да е водило до администриране на Апах и Мъсял. Мъсял между другото има хубав команден ред.

На работа (вероятно се досещаш), никога не съм работил на нищо различно от Windows. Предимно съм работил в големи организации, където администратори си е имало. Та и от администрация на Windows не разбирам. Смея да кажа, че изобщо не разбирам от него. Всичко е толкова различно, омотано и неразбираемо.

Например знаеш ли как се пуска ntpdaemon? Пишеш някаква странна команда, която ти изкарва някакъв странен прозорец, в който има изредени всички услуги. Тази се казва нещо от сорта на windows time. Щракаш по нея и задаваш нещо като активна или беше, какво беше.

Това същото може да се направи и с по избор на една от три команди, но пак от същия прозорец трябва да провериш дали командите са дали ефект. А самите команди са направо криптографски. Никога не бих ги отгатнал, какво остава да ги запомня. Да живее Стак Ексчейндж!

=*=

4096, мизантроп означава „човек, който мрази човечеството“. Що за човек е това, е друг въпрос. Думата е френска. Знам я по случайност, защото във втори курс учихме комендия със същото заглавие от френския „Шекспир“ (някой си Молиер). Комедията беше извънредно тъпа, нямаше нищо смешно в нея, жалка и банална до безобразие. Но франсетата я броят за някаква класика и дай да я учим.

Като заговорих за БЕЛ, аз имах класно върху публицистиката на Ботев, а сега разбирам, че я изхвърлили и догодина няма да я учат. Това е голяма трагедия. Публицистиката на Ботев е от малкото неща, които те карат да мислиш върху съвременния свят, нищо, че е писана в деветнадесети век.

Което довежда до консумеризма, за който говориш. Когато нямаш, за какво да мислиш, нямаш цели и нямаш хобита, то ти остава да гледаш телевизия и да пазаруваш, като за световно. Аз до магазина ходя не повече от веднъж седмично и пак толкова гледам телевизия, но това е по принуда.

Което показва, че несъобразяването с обществената норма е по-скоро вреда. Ставаш като Ботев. Започваш да гледаш на всичко около себе си като празна суета и искаш да го разрушиш.

Обществото се крепи върху съгласието всички да се лъжат едни други, а най-вече себе си. И само поради тази причина живеем в мир. Иначе бихме живели в много смутни времена. И всички щяха да са нещастни. А сега всички са щастливи. Може да живеят в илюзия, но пък тя поне е хубава за разлика от грозната действителност.

=*=

По КТ наистина разполагаме с широки права, за които повечето хора не знаят или по-скоро не искат да знаят. Разбира се, понеже тече капиталистическа контра-революция, тези права с всяка година отпадат едно по едно. За двадесетина години са отпаднали около половината.

Но действителния проблем не е, че КТ дава някакви права, а работниците доброволно не се възползват от тях.

Проблема е самия КТ. Той е писан за роби. Такава е историята му. Той е писан с кръв, точно както армейския устав. Той е писан с презумпцията, че работодателя е силната страна, а служителя е жертва. Не е писан за свободни хора със свободни отношения.

Затова КТ по-скоро подпомага контра-революцията, отколкото да пречи с нещо. Когато на теб ти се натяква, че си безпомощен и трябва да разчиташ на милостта на държавата, то нямаш друг избор, освен наистина да си безгласна буква.

Обаче това положение не е добро и за работодателите. При тоя тренд, те също ще се топят един по един. А това означава, че ще загубим и малкото свободен пазар, който имаме. Това няма да стане от днес до утре, но може би след стотина, двеста години, няма да има никакъв пазар. Ще се върнем обратно два века назад. Което може би означава, че след около два века, пак ще са революционни времена.

Засега все още нещата са прости. Работодателя дава пари и поставя условия за извършване на работата. Работника приема или не приема тези условия, дава и той своите. Ако са се разбрали, то работника ще е на служба, докато има работа за него.

Ако не са, то избора на работника опира до това да е безработен или да е самонаето лице, евентуално бъдещ работодател. Единственото лошо на безработицата е, че реално нямаш доходи и се изолираш от обществото. Сиреч превръщаш се в обществена опасност.  Това беше моя избор. Не го препоръчвам.

Ставайки самонает подобно на 4096 и много други, получаваш свобода, получаваш и пълния доход от труда си, а не максимум 30% от него, но в общия случай под десет. Дължиш 10% данъци на държавата, но тях можеш да скатаеш включително законно.

Обаче това върви с другото. 4096 го харесва, но не на всеки е любимо. Аз казах, че никога не бих се занимавал отново с клиенти, ако мога.

И върви с риска. Днес може да имаш, утре не. Нищо не гарантира постъпленията ти. Трябва сам да се погрижиш за това.

А на всичкото отгоре трябва и да си компетентен, за да може да се конкурираш с останалите. Иначе ще загубиш репутация (ако изобщо си успял да я натрупаш) и ще излезеш от пазара.

Още нещо. Специално на беден пазар като нашия, трябва да работиш и по-ниска надценка, което удря печалбата ти. В един момент може да се окажеш на загуба. А поради ниска надценка да нямаш заделен ресурс, за да може да изграпаш отново на повърхността.

Ако си самонает, е по-добре да работиш на световния пазар, ако специализацията ти го позволява. За щастие, това днес е по-лесно от всякога.

[4096bits]

За да реши някой да се погрижи, да се чувства по-добре със себе си, дори това да доведе до загуба на част от обкръжението му, не е лесно. Съзнателно или не, се поставят на изпитание връзките с хората, които познава, което си е един вид саможертва. Ако по-голямата част от тези връзки се скъсат и все пак той избере, да продължи в същата посока, значи нещо с обкръжението, което си е извадка от обществото, не е наред. Иска се смелост за това.

Според мен може да се направи почти пълна аналогия между физичните закони и тези, управляващи живите системи, а също и силите които движат човешките общества. Композитните материали са по-устойчиви на натоварвания поради съчетаването на свойствата на всеки един от изграждащите ги елементи, също както и по-голямото разнообразие на видовете води до по-голяма устойчивост на една екосистема. Например. Както и за да се въведе определен ред в една система, физична или обществена, трябва да се изразходва енергия. Тази енергия може да е всякакъв вид. Емоционална, отделено време, материални или финансови ресурси.
С обществата е същото, както с отделния индивид. Да предприеме стъпки в различна посока от досегашната, е рискована работа за едно общество. Ще струва усилия, материални ресурси и пари, ще има утечки, ще се изразходва емоционална енергия. Също както и при отделния човек, ако промяната на посоката е предизвикана защото някой е казал, че така ще е по-добре, няма да доведе до нищо добро. Това не е неговата ( на обществото/индивида ) посока. Осъзнатия избор. Крайния резултат е, неизбежен. Съжаление за направеният избор. Но самосъзнаването на обществото е много по-бавен процес. А модела на протичане на този процес е един и същ. Нещо не ти е наред, не си доволен, различни травми от удари от разни посоки, които не те оставят намира. Искаш да се чувстваш по-добре. А времето минава и това не се случва. Появава се напрежение заради това, което само расте с времето. Това напрежение те кара да започнеш, да се оглеждаш за възможности за промяна, но каквото и да опиташ се проваля. Колкото и да се опитваш да се пребориш с това или да му се съпротивляваш, не се получава. Постепенно изчерпваш цялата си емоционална и умствена енергия и стигаш до едно състояние на пълна инертност, изпразнен си.

И тук е момента на пречупване. Възможните посоки са само две. Озлобяваш се на света и на себе си, което ти влива достатъчно енергия, за да се оттласнеш по път, които по същество си е военен поход. Започваш да мачкаш всичко и всеки по-пътя си, стига да си в състояние, да го направиш. Другата възможност е, да се помириш със ситуацията и да спреш, да се съпротивлаваш на всичко, което ти се случва. Това обаче не е апатия, а по скоро самонастройка към обръжението. Заживяваш в съзвучие със заобикалящия те свят. Това е възможно, защото вече сигналите от сетивата ти не са погълнати или екранирани от представата ти за света, която си имал преди това, просто защото тази представа вече я няма. Заменена е от нещо, което няма форма, а постоянно тече и се изменя. И всичко това е доловимо за теб. Може тези промени да не са осъзнати, да не можеш да им дадеш определение, но ги усещаш. Започваш да се вслушваш в себе си. В чувствата, ненадейните мисли, всичко, което трепне в теб. Чак тогава разбираш, какво е, наистина да си жив. Едва в този момент разбираш кой си, какво искаш и като цяло, защо аджеба си на тоя смахнат свят. Единственото, което ти остава е да се изсмееш на предишното си аз и на цялата комедия, наречена живот и иронията в него.

Като цяло, нищо не може да се сравни с радостта, която изпиташ, когато този момент те сполети. Следствията от всичко това какви са? Че можеш абсолютно да се довериш на себе си. Самозалъгването и самозаблудата вече ги няма. Знаеш, какво искаш, сензорната ти системка работи и сигналите са ясни и стигат до теб. Предварителната представа за света и представата ти за всичко заобикалящо те вече не е ясно определена. Всичко тече и се променя. И когато въсможността се появи, можеш да я забележиш. И следващата. И другите. И различни. Вече не изпитваш страх да действаш, защото риска вече не е риск, а само тръпка, която внася допълнителен нюанс в усещанията ти. Най-лошото вече ти се е случило. Пък и няма награда, без риск.

Право да си кажа, не зная, как би изглеждало всичко това в по-голям мащаб, отнесено към едно общество, нито какви форми може да придобие. Има една разлика между физичните закони и живите системи. Цялото е по-голямо в качествен аспект, от сбора на съставящите го елементи. Осъзнатия човек можеш да го смажеш, събориш на колене или унищожиш, но не можеш да го победиш. Той по-скоро би се разделил с живота, което тъй или иначе ще стане в накой момент, отколкото да се превърне в нещо друго, да не е себе си. Тези хора се разпознават. Има нещо в тях, което те кара да ги забележиш сред останалите отдалеч.

Как някой работодател ще се налага над такъв човек?! Него не го интересуват закони, норми или правила. Той ще постъпи, както сметне, че е правилно и ако има механизми, които ще му позволят, да те сложи на място, няма да се поколебае да го направи. Няма да го интересува, дали ще успее или не. Възможността за провал ще я посрещне със спокойствие и иронична  усмивка. А съм сигурен, че почти няма фирма, която да не нарушава законите. Ако поискаш, можеш да ги навреш на кучето в гъза. Споделял съм тук, че заради мен, в цяла фирма се подписаха анекси към договорите и им се наложи поне докато съм там да играят по правилата в частта, която засягаше отношенията работник/работодател. Разделихме се, но аз и не исках да работя за такива хора. Един познат работеше известно време за една от големите вериги магазини и получаваше половин година пълно възнаграждение въпреки, че вече не работеше за тях. Просто бяха си превишили правата и той не подви колене. На един познат адвокат почти цялото му обзавеждане и техника у дома му е от разни магазини и особено от веригите такива, получена ей така, които са решили, че могат да се ебават с клиентите си - в случая с него. Не мога да си представя, какво би постигнало общество, в което една не малка част от хората са такива. Но това се случва, когато не те е страх, да си отстоиш своето и което смяташ за правилно.

Вселената не търпи празни пространства. Когато се натъкнеш на такова, най-малко, трябва да си зададеш въпроси. Какво ти казва това? Какво ми казва липсата и отказа, да се даде информация за възнаграждението. Веднага въображението ми изгражда част от диалог момежду ни: "Виж, зная, че заплащането е най-важното, което те интересува, но мен не ме интересува, че ме питаш. Няма да ти кажа." Това ми говори за определено отношение към работника или пък липса на такова. Незаинтересованост от нуждите му, а това не е маловажно. Говори ми за липса на желание за диалог. Говори ми за недалновидност и липса на способност за създаване възможности. Направи така, че да накараш човек да дойде на интеряюто, пък от там нататък или ще се харесате, или не. Но така намаляваш възможностите, да ти дойде точния човек за точното място. Дори някой талантлив. Обявата, както се спомена, няма структура, не е подредена, а просто е нахвърляна както дойде. Така изсипваш на прасето всичко накуп и да плюска там. Това ми казва достатъчно, за начина на мислене на човека, дето я е написал. До известна степен това може да говори за средата и екипа в който би се работило. И типичното за нашенските обяви за работа...  Търсим човек, който може да поеме работата на трима души. Ще му плащаме като за един, разбира се. Уан ман арми, ако може, плийз.

Как да не се смееш! 

[ddantgwyn]

Вселената не търпи празни пространства. Когато се натъкнеш на такова, най-малко, трябва да си зададеш въпроси.

Стига дееее.

95 % от веществото във вселената не е ясно къде е. От това празно пространство надали има друго по празно

[4096bits]

 Не е празно. Има микровълнова радиациа. Според корпускулярно-вълновия дуализъм можеш да разглеждаш тези вълни и като частици. А според Теорията за неопределеност, едно пространство не мове да е напълно празно. Това би означавало, че енергията в него е нула, което а прави напълно определена. Не става. Има неопределеност на квантово ниво.
A ми минава и друга мисъл. Според вториа закон на термодинамиката, ендтропията в една система с времето се увеличава. Как е възможно, това да се случи в празно пространство. Ентропията би трябвало да е нула там. Невъзможно! 

[jet]

4096bits ти наистина живееш в някакъв измислен свят.
Тази аналогия с природните закони и обществото е тотално невярна.
Как при един министър председател/президент всичко се насира  (Жан Виденов - хиляди проценти инфлация, държавата спира) и при следващия изведнъж всичко се връща към нормата за месеци. Идва тройната коалиция и пак сме на минус - същото общество, същите хора, същата държава. Сега кака Курнелка ако стане Прайм министър навярно всички се досещаме какво ще се случи (познахте след АЕЦ Белене е ред на база на Луната по руски образец да построим). Къде са природните закони тука.
Мисълта ми е, че една шайка бандити правят каквото си искат и учЕните се пробват да измислят теория, която да оправдае ставащото.

гофайър не знам какво значи КТ, но си адски прав, МарксизЪма е разработен от гледна точка на капитала, а не от гледна точка на работника (или от гледна точка на двете страни) и това е целия проблем.
Замяната на капитализма ще стане от нещо друго, но още не е измислено. Като одръгнат народа достатъчно то ще си покаже какво ще е без помощта на тероретиците.

[lunarvalley]

A ми минава и друга мисъл. Според вториа закон на термодинамиката, ендтропията в една система с времето се увеличава. Как е възможно, това да се случи в празно пространство. Ентропията би трябвало да е нула там. Невъзможно!

Чел ли си по въпроса? Курс по термодинамика, нещо?

[4096bits]

4096bits ти наистина живееш в някакъв измислен свят.
Тази аналогия с природните закони и обществото е тотално невярна.
Как при един министър председател/президент всичко се насира  (Жан Виденов - хиляди проценти инфлация, държавата спира) и при следващия изведнъж всичко се връща към нормата за месеци. Идва тройната коалиция и пак сме на минус - същото общество, същите хора, същата държава. Сега кака Курнелка ако стане Прайм министър навярно всички се досещаме какво ще се случи (познахте след АЕЦ Белене е ред на база на Луната по руски образец да построим). Къде са природните закони тука.
Мисълта ми е, че една шайка бандити правят каквото си искат и учЕните се пробват да измислят теория, която да оправдае ставащото.

гофайър не знам какво значи КТ, но си адски прав, МарксизЪма е разработен от гледна точка на капитала, а не от гледна точка на работника (или от гледна точка на двете страни) и това е целия проблем.
Замяната на капитализма ще стане от нещо друго, но още не е измислено. Като одръгнат народа достатъчно то ще си покаже какво ще е без помощта на тероретиците.

Какво му е измисленото на моя свят, след като нещата ми се получават, с оглед на това, че инвеститорите не са се затичали много към България. Нито правната ни система работи, нито се спазват закони, включително и от държавните структури. За корупцията да не говорим. Няма смисъл да ти го описвам. Ако слушах, какво ми говорят по медии и четях икономически анализи, нямаше да смея да си мръдна и пръста, да правя нещо. Бизнеси се крадат и заграбват. Следя си нещата, правя, каквото смятам, че е редно и на... става. Та чий свят в измислен? Този, който ти показват или на който ти обръщаш внимание. Нали целта е да те стреснат, да не смееш да надигнеш глава. Трябва да си забил поглед пред носа си, в непосредствените си житейски грижи и да не мислиш толкова. Така по-лесно ще бъдеш управляван. Не говоря конкретно на теб, а по принцип.

@lunarvalley, чел съм, но каквото ми в било интересно. Курсове не съм карал нито съм учил нещо такова. Сигурно някъде ми се пропуква хрумката, щото е само това - моментно хрумване. Споделих го просто.

Да допълня за министър-прецедателя. Това не е теория, която имам, а наблюдение. И напълно се вписва в картинката. На министър-прецедателя ни му се получават нещата, защото човека влага енергия. На нас, като общество не ни се получават, защото енергията, която влагаме е по форумите, на масата и псуваме под мустак. Затова и нещата не ни се получават. Индивидуално - може би. Като общество. Няма такова... Първо. Ако греша и има. Не си личи по нищо. Не сме заедно, не си помагаме. Трябваше да се изсипем двеста хиляди души в подкрепа на майките с деца. Защо не го направихме и защо не го правим? Те не са ли част от нас, не живеем ли заедно? Не може ли и на нас да ни се случи? Притежаваме ли съпричастност изобщо? Не ни е грижа един за друг. Както казах, всеки се оправя сам, защото си мисли, че е сам и това се вижда. Тези майки се борят сами.

[go_fire]

гофайър не знам какво значи КТ, но си адски прав, МарксизЪма е разработен от гледна точка на капитала, а не от гледна точка на работника (или от гледна точка на двете страни) и това е целия проблем.
Замяната на капитализма ще стане от нещо друго, но още не е измислено. Като одръгнат народа достатъчно то ще си покаже какво ще е без помощта на тероретиците.

КТ означава Кодекс на труда и е закона, който утвърждава отношенията работник-работодател.

На мен свободния пазар най-много ми харесва, той най-пълно отговаря на индивидуализма. Но той на практика е невъзможен, защото от една страна е унищожаван от държавата, от друга от едрия капитал.

На практика свободния пазар означава кажи-речи анархия, което, колкото и да е привлекателно за мен, е невъзможно. Дори някак си да се отървем от държавата, няма как да се отървем от едрия капитал. А свободата на пазара означава, че дори всички да фалират, един ден пак ще стигнем до ситуация с едър капитал, защото това е закона на джунглата.

Дори свободния пазар да бе нещо възможно, той не е лишен от проблеми.

Например от социална гледна точка е чудовищен. Това е така, защото можеш да си на пазара, само, ако имаш възможност за това. Но, ако си стар, болен или (ментално) изкуфял, какво правиш? Трябва да мреш.

Освен това свободния пазар е неефективен. Това е така, защото е конкурентен. Това на практика означава минимум двойно повече похабени ресурси или с други думи, най-малко 50% загуба.

И като последно, това означава некачествени стоки и услуги. Закона на джунглата предполага оцеляване на най-приспособимия, а не най-добрия.

На практика човека е най-кекавия вид. Но някак си е успял да овладее цялата природа. Най-добрите (динозаврите) са измрели. И това не е защото сме най-умни. Сега да, но онези същите динозаври са били с много по-добър интелект от нашия. Делфините са ни биели по интелект, но и тях сме изпреварили, а те са имали огромна преднина.

Съвършена обществено-икономическа система няма, защото и хората не сме съвършени. Ако едно е хубаво в една, то друго не е наред.

Например социализма е много добър откъм социална среда. Всички са подсигурени. Но той е деспотичен, налага мързела и апатията. Превръща те в овца.

А все още има хора, които страдат по него.



п.п. Без да искам нацъках на статистика и се оказа, че съм в топ 4 по мнения. Бият ме само Гейта, Кибер и Бектулайф. От тях само Кибер е активен.

[Naka]

 Поздравявам 4к пък и всички с една песничка.

https://m.youtube.com/watch?v=YsmQhbd1KWE

[Acho]

Така и не се намери кандидат за съсадмин, с незнайна заплата.