Изпечатай

[bot]

Грее това което е на радиатор и евентуално феритният траф. От тях може да се оптимизира. А от другите елемети вкладът им е незначителен... Да се събере от тях най много 1-2%


Между другото как точно я дефинират тази ефективност? Щото гледах някъде отделно им дават Кпд то?  И много се зачудих...
Ама сега като гледам статията във википедията за 80+ си е точно кпд то.

 КПД на захранването е = (изходящата мощност делено на входящата) по 100. Ако искаш да разбереш къде ти бяга енергията вземаш една термална камера и наблюдаваш захранването - мощността се отделя изцяло под формата на топлина. Все още транзисторите си остават най неефективните елементи, до неотдавна диодите също, защото в тях има винаги около 0,4 - 0,6 волта пад на напрежение, което умножено по протичащия през тях ток си е цифра, но напоследък почти всички диоди се заменят с транзистори заради по-малкият пад на напрежение през прехода, аз преди няколко години имах една разработка - схема грец с изцяло Н-канални мосфети. Сега се разработват още по-ефективни транзистори - GaN - галиево нитридни (или както е там на български), където съпротивлението на прехода се доближава до това на чистия проводник. Голяма част от енергията се губи в индукторите. В импулсните захранвания имаш един задължителен компонент - коректор на  фактора на мощността (PFC - Power Factor Correction), това прави тока синфазен с напрежението или изключва реактивната компонента. Класическата схема е изправеното напрежение което 315 волта прав ток се помпа до около 420-460 волта. Тази помпа се реализира с един или два транзистора и голям индуктор, който се загравя - т.е. губи се мощност. След това от тези 420-460 волта се черпи напрежението за импулсният трансформатор, където допълнително се губи мощност през магнитопровода (както предположи) и през самият меден проводник. Кондензаторите, от които се черпи енергията (PFC кондензатора/ите) работят в постоянен режим на зареждане/разреждане поради което се загравят от поляризацията на диполите на диелектрика, т.е. още изпарена мощност. И накрая филтрите - на входа имаш мрежов филтър, реализиран с (Common mode choke) и филм-кондензатори, всеки елемент грее по малко а на изхода имаш LC филтри, където също се губи по малко мощност.
 пп само да допълня - КПД-то се мени в зависимост от мрежовото напрежение, обикновенно се проектират да работят от 85 волта до 265 волта, най-добрата ефективност може да е във всяка една точка на тоя диапазон, зависи как е проектирано захранването. Има един елемент - ефективност на индукторите и трансформаторите, там има ток на насищане, където КПД-то рязко спада, ако индуктора пък работи много под тока на насищане е също неефективен.

[Naka]

Да ти кажа не съм се замислял как точно работят тези PFC или active  PFC, но това по скоро е проблем на електроснабдителните компании, а не захранването. Но като го спомена това е още един ключов елемент в който може да се губи мощност.

Въпросът, който ме мъчи от известно време е има ли връзка между захранване с PFC и ефективността на захранването. Т.е. захранване с active pfc ще има ли по висока ефективност? Най-вероятно не. 

[bot]

Да ти кажа не съм се замислял как точно работят тези PFC или active  PFC, но това по скоро е проблем на електроснабдителните компании, а не захранването. Но като го спомена това е още един ключов елемент в който може да се губи мощност.

Въпросът, който ме мъчи от известно време е има ли връзка между захранване с PFC и ефективността на захранването. Т.е. захранване с active pfc ще има ли по висока ефективност? Най-вероятно не. 

Ами да, проблем на електроснабдителните компании е, но е задължителен елемент, защото за да вземеш сертификат за да го пуснеш на пазара това е едно от нещата, които се мери - дали имаш някаква реактивност. Има различни топологии с които се увеличава КПД-то, аз споменах класическата схема, и тя е най-популярната, защото се използват по-малки кондензатори, но има PFC които работят на ниско напрежение, там се искат по-големи кондензатори, които са по-скъпи, но при по-ниското напрежение се скъсява преходният процес при ключовите елементи - транзисторите, както ти спомена там се губи също мощност и за да се увеличи ефективността се използват по-бързи транзистори а също и по-ниско напрежение на източника. Транзисторите, които споменах - галиево-нитридните са много бързи, могат да превключват в гигахерци, друга техника е увеличаване на честотата, това намалява размера на индукторите и съответно загубата в тях. Темата е обширна, затова и на запад се обръща специално внимание на тази област в електрониката и се обучават електронни инженери, които са специалисти само в захранванията.
 пп да допълня - PFC са винаги активни при битовите захранвания, вече при много големи захранвания - при кораби, генератори, електроцентрали, се използват пасивни елементи, примерно ако товарът ти има индуктивен характер се добавят кондензатори и обратно.

[Naka]

Active PFC го въведоха може би преди десетина години при компютърните захранвания. Преди това при тях  бяха само passive pfc. А още по преди май изобщо нямаха никакво PFC.

Колкото до големите индуктивни товари в бита - прахосмукачки, перални и тн, то там винаги от време оно си е имало парелелно кондензатори на всеки двигател за корекция.

[bot]

 Тоя кондензатор при прахосмукачките и при други двигатели е за развъртане на двигателя, нарича се пусков кондензатор, не е за корекция на товара, индуктивните асинхронни двигатели обикновенно са трифазни, двете фази се вързват директно към захранването а третата фаза през кондензатор се вързва за една от първите две. Кондензатора осигурява закъснение на третата фаза така че да се получи нещо като псевдо трифазно напрежение.

[go_fire]

Като ви чета си казвам – ле-ле, колко съм тъп, нищо не разбирам.

Ама си продължавайте, на мен ми е много интересно. Жалко, че не се включват и други хора. Във форума имаме доста инженери.

[bot]

Като ви чета си казвам – ле-ле, колко съм тъп, нищо не разбирам.

Ама си продължавайте, на мен ми е много интересно. Жалко, че не се включват и други хора. Във форума имаме доста инженери.

Хайде сега, не бъди толкова самокритичен, то този форум е за Линукс, не за електроника, аз не съм специалист при настолния и сървърен Линукс и затова кибича тук но бих желал да дискутирам други теми - примерно за Линукс за вградени системи (embedded Linux), както и операционни системи в реално време (RTOS) за микроконтролери и матрици, само не виждам подходящ раздел.

[Naka]

Е нали има раздел хардуер. Захранванията също спадат към хардуер.

Колкото за битовата електроника там няма асинхронни двигатели. Всичките са AC с четки....Но със сигуност има корегиращи кондензатори. Факта, че ме бие ток (лекичко де), като изключа прахосмукачката от щепсъла и веднага и докосна щепсъла говори че има. Сега ще ме караш да я разглобявам да видя как е вързан.

Обаче си мисля друго: След като Active/passive PFC е проблем на електроснабдителните компании, защо изобщо го рекламират в компютърните захранваня? Ей тъй за реклама и потребителя да е щастлив че не се минал с нещо.

Да сте видяли прахосмукачка, на която в характеристиките да е подчертано, че има Passive PFC.
Аз вече искам да си купя нова ама с Active PFC!!!

[bot]

Обаче си мисля друго: След като Active/passive PFC е проблем на електроснабдителните компании, защо изобщо го рекламират в компютърните захранваня? Ей тъй за реклама и потребителя да е щастлив че не се минал с нещо.

Ами не знам, но има и друго, PFC освен че коригира фактора на мощността (прави тока и напрежението да съвпадат по фаза или с други думи прави товара да изглежда чисто резистивен) той служи и като буфер, който спира изходящите смущения, които ключовите елементи на пулсовия трансформатор предизвикват. Основните изискванията към захранванията са да не връщат смущения обратно в мрежата. Освен това стандартите обикновено се създават и променят в полза на местното производство, ако няма пстоянно промени, китайците ще се нагодят много бързо към изискванията и ще наводнят пазара с евтинджос буклуци, които ако не се придържат към стандартите може да бъдат и опасни за човека.
 пп ако двигателя е с четки - да, слагат се кондензатори или кондензатор с резистор, нарича се искрогасяща група, такива се слагат също на контактите на мощните релета защото искрата може да стопи метала, кондензаторът също обира тока на самоиндукция, това е тока, който се разрежда когато премахнеш захранването на бубина, предизвиква се от бързото свиване на магнитното поле.

[go_fire]

Аз като „малко“ по-глупав да питам. Как това, че сменят непрекъснато стандарти с протекционистична наклонност кореспондира с безопасността? Според мен е изключващо условие. Когато нямаш стабилност, каква точно безопасност имаш?

п.п. Разбира се аз говоря като смотан икономист, но наистина не схващам как така физическите закони са спрели действието си в електрониката.

[bot]

Аз като „малко“ по-глупав да питам. Как това, че сменят непрекъснато стандарти с протекционистична наклонност кореспондира с безопасността? Според мен е изключващо условие. Когато нямаш стабилност, каква точно безопасност имаш?

п.п. Разбира се аз говоря като смотан икономист, но наистина не схващам как така физическите закони са спрели действието си в електрониката.

 Ами не кореспондират. Примерно стандарта за електромагнитна съвместимост няма директна връзка с безопасността. Там се самосертифицираш, тоест биеш щемпела СЕ и си готов, обаче ако продукта ти е със съмнително качество комисията може да изиска от теб резултати от тестове или да подложи директно продукта на тестове, които производителя заплаща и така ти прецакват бизнеса по тяхно усмотрение. Изискванията там са много сурови и дори много от известните компании не успяват да ги покрият обаче се толерират от лабораториите и се сертифицират. Има един начин на сертифициране, наричат го waiving (не знам как се превежда), примерно декларираш че нов продукт се базира на стар, който е сертифициран, с малки подобрения и автоматично сертифицираш новия.

[go_fire]

Това, което ми казваш е много страшно. Излиза, че всеки от нас фактически е поставен под смъртна опасност всеки ден, заради некоректни действия от хора, на които плащаме, за да ни предпазват от тях. И спасението дори не е в „маркова стока“, защото „недостатъците“ и там не липсват.

Аз съм от тези, които изпитват панически страх от тока. Не пипам абсолютно нищо, ако бушона не е изключен. Самия бушон го сменям, след като съм изключил прекъсвача във външното табло. А сега научавам, че може да ме убие дори миксер.

Чудя се, хората в тези компании как спят нощем.

[bot]

Това, което ми казваш е много страшно. Излиза, че всеки от нас фактически е поставен под смъртна опасност всеки ден, заради некоректни действия от хора, на които плащаме, за да ни предпазват от тях. И спасението дори не е в „маркова стока“, защото „недостатъците“ и там не липсват.

Аз съм от тези, които изпитват панически страх от тока. Не пипам абсолютно нищо, ако бушона не е изключен. Самия бушон го сменям, след като съм изключил прекъсвача във външното табло. А сега научавам, че може да ме убие дори миксер.

Чудя се, хората в тези компании как спят нощем.

 Ами страшничко е, запитвал ли си се защо руските самолети не се сертифицират от европейската агенция (EASA)? Не е защото са по-опасни а за да не се наводни пазара с руски самолети и за да се защитят европейските производители. Американската (FAA) и европейската агенции имат споразумение и затова взаимно си сертифицират самолетите, обаче при руснаците не е така. Сухой направиха един трик, при новият си самолет Сухой Суперджет 100, 50% от частите се  доставят от чуждестранни компании, затова е единственият сертифициран от Easa руски самолет. Само че се оказа голям буклук и започнаха да му се отчупват разни части и да падат поради "умора на метала", сега същият трик се опитват да направят и от Яковлев с новия си MC-21 Иркут, имат руски вариант и вариант "за износ", със западни двигатели Прат и Уитни, и повечето части и възли проектирани и произведени в щатите и Европа (***), надяват се по този начин да го сертифицират лесно. Въпрос на време е скандала с Фолксфаген да се повтори , дали при автомобилите, дали при самолетите - мръсните трикове за да се изкарат продуктите на пазара бързо са навсякъде. Имам познат, който работи в Тексъс Инструментс, той ми спомена че тестовете на електронните компоненти се претупват за да пускат бързо на пазара нови продукти, включително такива, които са аутомотив и милитари грейдед, където изискванията са много високи и се интегрират в т.н. критични за безопасността (safety-critical) системи.

[jet]

Че как така хем:
"...Не е защото са по-опасни а за да не се наводни пазара с руски самолети...",
хем
"...Само че се оказа голям буклук и започнаха да му се отчупват разни части и да падат поради "умора на метала"..."

[makeme]

Че как така хем:
"...Не е защото са по-опасни а за да не се наводни пазара с руски самолети...",
хем
"...Само че се оказа голям буклук и започнаха да му се отчупват разни части и да падат поради "умора на метала"..."

Първото изречение е за не сертифицираните с руски части, а второто за сертифицираните с не руски части